Парижката Света Богородица

За парижката катедрала вижте Света Богородица (Париж)

Графика към произведенията на Виктор Юго от 1853 г.

„Парижката Света Богородица“ е роман от Виктор Юго, публикуван през 1831 г. Заглавието му е заимствано от катедралата на Париж — Света Богородица, където се развива основната част от действието.

Сюжет

Всичко започва от момента, в който циганката Есмералда пристига в Париж за да намери изгубената си майка. След несправедливо обвинение в убиийство(на леконравния капитан Феб дьо Шатопер, когото обича), действително извършено от архидякона Клод Фроло, който е влюбен в нея, е осъдена на смърт чрез обесване. Той, изгарящ от несподелената си любов, я предава на съд за вещици, но в последствие почти полудява от чувство за вина. Когато Есмералда бива изведена на площада, за да бъде обесена, уродливият Квазимодо-звънар на катедралата "Света Богородица" и храненик на архидякона я спасява от любов. След това за известно време тя живее в катедралата, но при един метеж на скитниците бива предадена на палача от Клод Фроло. Преди смъртта обаче намира майка си.

Край на разкриващата сюжета част.

Адаптации

Романът многократно е филмиран. Най-старата кино-адаптация е филмът „Есмералда“ от 1905 г. По романа са правени и мюзикли.

„Парижката Света Богородица“ на български език

Романът в превод е издаван в България. Най- добрият превод се смята този на преводача от френски език Лилия Сталева. Нейният превод е преиздаден, като е включен през 2009 г. в поредицата романи „Златна колекция на ХІХ век“ .

Външни препратки

• Текстът в оригинал на френски