Белерофонт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белерофонт на Пегас стреля срещу Химера, атическа червенофигурна керамика, 425–420 пр.н.е.

Белерофонт (на гръцки: Βελλεροφόντης, буквално "убиец на Белер") е прозвище на Хипоной (на гръцки: Ἰππόνοος), герой от древногръцката митология, чийто най-голям подвиг е убиването на чудовището Химера.

Син е на Главк (синът на Сизиф) и Евримеда [1] (или на Посейдон и Евринома [2]). Белерофонт е покровителстван от Атина, която му дава Пегас [3].

Случайно убил сънародника си Белер и започнали да го наричат Белерофонт (убиеца на Белер). Заради това убийство се наложило да напусне страната. Отишъл да живее в двора на тиринтския цар Приет. Неговата съпруга Антея (според други източници Сфенебея) се влюбила в него, но той отхвърлил любовта ѝ. Пренебрегната тя го наклеветила пред царя, че се опитал да я съблазни. Приет ѝ повярвал, но не желаел да го убие като свой гост, затова го изпратил при тъста си Йобат в Ликия с писмо, в което му възлагал той да извърши убийството. Йобат не искал лично да убие Белерофонт затова му възложил да извърши няколко задачи с надеждата, че така ще загине. Първата била да убие чудовището Химера. След това се сражавал с дивото планинско племе солими. Накрая Йобат го изпратил срещу амазонките, но Белерофонт победил и тях[4]. След като победил и тях, Йобат изпратил най-силните мъже на Ликия да го причакат и убият. Белерофонт убил и тях[5] и Йобат му дал за съпруга дъщеря си Филоноя, която му родила Хиполох, Изандър и Хиподамея [6].

Според Еврипид, Белерофонт отмъстил на Алтея. Той полетял към нея на Пегас и я хвърлил в морето. Но боговете го възневидели и Арес убил Изандър, а Артемида — Лаодамея.

Според Пиндар и други, Белерофонт искал да се изкачи с Пегас до небето, но конят го хвърлил [7], и той паднал на Алейското поле[8], след падането окуцял (Еврипид), или станал куц и сляп. След това се скитал до смъртта си, презиран от богове и хора.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека I 9, 3; II 3, 1-2; III 1, 1
  2. Хигин, "Митове" 157
  3. Павзаний, "Описание на Елада" II 4, 1
  4. Омир, Илиада VI 186; Пиндар, Олимпийски песни XIII 89
  5. Хезиод, Каталог на жените, фр.43 М.-У.;Хигин, "Митове" 57
  6. Омир, Илиада VI 197
  7. Пиндар, Истмийски песни VII 47
  8. Овидий. Ибис 257