Иля Мечников
| Иля Мечников | |
 |
|
| Роден | 15 май 1845 с. Ивановка, Харковска област, Украйна |
|---|---|
| Починал: | 15 юли 1916 Париж, Франция |
| Професия | микробиолог |
| Алма матер | Гьотингенски университет |
| Известен с | изследванията си върху фагоцитозата |
| Награди |
 |
Иля Илич Мечников (на руски: Илья́ Ильи́ч Ме́чников) е руски и френски биолог, физиолог и патолог. Един от основоположниците на ембриологията, създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета.
Лауреат е на Нобелова награда за физиология или медицина през 1908 г. (съвместно с германския фармаколог и биолог Пол Ерлих).
Съдържание |
Семейство [редактиране]
Роден е в семейството на гвардейския офицер Иля Иванович Мечников и Емилия Лвовна Невахович-Мечникова, на 3 май (15 май) 1845 г., в село Ивановка, Купянски район на Харковска област, Украйна. По бащина линия произхожда от старинен молдовски болярски род, произлизащ от Юрий Стефанович Милеску-Спафарий [1][2][3][4][5], внук на енциклопедиста и полиглот Николай Гаврилович Спафарий, дошъл в Русия от Молдова с княз , Дмитрий Кантемир, през 1711 година, след неуспешния военен поход на Петър I и Кантемир против турците в Дунавските княжества.[6][7] Фамилия „Мечников“ произлиза от превода от румънски на фамилията „Спетару“, или „spadă are“, „имащ меч“, така синът на Юрий Стефанович, пристигайки в Русия, променя фамилията Спетару (Спафарий) на Мечников.
По-голям брат на Иля е Лев Илич Мечников - швейцарски географ, социолог и анархист, участник в национално-освободителното движение в Италия (рисорджименто).
Научна дейност [редактиране]
Иля Мечников е член на Петербургската академия на науките (1902). Завършва Харковския университет (1864), специализира в Германия при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, изучава ембриологията на безграбначните животни в Италия. Защитава магистратура (1867) и докторска диссертация (1868) в Петербургския университет. Професор в Одеския Новоросийски университет (1870—1882), който днес носи неговото име.
Излиза в оставка в знак на протест против реакционната политика в областта на просвещението, осъществявяно от царското правителство. Организира частна лаборатория в Одеса, а по-късно (1886, съвместно с Николай Федорович Гамалей) - първата руска бактериологична станция за борба с инфекциозните заболявания.
През 1`887 г. напуска Русия и заминава за Париж, където му е предоставена лаборатория в създадения от Луи Пастьор институт. През 1905 г. е заместник-директор на института. Живеейки до края на живота си в Париж, Мечников не прекъсва връзките си с Украйна, периодично си пише с известните руски учени Климент Тимирязев, Иван Сеченов, Иван Павлов, Николай Умов, Дмитрий Менделеев и др.
Научните трудове на Мечников се отнасят към редица области в биологията и медицината. В периода 1866-1886 Мечников работи в сферата на сравнителната и еволюционна ембриология, като по-късно става (заедно с Александр Ковалевски) един от основоположниците на това направление. Представя оригинална теория за произхода на многоклетъчните животни.
Външни препратки [редактиране]
- ((ru)) Произведения на Иля Мечников
- ((ru)) Биография на Иля Мечников
Източници [редактиране]
- ↑ За рода Мечникови в енциклопедията на Брокгауз и Ефрон
- ↑ Мечникови
- ↑ За рода Мечникови
- ↑ О роде Мечниковых
- ↑ С. Аксентиев - "Две съдби, разделени между два века"
- ↑ Евгений Щигленко - „Учёный пессимист“
- ↑ Маргарита Сосницка - Блясъка и нищетата на руските гарибалдийци
