Химера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Химера върху червена фигура на апулианска чиния, около 350-340 пр. Хр., Лувър

Химера е древно чудовище от гръцката митология. Най-ранният извор по този въпрос, поетът Омир, съобщава, че Химера (на гръцки означава „млада коза”) „била огнедишащ звяр, с лъвска глава, опашка на дракон, с козе туловище, яростна бълваща струя голяма от огън разпален”. Хезиод, който пише век по-късно, се съгласява, че тя била страховито създание и я прави още по-свирепа, като ѝ добавя още две глави (козя и змийска). Където и да идела (а тя ходела навсякъде, където поиска), Химера опустошавала всичко и разкъсвала хора и зверове. Според легендата Химера е била родена от чудовищата Тифон и Ехидна. Като малка била любимо животно на царя на Кария, древна страна в днешна Турция. Тъй като обаче не можели да я усмиряват, скоро тя нападнала съседна Ликия. Бълвайки огън и дим, изгаряйки всичко по пътя си и отнасяйки жени, деца и добитък, Химера била непобедима. Страбон (XIV, 665) сочи планината Крагос в Ликия като местообитание на Химера.

Химера има глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Според други митове и имала 3 глави — на лъв, козел и змия — всяка от които е бълвала огън, а тялото ѝ в началото е на лъв, по средата на козел, а в края — на змия. Смята се, че е Химера е живяла близо до днешния град Кемер — на около 60 км от Анталия, Турция. Според една от версиите Химера е майка на Сфинкс и Немейския лъв от брат си Орфо. Химера е била убита със стрела от героя Белерофонт, който бил на своя летящ кон Пегас. Митове за Химера има в "Митологическа библиотека" на Аполодор IX, 1), "Енеида" на Вергилий (кн.6), Омировата "Илиада" (кн.6), "Метаморфози" на Овидий (4, 4) и "Теогония" на Хезиод.

В преносен смисъл химера означава „невъзможно желание, фантазия“. В скулптурата химера се наричат фантастичните чудовища.