Света Богородица (Париж)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за катедралата в Париж. За романа от Виктор Юго вижте Парижката Света Богородица.

Катедрала "Парижката Света Богородица"
Изглед на катедралата към югоизточна фасада
Изглед към Нотр Дам от Монпарнаската кула

Парижката Света Богородица, наричана още Нотърдам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала в Париж. Построена е през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите[1], датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император.

Име[редактиране | edit source]

Нотърдам буквално означава "Нашата Дама", и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица, отговарящо например на немското Unsere Liebe Frau / Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.

История[редактиране | edit source]

Катедралата "Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

Архитектура[редактиране | edit source]

Катедралата "Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т., а само езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата е с височина 96 м.

Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.

Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розетки от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розетка изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розетка показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розетка изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името “Парижката Света Богородица”. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту - “Пиета”. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

В западната част на "Парижката Света Богородица" се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети.

В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.

"Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Тук всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9 000 души.

Катедралата "Парижката Света Богородица" е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кенет Кларк в Цивилизацията, стр. 21, не споделя мнението, че е най-красивата, но отбелязва, че има най-интелектуалната фасада в цялото готическо изкуство.