Луи Пастьор
|
||||||||
Луи Жан Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е френски химик и един от основоположниците на микробиологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох. Сред най-известните му научни постижения са откриването на хиралността на някои молекули, което поставя началото на стереохимията, създаването на метода на ваксинацията и на науката имунология, както и откриването на процеса на пастьоризация.
Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на 19 век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 година в Дол, Източна Франция, но израства в Арбоа,[1] където по-късно притежава къща и лаборатория, днес превърнати в музей. Баща му е щавач и ветеран от Наполеоновите войни. По препоръка на директора на Кралския колеж в Безансон, който завършва през 1842 година, Пастьор кандидатства в Екол нормал в Париж. Там той получава магистърска степен през 1845 година и докторска степен през 1847 година.
През 1848 година Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет,[1] като през 1849 година се жени за Мари Лоран, дъщеря на ректора. Двамата имат пет деца, три от които умират малки — две от коремен тиф и едно от тумор на мозъка.
[редактиране] Обяснение на изомерията
През 1848 година Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Мичерлих забелязва, че разтвор на естествената винена киселина предизвиква завъртане на поляризационната равнина на поляризирана светлина, пропусната през него, докато при синтетичната киселина, която има същия химичен състав, такова завъртане не се наблюдава.[1]
Изследвайки кристалите на соли на синтетичната киселина, Пастьор забелязва, че те са два вида с огледалносиметрична форма. След като ги разделя, той установява, че разтворите на двата вида киселина завъртат поляризационната равнина на светлината в еднаква степен, но в противоположни посоки.[2] Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.
През 1854 година Пастьор става декан на новосъздадения Научен колеж в Лил, където започва своите изследвания на ферментацията по поръчка на местни индустриалци, занимаващи се с преработка на захарно цвекло. През 1856 година е назначен за директор на научните изследвания в Екол нормал.[1]
[редактиране] Микробна теория
През 1857 година Луи Пастьор публикува студия за ферментационните процеси, а през 1863 година – изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.[1]
Макар че Пастьор не е първият учен, предложил микробната теория (Джироламо Фракасторо, Агостино Баси, Фридрих Хенле и други го правят преди него), той разработва и провежда експерименти, които ясно демонстрират нейната коректност и убеждават в това широката публика. Днес Пастьор често е определян като бащата на микробната теория и бактериологията, наред с Роберт Кох.[3]
През 1862 година Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация.[3] Първоначално тя се прилага за увеличаване на трайността на оцета и виното, през 1870 година самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира, а днес технологията се прилага масово при различни продукти, като мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.
Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 година правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.[3][1]
През 1867 година Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 година става член на Френската медицинска академия, а през 1874 година парламентът му отпуска пожизнена рента.
[редактиране] Имунология и ваксиниране
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките. При експериментите един от бактериалните щамове се оказва развален и не успява да предизвика болестта при инфектираните с нея кокошки. Използвайки повторно тези животни, той установява, че вече не може да ги зарази, дори и с нормални бактерии.[1][3] Отслабените бактерии са създали имунитет срещу болестта, въпреки че са предизвикали съвсем слаби симптоми.[4] Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 година Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 година е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 година Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете.[2] Откритието получава международна известност и през 1888 година в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.
[редактиране] Кончина
Луи Пастьор умира през 1895 година в Марн ла Кокет край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 година. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.
[редактиране] Филми за Луи Пастьор
- 1936 „Историята на Луи Пастьор“ - американски филм, ролята на Луи Пастьор се изпълнява от Пол Муни, който получава награда „Оскар“ за изпълнението си.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в г д е ж Louis Pasteur. // Уикиизточник, 1913. Посетен на 11 февруари 2010.
- ↑ а б David V. Cohn. Pasteur. // December 18, 2006. Посетен на 2007-12-02.
- ↑ а б в г Ullmann, Agnes. Pasteur-Koch: Distinctive Ways of Thinking about Infectious Diseases. // Microbe (American Society for Microbiology) 2 (8). August 2007. с. 383-7.
- ↑ Sternberg, George M.. A Textbook of Bacteriology. New York, William Wood and Company, 1901. с. 278-9.
