Апатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Апатията (гръцки: απάθεια – безчувственост, безразличие, безучастност) е състояние на индиферентност или нечувствителост, неемоционалност, на подтиснати емоции (напр. загриженост, вълнение, мотивация или страст).

Това е също чувство и/или емоция, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито негативно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент, който обаче няма смисъла на състояние, а по-скоро на отношение, е „безразличие“.

В политологията[редактиране | edit source]

В политологията терминът апатия се използва, за да обозначи нежеланието за активно участие в политическия процес. В условията на либерална демокрация апатията може да намери различен израз. Най-често тя се проявява в отказ от упражняване на правото на глас при различните видове избори.

Апатията се смята за неблагоприятна и вредна, тъй като на практика така се ограничават правата на народа като суверен. Въздържането от гласуване на голям брой граждани предизвиква безпокойство, тъй като правото на глас е основна гражданска отговорност в представителните демокрации. Там, където значителна част от гражданите не упражнят това си право, идеята за властта, която получава легитимността си отдолу, често смятана за основа на демокрацията, изгубва смисъла си.

Различни изследователи посочват различни причини за апатията. Според едни това е липсата на гражданска добродетел, други посочват като причина липсата на икономически, социални и здравни права на гражданите. Разпространеното виждане, че един гласоподавател не може сам да повлияе на политическите решения, също се смята за една от причините за апатията. Решение се търси в гражданското образование, стимулиращо активното политическо участие, в различни процедурни промени, въвеждане на задължително гласуване и пр.

Понякога апатията се разглежда като признак на стабилност и задоволеност на обществото, които правят гражданите пасивни, но при задълбочаване на въздържането от участие в политическия процес започва да поставя легитимността на властта под съмнение.

В медицината[редактиране | edit source]

Отношение към депресията[редактиране | edit source]

Основна статия: Депресия.

Апатията не е медицинско състояние и не се разглежда като такова от психиатрията, но според Джон Мак Манами апатията е психологически проблем за някои депресирани хора, които имат чувството, че "нищо няма значение", и имат "липса на воля да продължат и неспособност да се погрижат за последствията" [1].

Други[редактиране | edit source]

Апатията е също асоциирана с много състояния, някои от които: Синдром CADASIL; Болест на Алцхаймер; Болест на Шагас; Болест на Крейтцфелд-Якоб; деменция; Синдром на Корсаков; Д хипервитаминоза; хипертироидизъм; обща умора; Болест на Хънтингтън; Болест на Пик; Синдром на Стийл-Ричардсън-Олсзевски (PSP); шизофрения; шизоидно разстройство на личността; биполярно разстройство и други. Няои предозирания с медикаменти или вещества могат да доведат до апатия като страничен ефект.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) John McManamy. Apathy Matters - Apathy and Depression: Psychiatry may not care about apathy, but that doesn't mean you shouldn't [1]
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.