Луи Пастьор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Пастьор
Louis Pasteur.jpg
френски химик и биолог
Роден 27 декември 1822 г.(1822-12-27)
Дол, Франш Конте, Франция
Починал 28 септември 1895 г. (на 72 г.)
Марн ла Кокет, О дьо Сен, Франция
Местожителство Франция
Гражданство френско
Националност французин
Изследователски
полета
Химия
Микробиология
Работил в Дижонски лицей
Страсбургски университет
Университет Лил - Северна Франция
Екол нормал
Алма матер Екол нормал
Известни студенти Шарл Фридел
Подпис Луи Пастьор

Луи Жан Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е френски химик и биолог. Един от основоположниците на микробиологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох, Пастьор остава в историята със своите забележителни открития за причините и начините за предотвратяване на много болести. Той поставя основите на имунологията, като създава първите ваксини срещу бяс и антракс, а в резултат на изследванията му е силно намалена смъртността от родилна треска.

По-широка известност има създаденият от Пастьор метод за обработка на мляко и вино с цел да с предотврати тяхното бързо разваляне - пастьоризацията. Той прави много открития и в областта на химията, сред които е разкриването на молекулярната основа на асиметрията на някои кристали, известна като хиралност, което поставя началото на стереохимията.[1]

Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на 19 век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство. Днес тялото му е погребано в наречения на негово име Институт „Пастьор“ в Париж в пищна гробница, покрита с византийски мозайки, изобразяващи неговите постижения.[2]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Родната къща на Пастьор в Дол
Луи Пастьор 1845 г. на Ecole Normale Supérieure
По времето на Февруарската революция от 1848 г. в Париж, Пастьор е за кратко време член на националната гарда.

Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 година в Дол, Източна Франция. Той е третото дете на Жан-Жозеф Пастьор и Жан-Етиен Роки, които след това имат още две дъщери.[3] Луи е кръстен в църквата „Света Богородица“ в Дол на 15 януари 1823 година. Баща му, след като служи като сержант в наполеоновата армия, се занимава със семейния занаят - щавачество. През 1827 година семейството се премества в Марноз, откъдето произлиза майката, а през 1830 година окончателно се установявав в Арбоа, където има по-добри условия за щавачество. Там Пастьор учи в местното взаимно училище, а след това в градския колеж. През този период той проявява талант за рисуване и прави множество портрети на свои роднини и жители на градчето.

Пастьор заминава да учи в Кралския колеж в Безансон, след което през октомври 1838 година постъпва в Института „Барбе“ в „Париж“, за да се подготвя за матура и конкурсни изпити. Не след дълго, потиснат от живота в Париж, той напуска града и довършва учебната година в колежа в Арбоа. През есента на 1839 година отново е в Кралския колеж в Безансон, където в края на годината завършва средното си образование, а през 1842 година получава бакалавърска степен по математика.

През ноември 1842 година Пастьор се връща в Париж, където се настанява в пансиона на Института „Барбе“, работи там като репетитор, посещава курсовете на Лицея „Свети Луи“ и лекциите на Жан-Батист Дюма в Сорбоната и взема частни уроци при Клод Пуийе.[4] През 1843 година той е приет (на четвърто място) в Екол нормал.

Обяснение на изомерията[редактиране | edit source]

Сградата на Института Пастьор, в която се намира и гробът на учения

В Екол нормал Пастьор изучава химия и физика, както и кристалография. Той става асистент по химия в лабораторията на Антона-Жером Балар, а през 1847 година защитава докторат в Парижкия факултет на науките.[5]

През 1848 година Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Мичерлих забелязва, че разтвор на естествената винена киселина предизвиква завъртане на поляризационната равнина на поляризирана светлина, пропусната през него, докато при синтетичната киселина, която има същия химичен състав, такова завъртане не се наблюдава.[1]

Изследвайки кристалите на соли на синтетичната киселина, Пастьор забелязва, че те са два вида с огледалносиметрична форма. След като ги разделя, той установява, че разтворите на двата вида киселина завъртат поляризационната равнина на светлината в еднаква степен, но в противоположни посоки.[6] Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.

През 1848 година Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет.[1] Същевременно през 1849-1851 година преподава химия и в местното фармацевтично училище.[7] През 1853 година става кавалер на Ордена на почетния легион.

През май 1849 година Луи Пастьор се жени за Мари Ан Лоран, дъщеря на ректора на Научния факултет в Старсбург.[8] Двамата имат пет деца, три от които умират малки — две от коремен тиф и едно от тумор на мозъка. Мари Ан Лоран помага в работата на съпруга си, като пише под негова диктовка, преглежда печата за интересна информация и се грижи за неговия обществен образ до своята смърт през 1910 година.[9]

Микробна теория[редактиране | edit source]

„Луи Пастьор работи в своята лаборатория“, картина от 1885 година на финландския художник Алберт Еделфелт
Бюст на Луи Пастьор, издигнат пред клон на Института Пастьор в Лил

През 1854 година Пастьор става професор по химия и декан на новосъздадения Научен факултет в Лил. Проявяващ интерес към ферментацията още от 1849 година, в Лил той получава допълнителна мотивация за работата си в тази област от желанието на местните производители на бира да подобрят технологиите за нейното консервиране. Така след Фредерик Кулман и Шарл Дьолезен Пастьор става един от първите водещи френски учени, които установяват плодотворни контакти с промишлеността. Изследванията му между 1854 и 1857 година довеждат до публикуването на неговия „Мемоар върху ферментацията, наричана лактозна“ („Mémoire sur la fermentation appelée lactique“).[10]

През 1856 година е получава Медала „Ръмфорд“ за своите изследвания на хиралността. През 1857 г., на 34 години, Пастьор става директор за научни изследвания и също за администратор на „Екол нормал“ в Париж. Той основава новото списание, „Annales scientifiques de l'Ecole Normale Supérieure“, като форум за изследователските резултати на училището. Това списание той ръководи до 1871 г.

През 1863 година Луи Пастьор публикува изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.[1]

Макар че Пастьор не е първият учен, предложил микробната теория (Джироламо Фракасторо, Агостино Баси, Фридрих Хенле и други го правят преди него), той разработва и провежда експерименти, които ясно демонстрират нейната коректност и убеждават в това широката публика. Днес Пастьор често е определян като бащата на микробната теория и бактериологията, наред с Роберт Кох.[11]

През 1862 година Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация.[11] Първоначално тя се прилага за увеличаване на трайността на оцета и виното, през 1870 година самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира, а днес технологията се прилага масово при различни продукти, като мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.

Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 година правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.[11][1]

През 1867 година Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 година става член на Френската медицинска академия, а през 1874 година парламентът му отпуска пожизнена рента.

Имунология и ваксиниране[редактиране | edit source]

През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките. При експериментите един от бактериалните щамове се оказва развален и не успява да предизвика болестта при инфектираните с нея кокошки. Използвайки повторно тези животни, той установява, че вече не може да ги зарази, дори и с нормални бактерии.[1][11] Отслабените бактерии са създали имунитет срещу болестта, въпреки че са предизвикали съвсем слаби симптоми.[12] Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 година Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 година е избран за член на Френската академия.

През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 година Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете.[6] Откритието получава международна известност и през 1888 година в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.

Последната снимка на Пастьор от 1895 г.
Пастьор на последната пет-франка-банкнота.

Кончина[редактиране | edit source]

Луи Пастьор умира през 1895 година в Марн ла Кокет край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 година. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

Филми за Луи Пастьор[редактиране | edit source]

Произведения от Луи Пастьор[редактиране | edit source]

Pasteur Vallery-Radot, Œuvres de Pasteur. Masson, Paris

Pasteur Vallery-Radot, Correspondance de Pasteur. Flammarion, Paris.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Walsh 2010.
  2. Campbell 1915, с. 29-31.
  3. Debré 1994, с. 529-538.
  4. Radot 1900.
  5. UPMC 2013.
  6. а б David V. Cohn. Pasteur. // December 18, 2006. Посетен на 2007-12-02.
  7. Louis 1923, с. 192.
  8. Debré 1994, с. 530.
  9. eNotes.com 2013.
  10. Pasteur 1858, с. 13-26.
  11. а б в г Ullmann, Agnes. Pasteur-Koch: Distinctive Ways of Thinking about Infectious Diseases. // Microbe (American Society for Microbiology) 2 (8). August 2007. с. 383-7.
  12. Sternberg, George M.. A Textbook of Bacteriology. New York, William Wood and Company, 1901. с. 278-9.
Цитирани източници
  • ((en)) Campbell, D. M. The Pasteur Institute of Paris. // American Journal of Veterinary Medicine 10 (1). Chicago, Ill., January, 1915. с. 29–31.
  • ((fr)) Debré, P. Louis Pasteur. Flammarion, 1994.
  • ((en))  Pasteur, Louis. // enotes.com. eNotes.com, 2013. Посетен на 2013-02-04.
  • ((fr)) Louis, Sergent. Le centenaire de Pasteur : Pasteur et la pharmacie. // Bulletin de la Société d'histoire de la pharmacie 11 (38). 1923. с. 192.
  • ((fr)) Pasteur, Louis. Mémoire sur la fermentation appelée lactique. // Mémoires de la Société des sciences, de l'agriculture et des arts de Lille 2e sér., V. 1858. с. 13-26.
  • ((fr)) Radot, Vallery. La vie de Pasteur-Enfance et jeunesse. // Revue politique et littéraire : revue bleue 2. 1900.
  • ((fr))  [%22TH_000054_001_e0000002%22,true,%22%22} Recherches sur la capacité de saturation de l'acide arsénieux. Etude des arsénites de potasse, de soude et d'ammoniaque. Suivi de Etude des phénomènes relatifs à la polarisation rotatoire des liquides. Application de la polarisation rotatoire des liquides à la solution de diverses questions de chimie]. // jubilotheque.upmc.fr. UPMC, 2013. Посетен на 2013-02-04.
  • ((en)) Walsh, James Joseph. Louis Pasteur. // Catholic Encyclopedia. Уикиизточник, 2010. Посетен на 2010-02-11.

Вижте още[редактиране | edit source]