Парижката Света Богородица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За парижката катедрала вижте Света Богородица (Париж)
Парижката Света Богородица
Notre-Dame de Paris
HugoHunchbackNotreDame02.jpg
Графика към произведенията на Виктор Юго от 1853 г.
Оригинален език френски
Автор Виктор Юго
Първо издание 1831 г.
Франция
Вид роман

Преводач Лилия Сталева
Парижката Света Богородица в Общомедия

„Парижката Света Богородица“ (на френски: „Notre-Dame de Paris“) е роман на прочутия френски писател, критик, публицист, общественик и поет Виктор Юго. Заглавието ни препраща в катедралата Нотр Дам де Пари, където се разгръща действието. Творбата е наситена с романтика, надхвърляща готическите рамки на късното европейско средновековие.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Юго започва да пише романа през 1829 г. Една от целите му е да накара своите съвременници да оценят подобаващо готическата архитектура. Няколко години преди тази дата той публикува статия, озаглавена „Война срещу разрушителите”, с която призовава да се запази оригиналната архитектура на Нотр Дам де Пари. По същото време, поради нахлуване на много светски елементи в готиката, този стил е подценяван и подложен на  унищожение. Например, в романа е описано как стъклописите на Нотр Дам се заменят с прозрачно стъкло, за да се даде път на светлината. Това отнема от величието на катедралата, сред чийто полумрак вярващият човек е привикнал да търси утеха за своята изтерзана душа. Издателят на романа -  Госелин, планира „Парижката Света Богородица“ да бъде готова до февруари 1831 г., но Юго, поради участие в други проекти, завършва творбата си шест месеца по-късно.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята започва на Богоявление - 6 януари 1482 г., когато в Париж пристига циганката Есмералда, твърдо решена да намери изгубената си майка. Есмералда е улична танцьорка, отличаваща се с хубост, милосърдие и щедрост. С тези качества  красавицата завладява сърцата на много мъже, включително на  Клод Фроло - архидякон в катедралата Нотр Дам. Обладан от страст към танцьорката, той се разкъсва между греховните си намерения и църковните закони. Архидяконът се опитва да отвлече Есмералда, като за зловещия си план използва съучастник. Това  е звънарят на храма. Наричат го Квазимодо.Грозен и гърбав, още като бебе звънарят е бил осиновен от Клод Фроло, на когото служи с покорство и вярност. Планът не успява, тъй като Феб дьо Шатопер, капитан от кралската гвардия, спасява Есмералда. Капитанът е красив и дързък, така че танцьорката се влюбва в своя спасител. Вината за отвличането се стоварва върху Квазимодо. Нещастникът е качен на позорен стълб пред Нотр-Дам. За час е подложен на изтезания. Обхваната от състрадание, Есмералда му дава вода. След този жест звънарят се влюбва в девойката. Междувременно, виждайки опасен съперник в лицето на Феб дьо Шатопер, архидяконът изготвя план за убийство на капитана. Коварният Клод Фроло умело насочва всички подозрения към уличната танцьорка. Есмералда е заставена да се признае за виновна. Това се случва на площада пред НотрДам. Докато красавицата върви към бесилото, Квазимодо се спуска с въже от камбанарията, грабва девойката и я пренася в катедралата. Там, според тогавашните обичаи, тя престава да бъде във властта на светските закони. Научавайки за случилото се, скитниците и разбойниците на Париж се опитват да спасят младата циганка като щормуват Нотр Дам. Влюбеният звънар обаче ги приема за врагове и успява да ги отблъсне. Тогава Клод Фроло, озлобен от  факта, че Есмералда пренебрегва чувствата му, за втори път я предава на властите. Девойката е осъдена на смърт, като повторно е обвинена в опит за убийство. Когато тя застава до бесилото, Фроло се усмихва злорадо. В този миг Кразимодо го бута от камбанарията на Нотр Дам. Злодеят полита към смъртта си, а звънарят изчезва мистериозно. След година и половина в  Монтфаукон – мястото, където се изхвърлят телата на осъдените, откриват два скелета, вплетени в прегръдка. Става ясно, че звънарят сам е избрал смъртта си, оставайки до своята любима. Когато се опитват да ги разделят костите на Квазимодо се разпадат на прах.

Персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Квазимодо – звъннарят на Нотр Дам. Външният му вид е отблъскващ, защото неговото тяло е изкривено от гърбица. Работата около камбанарията го е оставила без слух. Той едва говори. Изостваен като бебе, Квазимодо е осиновен от Клод Фроло. Животът на звънаря преминава под знака на отдаденост към неговия настойник, предимно в катедралата. Квазимодо   напуска пределите на храма само няколко пъти. Излизанията му са свързани с неговото участие във фестивала на глупаците, опита му да отвлече красивата циганка,  спасяването й от бесилото и пътя към Монтфаукон. В романа се разкрива покъртително съвпадение  - като бебе Квазимодо е бил оставен от цигани в мястото, на което е отвлечена Есмералда.

Есмералда е красива девойка, циганка, която танцува пленително и привлича хорското внимание. Интересът към нея се люшка между две крайности - от възхищение към талантливата танцьорка до омраза към злата вещица. Кралят я осъжда на смърт, убеден, че по този начин изпълнява настроението на тълпата. Девойката е  влюбена в капитан Феб, но командирът на стрелците вижда в нея преди всичко жената, която би могъл да съблазни. Есмералда е милосърдна и без колебание се застъпва за един поет, дори се омъжва за него с цел да спаси живота му.Тя е сред малкото хора, проявили състадание към нещастния Квазимодо.

Клод Фроло - архидякон на Нотр Дам и осиновител на Квазимодо. Мрачното излъчване на Фроло и алхимичните му опити са го изолирали от парижани, които го приемат за магьосник. В младостта си той загубва родители и близки след поредната чумна епидемия. Единственият роднина, който му остава и за когото архидяконът се грижи до разглезване е неговият брат Жеан. Страстта на Флоро към красивата циганка отключва серия от нещастия –  прояви на ревност и гняв, опит за отвличане, опит за убийство. Всичко това става причина за екзекуцията на Есмералда.

Жеан Фроло  е брат на архидякона. Студент е и разчита изцяло на парите, които получава от Клод Фроло. Най-често ги разпилява, отдавайки се на пиянство. Когато парижките разбойници щурмуват Нотр Дам, Жеан за кратко достига катедралата, но Квазимодо го забелязва и успява да го хвърли от кулата. Така студентът намира смъртта си.

Феб дьо Шатонер е капитан на кралските стрелци. След като спасява Есмералда от отвличане, красивата циганка изпитва към него любов и благодарност. От своя страна капитанът е  заинтригуван от танцьорката, оценявайки преди всичко нейната женственост. Въпреки, че е сгоден, той изпитва плътски желания към Есмералда, които са пресечени от Клод Фроло. Архидяконът на Нотр Дам прави опит да убие капитана. Независимо, че Феб оцелява, Есмералда е арестувана и обвинена в най-тежкото престъпление – убийство. Фльор де Лис – красивата годеница на Феб. Тя е финансово осигурена жена, но намеренията на капитана към циганката, правят Фльор несигурна, злобна и ревнива. Годеницата презира своята съперница и умишлено премълчава пред капитана информацията за Есмералда. Почти в края на романа Фльор де Лис става съпруга на Феб.

Пиер Гренгоар е поет, който живее на ръба на оцеляването. Попадайки в царството на парижките разбойници, се налага да запази тайната им или да я отнесе със себе си в гроба. Есмералда се омъжва за него от съжаление и така го спасява от смъртта. Циганката е убедена, че поетът е страхливец, защото Пиер Гренгоар не успява да я избави от Квазимодо.

Сестра Гюдюл – Пакет Шантфльори се е отдала на отшелничество. Живее самотна в килия, страдайки по своята изгубена дъщеричка Агнес. Сестрата мисли, че рожбата й е убита и изядена от цигани. В скръбния живот на Гюдюл  настъпва рязка промяна, когато разбира, че Есмералда е нейната изгубена Агнес.

Луи XI – крал на Франция. В романа се появява за кратко по повод на бунтовете в Нотр Дам. Той нарежда на пазачите си да убият „вещицата Есмералда“.

Тристан Отшелникът е приятел на краля. Тристан повежда група от хора, които трябва да арестуват Есмералда.

Флориан Барбедиен  – глух съдия. Той осъжда Квазимодо на позор и мъчения.

Метр Жак Морселю е кралски прокурор в духовния съд. Жак Шомерльо  – приятел на Фроло. Отговорен е за изтезанието на затворниците.

Клопен Труйфу  е известен като „Кралят на аргото“. Труйфу се отправя към Съда на Чудесата по идея на поета.Иска да спаси Есмералда от Нот Дам, но е убит при атаката на кралските войници.

Пиерра Торторю е името на мъчителя, бичувал Квазимодо. Торторю е също убиец на Есмералда. Той я наранява жестоко, като по този начин принуждава девойката да даде фалшиви показания и да се признае за виновна.

Основни теми[редактиране | редактиране на кода]

Романът на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“  пресъздава драматичната атмосфера на късното европейско средновековие с център една величествена катедрала. Почти всяко важно събитие се случва в този храм или около него. При това често се стига до крайности, които са типични за готическата епоха, независимо дали става дума за архитектура, религия или човешки отношения – лични, социални, политически. Катедралата е красиво и тайнствено място, което се променя през годините.

Могъщото влияние на времето[редактиране | редактиране на кода]

е една от основните теми в  „Парижката Света Богородица“. Авторът подробно описва как стъклописите на Нотр Дам са заменени със студени, прозрачни стъкла  и как подобни подобрения в катедралата намаляват нейното величие. Юго изтъква, че  старинни сгради с орнаменти лежат сред руините на Париж и напомнят за страстта на обществото към красота. Тази страст се възражда през Ренесанса, когато се засилва интересът към древността.

====== Значимостта на изкуството и архитектурата ====== е въпрос, който силно вълнува Виктор Юго.  Той се впуска в детайли при описание на сградите и паметниците в Париж. Търси техните корени и ги свързва с  постигнатото през античните времена, изграждайки през целия роман емоционално-носталгична, позитивна нагласа към готическото изкуство.

Проблемът за културната еволюция[редактиране | редактиране на кода]

е  поставен още в предговора на романа. Авторът отбелязва, че в тъмния ъгъл на една от храмовите кули е открил надпис -  “ANAГKH” /ананке/. Тази старогръцка дума означава орис, съдба или фатална неизбежност. Ананке  поразява със своя злокобен смисъл, познат от стари времена. Очевидно е, че Юго търси и открива културни прилики между античността и съвремието си. Според него много от идеите на Древна Гърция се преплитат с вижданията на обществото през 19-ти век и сходствата са резултат от прехвърляне на писаното слово от една епоха в друга. В античността често легендите са издълбавани върху каменни плочи. Така архитектурата се превръща във велика книга на човечеството. Чрез нея се съхраняват идеи, въплътени в сгради. Но това се променя през годините.  Хората заменят камъка с хартия и търсят нови пътища за предаване на словото. Разсъжденията на Юго напомнят, че културната еволюция продължава и в нашия 21-ви век, когато  електронните носители на литературните творби придобиват все по-голямо значение.

Страхът от новите технологии[редактиране | редактиране на кода]

е друга тема в романа. Времето, в което Юго пише „Парижката Света Богородица“, е период на възстановяване след Френската Революция. Тогава една от често изричаните фрази е „Пресата ще убие църквата.“ Става дума за книгопечатането, открито от Йохан Гутенберг. Църквата се опасява, че нейното влияние ще се ограничи от новата технология, позволяваща по-бързо да се правят копия на книгите, които ще стават все по-достъпни за хората. Юго подчертава: „човешката мисъл, изменяйки формата си, ще измени и средствата за изразяване” и „основната идея на всяко поколение няма вече да се записва със същата материя и по същия начин”. В бъдеще все по-лесно ще става разпространението на идеи, убеден е писателят. И тъй като живеем в ерата на интернет, не можем да не се възхитим от неговата прозорливост.

Погрешната преценка за отделния човек[редактиране | редактиране на кода]

Например, Фроло е свещеник  и на него се гледа като на благороден и праведен човек. Действията му обаче показват, че е ревнив, отмъстителен, жесток, манипулативен. Антипод на Флоро е звънарят, но повечето хора странят от Квазимодо, отблъснати от грозния му външен вид. Мислят го за дявол, а той е изпълнен с любов и доброта. Есмералда също е недоразбрана. Казват, че е вещица и я презират като циганка, независимо, че в действията си красивата девойка е добронамерена, състрадателна, милосърдна. И още един пример – Феб е егоист, но се отличава с привлекателна външност, която обаче се подхранва от огромна суета и егоизъм. Чрез тази тема авторът утвърждава разбирането, че външният вид и социалният  статус на човека най-често не показват същността му.

Острото социално разграничение[редактиране | редактиране на кода]

е също проблем, който се поставя в художественото произведение. Това диференциране е представено чрез връзките на Квазимодо и Есмералда с хора от по-високопоставените класи. Открояват се и други съвременни въпроси, като различен поглед към мъжете и жените в зависимост от техния пол или различно отношение, съобразено с етническата принадлежност.

Човешката лоялност[редактиране | редактиране на кода]

====== Описани са нейните многообразни форми. Например, Квазимодо засвидетелства голяма отдаденост към своя осиновител, като стои пред него на колене, навел глава и със сключени ръце. Служителите на реда изразяват демонстративно привързаността си към краля, обикаляйки улиците на Париж. Козата на циганката е също символ на лоялност, защото следва господарката си неотклонно, дори когато Квазимодо държи в плен Есмералда. Красивата танцьорка не обича Грингоар, но проявява непоколебимост като се омъжва за него, за да спаси живота му. Поетът също е лоялен към Фроло, защото е убеден, че свещеникът му е помогнал да стане човек на словото. ======

Любовта като двигател на всичко[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Юго развива тази основна тема, като представя  многобройните проявления на най-топлото и красиво чувство: любов между майка и нейната рожба;  обич към родители и малко братче; страстна привързаност на човек към учението, медицината,  поезията. Авторът разказва за любовта между син и баща, която е изключително силна. Например, Квазимодо не губи обичта си към своя осиновител, дори когато Фроло е прекалено груб. От друга страна грозотата на нещастното дете засилва бащинските чувства у свещеника. Интересна е страстта към любимото занимание. Ето как я представя Юго:„Той обичаше камбаните, галеше ги, говореше им, разбираше ги.“ За Квазимодо най-любима е голямата катедрална камбана, която с нежност нарича  Мари. Но освен окриляща и светла, любовта може да бъде фатална и самоунищожителна. Така неотслабващата обич на Есмералда към Феб става причина за нейната смърт. Лудостта и моралният упадък на Фроло  са резултат от неговите мъжки желания към Есмералда. Тази страст също води  до смърт. Понякога гибелна може да бъде и най-чистата любов. Такова е чувството на Квазимодо към красивата танцьорка. Осъзнавайки, че девойката му е отнета завинаги, звънарят сам избира смъртта. Той угасва прегърнал студеното тяло на любимата си и единствен остава верен на Есмералда до гроб, верен във вечността…

Както се вижда, основните теми в романа са общочовешки и дълбоко разтърстващи. Може би заради това Викор Юго, писателят от 19-ти век, ни вълнува и днес като мощно вплита идеите си в нашите мисли. Той е част от съвремието ни и със сигурност ще принадлежи на бъдещето.

Рецепция[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Юго представя Нотр Дам като огромен театър. "Двуглавият сфинкс", както писателят нарича катедралата, е не само обединителен център за основните герои - откраднатото прекрасно момиче Агнес-Есмералда, коварните благородници, лекомисления капитан от френската гвардия, свещеника-архидякон, грозния, но душевно благороден Квазимодо. Всичко се случва около или вътре в масивната сграда, която има собствен живот - катедралата защитава Квазимодо и Есмералда, "убива" Клод Фроло. Най-силните страсти в романа са свързани с този готически декор, едновременно привлекателен и ужасяващ. „Парижката Света Богородица”е първата белетристична творба, представяща живота във Франция като цяло  -   от позициите на краля  до състоянието на просяците в потайностите на Париж. Този подход е продължен от Оноре де Балзак, Гюстав Флобер и много други писатели. Огромната популярност на романа стимулира усилията за запазване на историческите паметници във Франция и се превръща се във фактор, насърчаващ възраждането на готическата архитектура. След издаването на романа настъпват големи реновации в Нотр Дам, на които се дължи днешният вид на катедралата.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Повечето телевизионни и филмови адаптации интерпретират по свой начин оригиналния сюжет на „Парижката Света Богородица”  като в различна степен се отдалечават от него. Някои дори завършват с „happy end”. Романът многократно е филмиран. Най-старата кино-адаптация е филмът „Есмералда“ от 1905 г. По романа са правени и мюзикъли. Сред най-добрите адаптации е класическият  филм от 1939 г., в който ролята на  Квазимодо се изпълнява от Чарлз Лаутон, а на  Есмералда  – от  Маурин О’Хара. Една от най-близките до романа адаптации е френският филм от 1956 г. с Антъни Куин и Джина Лолбриджида. В адаптацията на „Disney” oт 1996 г. краят е вдъхновен от опера, написана от самия Юго. Влиянието на великия френски писател се запазва във филми, музика, театър, балет, радио, дори и в някои компютърни игри като „Hunchback” от 1983 г.

„Парижката Света Богородица“ на български език[редактиране | редактиране на кода]

Романът в превод е издаван в България. Най- добрият превод се смята този на преводача от френски език Лилия Сталева. Нейният превод е преиздаден, като е включен през 2009 г. в поредицата романи „Златна колекция на ХІХ век“ .[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юго, Виктор. Парижката Света Богородица, Златна колекция на ХІХ век, Издателство на „Вестникарска група България“, София, 2009, ISBN 9789 5499 7601-4

[1][1]
[2][2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парижката Св. Богородица - романтика в готически декор, в.“24 часа“, 27.09.2009 г.,
  2. а б О. Ковачев. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София: Еднорог, 2004, сс. 226-260.