Копито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копито на еднокопитно животно
Копито на чифтокопитно животно
Еволюция на пръстите при еднокопитните
Анатомично устройство на копитото
Оформяне на подрязано копито

Копито (от латински ungula) се нарича повърхностния рогов израстък, подлежащите тъкани и кости намиращи се на върха на крайниците при някои растителноядни и всеядни бозайници. Най-външната му обвивка се нарича копитна капсула. Тя представлява кератиново образувание и е форма на видоизменен нокът. Подобно на ноктите тя също расте през живота на животните, а долната ѝ част се изтърква при ходане. Еволюцията при някои от видовете е протекла в насока на стъпване върху върха на пръстите на крайниците. Постепенно крайните пръсти рудиментирали и останали най-силните, върху които животното да стъпва и да се придвижва. При някои бозайници най-добре са се развили 3 и 4 пръст за сметка на постепенно рудиментиращите 1, 2 и 5 пръст. От тях са се обособили днешните чифтокопитни животни. При еднокопитните най-добре се е развил 3 ти пръст, а останалите буквално изчезнали в хода ва еволюцията. Въз основа на диференциацията на пръста костите на крайниците се видоизменили и заякнали. Най-много това се е отразило на най-крайната фаланга, която участва в изграждането на копитото. Тя е придобила конична форма и е със здрава костна структура, каято да издържи натоварването от страна на тялото. Между костта и копитната капсула се е обособила зона, която да понася вибрациите и тежестта на организма. Зоната е изключително добре кръвоснабдена и инервирана. Копитната капсула има няколко повърхности и обвива изцяло върха на пръста. В резултат на дивергенцията при еволюцията са се обособили две основни форми на копита.

Основната функция на копитата е да понасят тежестта на организма, да служат като ресор при движението и да понасят прякото съприкосновение с неравната земна повърхност. При промяна на условията и начина на живот е възможно да се появят функционални изменения водещи до заболявания на копитото. Те са предимно от травматичен характер и в резултат на недостатъчно движение, при което копитната капсула да се изтърква. По този начин тя надраства нормалните си размери и поражда промени в постановката на краката и походката. Обикновено заболяванията на копитата се демонстрират с куцота, оток, болезненост и темперираност в областта на копитото.

При еднокопитните каквито са коня и магарето копитната капсула бързо се изтърква в резултат на ходенето им върху твърди неравни повърхности и превозването на големи тежести. Това е наложило поставянето на подкова върху долната част на копитната капсула. По този начин се изтърква металната подкова и се запазва капсулата.

В случай на надрастване на копитната капсула над допустимите размери се налага тя да бъде подрязвана. Обикновено това става с копитно ножче и се извършва в случаи на недостатъчно изтъркване на копитната капсула или при подмяна на подковата.