Плач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плачещо момиче
Плачеща горила

Плачът е емоционално състояние, което е реакция на страх, болка, тъга, вълнение, радост или гняв[1].

Симптомите на плач са сълзи, без никакво дразнене на очните структури. Плачът може да бъде свързан с положително, дълбоко вътрешно преживяване[2]. Сълзите се освобождават, защото слъзните жлези са неврологично свързани с човешкия мозък. Някои учени смятат, че животните произвеждат сълзи без емоционална реакция[3].

Обществен аспект[редактиране | редактиране на кода]

В почти всички култури, плачът се свързва с течащи сълзи по бузите, придружава с характерни ридаещи звуци. Емоционалните причини за това често са тъга или скръб, но плачът може да се задейства и от гняв, щастие, страх, смях, съжаление или други силни емоции. В много култури плачът се свързва с бебетата и децата. Някои култури считат плаченето за недостойно и детско, което хвърля вина върху тези, които плачат публично, освен ако не става дума за смъртта на близък или роднина. В повечето култури за жените и децата е по-социално приемливо да плачат, отколкото за мъжете. В някои латински региони е приемливо и мъжете да плачат.[4][5][6]

Някои съвременни психотерапии учат, че плачът е полезен за здравето и душевното състояние и го поощряват.[7] Неискреното показване на скръб или съжаление понякога се нарича „крокодилски сълзи“ като препратка към древногръцки анекдот, че крокодилите се преструват, че плачат, докато дебнат своята плячка.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. List of 426 Sets of Synonyms and How they Differ in Meaning // Paulnoll.com. Посетен на 7 април 2013. (на английски)
  2. V. Patel, Crying behavior and psychiatric disorder in adults: a review, Compr. Psych. 34 (1993) 206– 211. Quoted by Michelle C.P. Hendriks, A.J.J.M. Vingerhoets in Crying: is it beneficial for one’s well-being?
  3. Langseth, Muriel; Frey, William H., Crying: the mystery of tears, Minneapolis, Minn, 1985, 135 – 9 p. (ISBN 0-86683-829-5), „Ch. 14: Do Animals Shed Emotional Tears?“
  4. Dianne Hales. Big Boys Don't Cry – and Other Myths About Men and Their Emotions (page 2 of 3) // Reader's Digest, октомври 2005. Архивиран от оригинала на 2009-01-17. Посетен на 20 юли 2008.
  5. Fran Metcalf. These days it's OK for men to cry, say famous guys // The Courier Mail, 8 май 2008. Посетен на 3 юни 2015.
  6. John-Paul Flintoff. Why we cry // The Age, 30 август 2003. Посетен на 20 юли 2008.
  7. Re-evaluation Counseling site: „The Recovery Process“, архив на оригинала от 11 декември 2006, https://web.archive.org/web/20061211193250/http://www.rc.org/theory/recovery.html, посетен на 2018-10-01 
  8. World Wide Words: Crocodile tears // World Wide Words.