Медуза (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Медуза.

"Медуза на Караваджо", 1598-1599, изображение на отрязаната глава на Медуза

Медуза (на гръцки: Μέδουσα, по-точно Медуса"страж, защитничка, повелителка") е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Те били чудовища с женско лице и змии вместо коси[1]. Имали способността да вкаменяват с поглед. Считало се, че Медуза е най-страшната и единствена смъртна от горгоните.

Убита е от Персей, а от кръвта ѝ се родил крилатият Пегас.

Произход[редактиране | edit source]

Медуза била най-малката дъщеря на Форкис и Кето. [2]. Единствената смъртна сред горгоните. Според легендите тя била девойка с красиви коси и искала да се състезава с богинята Атина по красота. Била изнасилена от Посейдон в храма на Атина и богинята превърнала косите ѝ в хидри. [3]. Посейдон я съблазнил, превръщайки се в птица[4].

"Персей" с главата на горгона; статуя на Бенвенуто Челини

Легендата[редактиране | edit source]

Когато Персей получил задачата да намери горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова пък е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял, след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери граите — сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите грайи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере дотам с лодка. Видели го нереидите — морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ.

Тъй като по времето на смъртта ѝ Медуза била бременна от Посейдон, от обезглавеното ѝ тяло с кръвта излезли и нейните деца от Посейдон — великана Хризаор (бащата на Герион) и ослепително белия крилат кон Пегас. От капките кръв, попаднали в пясъците на Либия, се появили отровни змии и унищожили всичко живо (по Лукан, това били т.нар. Ливийски змии [5]: аспид, амфисбена, амодит и василиск). Местна легенда гласи, че от кръвта, която се проляла в океана, се появили коралите.

Самата Атина — богинята на мъдростта — украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

Според други версии, Медуза била родена от Гея и убита от Атина по време на гигантомахията [6]. Съгласно Евгемер е убита от Атина [7]. В подражание на жал по Горгона, Атина изобретила двойния авлос [8].

Главата на Медуза[редактиране | edit source]

Според легендите, дори отрязана, главата на горгоната запазила способността си да превръща хората в камъни. От това ѝ качество се възползвал Персей в боя с Кето – драконоподобно чудовище и майка на горгоните, която била изпратена от Посейдон да опустоши Етиопия. Като показал лика на Медуза на Кето, Персей я превърнал в камък и спасил Андромеда, царската дъщеря, която била предложена като жертва на Кето. Преди това превърнал в камък и титана Атлас, който поддържал небесния свод недалеч от острова на горгоните и той се превърнал в Атласките планини, които се намират в съвременното Мароко.

По-късно по същия начин Персей превърнал в камъни и цар Полидект и неговите слуги, които преследвали неговата майка Даная. В крайна сметка главата на Медуза била поставена на егидата на Атина ("на гърдите на Атина") [9]. В изкуството е прието тази глава да се изобразява като апотропея на доспехите на гърба на богинята или под ключиците на нейните гърди.

Според Павзаний нейната глава лежи в хълм около площада на Аргос [10]. Циклопите изработили главата на Медуза от мрамор и я поставили в храма на Кефис в Аргос [11].

Древноримска мозайка с изображение на горгонейон при входа на дом. Национален археологически музей, Мадрид

Източници[редактиране | edit source]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека II 3, 2; 4, 2-3; 5, 12; III 10, 3
  2. Хигин, "Митове" 151
  3. Овидий, "Метаморфози" IV 794—801
  4. Овидий, "Метаморфози" VI 120
  5. Лукан. Фарсалия IX 700—733
  6. Еврипид. Йон 989—991
  7. Хигин, Астрономия II 12, 2
  8. Нон, Деяния на Дионис XXIV 36
  9. Павзаний, Описание на Елада I 24, 7
  10. Павсаний. Описание на Елада II 21, 5
  11. Павзаний, Описание на Елада II 20, 6

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Stephen R. Wilk. Medusa: Solving the Mystery of the Gorgon (Oxford, OUP, 2008).