Кетодезоксиоктулозонова киселина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кетодезоксиоктулозонова киселина | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
|
(4R,5R,6R,7R)-4,5,6,7,8- pentahydroxy-2-oxooctanoic acid |
|
|
2-Оксо-3-дезокси-D-манооктонова киселина; 2-Кето-3-дезокси-D-мано-октанат; 2-Кето-3-дезокси-D-манооктанова киселина; 3-Дезокси-D-мано-2-октулозонова киселина; 3-Дезокси-D-мано-октулозонова киселина |
|
| Молекулна формула | C8H14O8 |
| SMILES | ? |
| 3D структура | тук |
| Моларна маса | 238.19 g/mol |
| Външен вид | |
| CAS номер | 10149-14-1 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | |
| Разтворимост във вода | |
| Точка на топене | - |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Кетодезоксиоктулозонова киселина (3-дезокси-D-мано-окт-2-улозова киселина) или КДО е улозонова киселина на 2-кетоокстоза, която се използва от бактериите при синтезата на липополизахариди.[1] Представката D-мано показва, че четерите хирални центъра имат същата конфигурация като D-маноза.
Източници [редактиране]
- ↑ Ghalambor, Mohammad Ali; Levine, Edward M.; Heath, Edward C.. The biosynthesis of cell wall lipopolysaccharide in Escherichia coli. III. The isolation and characterization of 3-deoxyoctulosonic acid. // Journal of Biological Chemistry 241 (13). 1966. с. 3207–15.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
