Винена киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Винената киселина (тартарова киселина) е бяла кристална органична киселина. Тя се съдържа естествено в много растения, особено грозде и тамаринд, и е една от основните киселини във виното. Добавя се към други храни, за да им придаде кисел вкус и се използва като антиоксидант. Солите на винената киселина се наричат тартарати. Те са дихидрокси производни на дикарбоксилна киселина.

Винена киселина е получена за първи път от калиев тартарат, познат в древността като винен камък (още тригия, тартар), около 800 г. от персийския алхимик Джабир ибн Хаян, който е откривател и на други основни химични процеси, използвани и в наши дни. Съвременният процес е открит през 1769 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле. Хиралността (оптичната изомерия) на винената киселина е открита през 1832 г. от Жан Батист Био, който наблюдавал способността ѝ да завърта равнината на поляризирана светлина. Луи Пастьор продължава неговите изследвания през 1847 г., като проучва формата на кристалите на винената киселина и установява, че са асиметрични. Пастьор първи получава чиста проба от L(+)-винена киселина.

В България винената киселина за кулинарни цели се продава под подвеждащото търговско наименование лимонтузу (от турски — limon tuzu, букв. лимонена сол, разбирай „сол с вкус на лимон“). (За правописа виж бележка [notes 1]) В много случаи самите опаковки мамят потребителите с информация, че предлаганият продукт лимонтузу е лимонена киселина.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В Нов правописен речник на българския език, БАН, 2002, като единствено вярно изписване на думата е посочено лимонтузу. В други речници, като Съвременен тълковен речник на българския език, Елпис, 1995, думата е дадена като лимонтозу.