Робер дьо Клермон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робер дьо Клермон
граф на Клермон
Робер дьо Клермон 
Роден: 1256
неизв.
Починал: 7 февруари 1317
неизв.

Робер дьо Клермон (фр. Robert de France; 1256 — 7 февруари 1317) — френски принц по кръв, граф де Клермон-ан-Бовези от 1269, граф Шароле 1272—1310 (по право на съпругата), херцог дьо Бурбон 1287—1310 (по право на съпругата), шести син на Луи IX и Маргьорит дьо Прованс.

Биография[редактиране | edit source]

През 1269 година получава като апанаж графство Клермон.

През 1270 година е сгоден за Мария, виконтеса на Лимож, дъщеря и наследница на виконт Ги IV.

През 1272 година Робер се жени за Беатрис Бургундска-Бурбон, единствена дъщеря на Жан Бургундски, сеньор дьо Бурбон и граф Шароле.

През май 1279 година Робер взема участие в рицарски турнир в Париж, посветен на пристигането на Шарл І Анжуйски, принц на Салерно (бъдещ крал на Неапол), по време на който лошо пада от коня и получава сериозна рана на главата. В резултат на получените увреждания губи разсъдъка си.

През 1283 година Робер е признат за наследник на херцогство Бурбон, управител на което формално става заедно с жена си, след смъртта на нейната майка през 1287 година.

Робер се смята за основател на династията на Бурбоните, кралска фамилия, чиито членове в продължение на векове управляват като Крале на Франция (15891848), Крале на двете Сицилии (17351860), Херцози на Парма (17481796 и 18471859), Велики херцози на Люксембург (1964– досега) и Испански крале.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Роберт и жена му Беатриса

През 1272 Робер се жени за Беатрис Бургундска-Бурбон (1257—1310), наследница на херцогство Бурбон и имат следните потомци:

Източници[редактиране | edit source]

  • Louis Carolus-Barré: Les grands tournois de Compiègne et de Senlis en l'honneur de Charles, Prince de Salerne (mai 1279). In: Bulletin de la Société Nationale des Antiquaires de France. 1978/79, ZDB-ID 211520-7, S. 87–100.
  • André Leguai: Bourbon, II. Herrschaft/Herzogtum (Territorialentwicklung), 2. Territorialerweiterung im Hoch- und Spätmittelalter. Lexikon des Mittelalters. Band 2. dtv, München 2002, ISBN 3-423-59057-2, Sp. 503.

Външни препратки[редактиране | edit source]