Мария Магдалина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мария Магдалена)
Вижте пояснителната страница за други значения на Мария.

Св. Мария Магдалина
Православна икона на св. Мария Магдалина
равноапостолна (Православие)
Роденакрая на I в. пр. Хр. – началото на I век
Магдала (днес Мигдал, Израел)
ПочиналаI век
Почитана вИзточноправославна църква Католическа църква
Празник22 юли
Атрибутисъсъд с миро, червено великденско яйце, прегръща десния крак на разпънатия Иисус Христос (правосл.), алабастров съд с благовония, дълги коси, череп (катол.)
Св. Мария Магдалина в Общомедия

Марѝя Магдалѝна[1][2], срещана и като Марѝя Магдалѐна[3] (на иврит: מרים המגדלית; на старогръцки: Μαρία ἡ Μαγδαληνή; на латински: Maria Magdalena), е почитана като светица от християнските църкви. Появява се в Новия Завет, описана е като предана последователка на Иисус Христос, мироносица, и свидетелка на възкресението му.

И в четирите евангелия се споменава св. Мария Магдалина, като някои християнски учени приемат, че означава „Мария от Магдала”, въпреки че няма библейска информация, която да посочва дали това е нейното родно място или нейният дом, а други теолози предполагат, че тя е от Магдала Нунайя, където вероятно са се случили събитията записани от Марк в Глава 6.

Историята на св. Мария Магдалина е дълбоко свързана с Иисус.

Св. Мария Магдалина е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му.

Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство.

През 2009 г. мощите на св. Мария Магдалина са донесени за поклонение в Ловеч от славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света гора.[4]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

В Православната и Католическата църкви почитането на Мария Магдалина има известни различия:

  • Православната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите Евангелия, докато
  • в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно, но неправилно се идентифицира с каещата се блудница Мария от сестрите Марта и Мария, понеже през 591 г. папа Григорий Велики изказвал официално такова предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница. През 1969 г. католическата църква признава официално, че тя не е каеща се блудница, а през 2016 г. е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученика на Исус – Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец и Юда Искариотски.

Св. Мария Магдалина в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалина в историята на изкуството, който да е бил толкова култов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалина преобладава освен в картините на средновековните художници, но и в тези на ренесансовите творци.

В киното на 21 век св. Мария Магдалина е изиграна от Моника Белучи в популярния филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Св. Мария Магдалина. St Mary Magdalene. A&T Publishing, 2017. Център за семиотични и културни изследвания, 290 с.