Светотатство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Светотатството е осквернение, оскърбление на свети верски чувства и поругаване на религиозни предмети. Приема се за кощунство - подигравателно отношение изразяващо се в язвително и насмешливо издевателство и явно (намерило външен израз) неуважение към верски ценности и религиозни обреди.

Според Библията, кощунникът е насмешлив ругател и осквернител (Притчи 3:34, 9.7-8 19:25-29, 21:11-24; 22:10, 24:9; Исая 28:22; Осия 7:5). Кощунството е своеобразно похищение на светини (като имуществено престъпление), но извършването му само по себе си не е задължително да е придружено и от други разбойнически действия, макар почти винаги светотатствените действия да са били придружавани и от други престъпления - грабежи, кражби и т.н. То е само по себе си престъпление по религиозното право. Николай Райнов определя светотатство като кражба от светиня, посегателство върху свещен обект, най-долната степен на морално падение, сравнимо с нарушаването на табу в някои общества.

Светотатството следва да се разграничава от богохулството, което е насочено към култа и към храмовете.

Източници[редактиране | edit source]

  • Святотатство (юрид.) // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]