Пегас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пегас.

Пегас, операта в Позднан

Пегас (от на гръцки: πηγη - извор) в древногръцката митология е митичен крилат кон.

Според една от версиите е роден от горгоната Медуза от Посейдон. Изскочил от туловището ѝ заедно със своя брат воин Хризаор, след като Персей и отрязал главата[1]. Според други автори се родил от падащата по земята кръв на Медуза.

Името му значи извор, защото според легендите където тропнел с копито, бликал извор.

Живеел в гората Хеликон в Беотия. Пегас, също както и еднорога, може да бъде воден само със златни юзди. След раждането си Пегас се качил на Олимп и там той доставял гръм и мълнии за Зевс [2].

Според други митове, боговете подарили Пегас на Белерофонт [3] или Посейдон го дал на своя син Белерофонт[4]. Според други, Белефоронт го хванал докато бил на водопой при извора Пейрене [5], след като коня му бил обещан от Атина и тя му дала златна юзда.

Укротен е от героя Белерофонт със златните юзди, които му дава Атина Палада. С нейна помощ Белерофонт сразява от въздуха чудовището Химера (други митове приписват този подвиг на Персей). Пегас помагал на героя и в други подвизи докато Белерофонт не се опитал да стигне с него небето (по други версии — да се качи на Олимп). Разгневеният от светотатството на Белерофонт Зевс изпратил щъклица (или конска муха), която ужилила Пегас под опашката. Конят обезумял от болка и хвърлил Белерофонт долу. После Зевс подарил Пегас на Еос[6]. Според други версии Белерофонт се опитал да излети към небето, но погледал надолу и от страх паднал, а Пегас продължил полета си. [7]

С удар на копитото си Пегас открива в планината на музите Хеликон, извора Хипокрена (на гръцки: конски извор)[8], който съществува и до днес под името Кирио Пилади („студен кладенец“) и извора Пирена в Коринт.

Свързан е с култа и планината на музите, за това след древността става символ на поетическо вдъхновение.

Статуя на Пегас, Будапеща, Унгария

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хезиод, Теогония 281—282; Пиндар, Олимпийски песни XIII 64
  2. Хезиод, Теогония 280-286
  3. Пиндар O1. XIII 63
  4. Хезиод, Каталог на жените, фр.43а М.-У.
  5. Страбон, География VIII 6, 21 (стр.379)
  6. Схолии к Гомеру, Илиада VI 155, по Асклепиада // Коментари Д. О. Торшилова към "Митове" на Хигин. СПб, 2000. С.78
  7. Хигин, "Астрономия" II 18, 1
  8. Арат, Явления 216—224; Павзаний, Описание на Елада IX 31, 3