Маргарита Прованска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарита Прованска
кралица на Франция
MarkProvence.jpg
Лични данни
Управление 1234 - 1270
Коронация 28 май 1234
Родена 1221
Бриньол
Починала 20 декември 1295 в
Париж Франция
Погребана в Базилика Сен Дени
Предшествана от Бланш Кастилска
Наследена от Изабела Арагонска
Семейство
Брак Луи ІХ (Франция)
Потомци ФилипRed crown.png, Жан Тристан, Пиер, Изабел,Маргарита, Робер Клермон,Агнес
Династия Барселонски дом,Капетинги
Баща Раймон Беренгер IV
Майка Беатриса Савойска
Герб Armoiries Provence.png

Маргарета Прованска или Маргьорит дьо Прованс, Маргарита Прованска (на френски: Marguerite de Provence, * 1221 в Бригнолес, † 20 декември 1295 в Париж) е съпруга на крал Свети Луи IX и от 1234 до 1270 г. кралица на Франция.

Биография[редактиране | edit source]

Маргарита е най-голямата дъщеря на граф Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на Томас I Савойски.

Маргарита израства в двора на своя баща в обкръжение на трубадури, поети и галантни рицари. У девойката съумяли да възпитат любов към родния Прованс, която тя съхранява за цял живот. Маргарита, както и нейната сестра Елеонора, получава отлично католическо образование, знае латински език. Впоследствие, ставайки кралица, Маргарита всячески поощрява културата и изкуствата, а известни учени (например, Тома Аквински) намират място дори на кралската трапеза.

На 27 май 1234 година, след сватосване от Бланш Кастилска, Маргарита на 13 години е омъжена за френския крал Луи IX (1214–1270) от династията Капетинги. След един ден тя е коронясана като кралица.

Тъй като съпрузите са родственици от 4-та степен, за този брак през януари 1234 година папа Григорий IX дава специално разрешение. В първите години на брака между Маргарита и нейната свекърва, Бланш Кастилска, нееднократно възникват конфликти; кралицата-майка има над сина си силно влияние - в това число и по политическите въпроси, освен това ревнува сина си от жена му. Бланш постоянно живее заедно с младото семейство в техния дворец на Сите и винаги ги съпровожда в техните пътувания. Едва през 1247 година Маргарита успява да се справи с влиянието на майката на краля, и на Бланш е даден отделен двор и дворец.

Роднини и завещание[редактиране | edit source]

Нейните три по-малки сестри са също омъжени за крале. Елеонора е омъжена за английския крал Хенри III, Санча за Ричард от Корнуъл, който е избран 1256/1257 г. за немски крал, а Беатрис е омъжена за Карл I Анжуйски, по-късният крал на Сицилия и Неапол.

Нейният баща определя в завещанието си от 1238 г. обаче нейната най-малка сестра Беатрис за единствена наследница на Графство Прованс.

Участие в кръстоносните походи[редактиране | edit source]

Свети Луи и съпругата му Маргарета през 1254 г. в пристанището на Акон на път за Франция. От Livre des faits de Monseigneur Saint Louis, 15 век, Париж, Bibliothèque nationale de France

През 1248 г. Маргарета придружава съпруга си Луи IX в кръстоносния поход. През юни 1249 г. те пристигат в Египет. След завладяването на Дамиета Луи IX предава на бременната си съпруга отговорността за града и тръгва през ноември за Кайро.

Тя защитава град Дамиета по времето на шестия кръстоносен поход и го използва след това за смяна за живота на пленения френски крал.[1]Със заплащането на 400 000 ливри и предаването на Дамиета на 6 май 1250 г. Маргарета спасява живота на нейния съпруг и неговите войници.

Последни години[редактиране | edit source]

След смъртта на Луи ІХ през 1270 г. в Тунис, Маргарета се оттегля в манастир до Париж. Последните си години тя е заедно с нейната дъщеря Бланш, вдовица на кастилския инфант Фернандо де ла Серда, в съоснования от нея манастир Couvent des Cordelières, южно от Париж. Маргарета умира на 20 декември 1295 г. и е погребана до нейния съпруг в кралската гробница на базиликата от Сен Дени.

Деца[редактиране | edit source]

Маргарета и Луи IX имат 11 деца:


Източници[редактиране | edit source]

  1. Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades, translated by M.R.B. Shaw, pages 262-263; Penguin Classics: New York, 1963. Natasha Hodgson, Women, Crusading and the Holy Land in Historical Narrative (Boydell, 2007) 169-70

Литература[редактиране | edit source]

  • Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002; http://depositfiles.com/en/files/9a2tw1t6v.
  • Marguerite de Provence. In: Jean Chrétien Ferdinand Hoefer: Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours. Band 33. Firmin Didot Frères, Paris 1860, Sp. 559–563 (online).
  • Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278–1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen Verlag, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1, S. 158.
  • Regine Pernoud: Frauen zur Zeit der Kreuzzüge. 1. Aufl. Herder, Freiburg im Breisgau 1995, ISBN 3-451-04375-0, S. 182–196.
  • Gérard Sivéry: Marguerite de Provence. Une reine au temps des cathédrales. Fayard, Paris 1987, ISBN 2-213-02017-5.
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 132–139.

Външни препратки[редактиране | edit source]