Огледало
.jpg)
Огледа̀ло се нарича гладка полирана повърхнина имаща отражателна способност с висок коефициент. Изработва се от стъкло, покрито с тънък слой метал или само от метал. Според формата си огледалата биват плоски, вдлъбнати, изпъкнали, сферични, елиптични, цилиндрични и др.
Съдържание |
[редактиране] История
Археолозите открили първите малки огледала от сребро, мед или бронз в находки, датиращи от бронзовия век.
По-късно хората се научили да изработват огледала от стъкло чрез нанасяне на задната страна на тънка стъклена пластинка на тънък слой от сребро, злато или калай. Най-голяма известност придобили прочутите венециански огледала, които били толкова скъпи, че френските аристократи понякога продавали цели имения, за да си ги купят [1].
[редактиране] Ход на оптичните лъчи
При попадането на лъч светлина върху плоска огледална повърхност (разглеждаме напълно непрозрачно огледало) под даден ъгъл спрямо нормалата към повърхността, той се отразява под същия ъгъл. В частния случай на перпендикулярно падане лъчът се отразява сам върху себе си.
[редактиране] Приложение
[редактиране] В бита
Първите огледала били създадени от хората за наблюдение на собствената им външност, по подобие на отражението в спокойна водна повърхност.
В днешно време големи огледала се използват широко в интериора, за да създадат илюзия за пространство, особено в неголеми помещения. Тази традиция е възникнала още през Средновековието, след като във Франция се появила техническата възможност за изработка на големи по размер огледала, но не така разорително скъпи като венецианските.
[редактиране] В медицината
При т.н. "огледална терапия" с помощта на обикновено огледало по определен начин се подобрява състоянието на болни след мозъчен удар, както и при пациенти с фантомни болки след ампутация на крайник. Огледалото прикрива засегнатия (или липсващ) крайник така, че отразява образа на другия здрав крайник и мозъкът се "лъже", че всичко е наред.
[редактиране] В прибори и инструменти
Освен в ежедневието, огледалата се използват като рефлектори. Значителна част от източниците на светлина изисква наличието на огледало за формирането на оптимален светлинен поток. Най-често се използват параболични огледала, позволяващи да се създаде сноп паралелни лъчи - например (фарове, прожектори, колиматори).
В оптичните уреди като някои фотоапарати, телескопите, микроскопите, спектрофотометрите, лазерите и различни други видове промишлено оборудване също се използват огледала за промяна на посоката и фокусиране на лъчите. Повечето огледала са предназначени за видима светлина, но има и такива, отразяващи други части от електромагнитния спектър - например огледалата за радиовълните са важен компонент на радиотелескопите.
[редактиране] В системи за безопасност, автомобилни и пътни огледала
Огледалата са особено полезни в случаите, когато по някакви причини зрителното поле на човека е ограничено. Например автомобилите, велосипедите и други превозни средства често имат огледала за задно виждане, понякога леко изпъкнали за разширяване на обзора.
По пътищата и на тесни участъци в паркинги се поставят стационарни изпъкнали огледала за избягване на аварии.
[редактиране] Полупрозрачни огледала
В оптичните инструменти - (лазери, огледално-призматични визьори, и др.) се използват огледала с частично отражение - част от светлината преминава, а друга се отразява.
Полупрозрачните огледала понякога се наричат „огледални стъкла“ или „еднопосочни огледала“. Такива огледала се използват да тайно наблюдение, при което наблюдателят се намира в полутъмно помещение, а наблюдаваният - в ярко осветено помещение от другата страна на огледалото. Принципът им на действие се основава на това, че недобре осветеният наблюдател не се вижда на фона на яркото отражение.
[редактиране] Във военното дело
Легендата разказва, че по време на обсадата на Сиракуза през Втората Пуническа война Архимед използвал полираните щитове на войниците като система от огледала и под негова команда те насочили слънчевите лъчи към римските кораби и ги изгорили.
В съвременните ядрени оръжия огледалата се използват за фокусиране и възпламеняване.
[редактиране] Огледалата във фолклора, поверията, митовете и забавленията
Огледалното отражение винаги е имало силно въздействие върху хората, които за първи път се сблъсквали с възможността за съществуване на „второ Аз“. Те често предполагали, че в огледалото има съвсем друг човек, а на по-късен исторически етап — че в огледалото се отразява душата на човека.
С това са свързани голям брой гадателства, обреди и предразсъдъци (например забраната да се огледаш в счупено огледало или покриването на огледалата в дома на починалия в продължение на 9 дни след смъртта му)
В увеселителните паркове често има „стая на кривите огледала“, в която огледала с крива повърхност дават изкривени образи на посетителите.
Огледалното отражение е в основата на принципа на действие на калейдоскопа.
Илюзионистите често използват огледала при своите фокуси.
В дискотеките се използват въртящи се кълба, облицовани с късчета огледала, които хвърлят подвижни отражения върху дансинга.
[редактиране] Животни, които разпознават образа си в огледало
[редактиране] Източници
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зеркало“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
