Каталин Карико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каталин Карико
Katalin Karikó
унгарска и американска биохимичка
2023 г.
Родена
17 януари 1955 г. (69 г.)
Националност САЩ
Учила вСегедски университет
Сегедски университет
Научна дейност
ОбластБиохимия
Работила вПенсилвански университет (1987)[1][2][3]
Университет Темпъл[4]
Известна сВаксини с иРНК
Семейство
Уебсайтwww.pennmedicine.org/providers/profile/katalin-kariko
Каталин Карико в Общомедия

Каталин Карико (на унгарски: Karikó Katalin, ˈkɒrikoː ˌkɒtɒlin; родена на 17 януари 1955 г.) е унгарска биохимичка специалистка по функциите на РНК. Основният ѝ научен принос е развитието на ин витро-транскрипция на иРНК за белтъчна терапия. Тя е съосновател и изпълнителен директор на биотехнологичната компания RNARx, от 2006 г. до 2013 г.[5] От 2013 г. работи с BioNTech RNA Pharmaceuticals, първо като вицепрезидент, а от 2019 г. като старши вицепрезидент.[6] Тя е и помощник-професор в Пенсилванския университет.[5]

Сред научните приноси на Карико е откриването на имунната активация чрез иРНК, което води до откриването, заедно с Дрю Вайсман, на нуклеозидните модификации на иРНК, които водят до потискане на имуногенността на РНК[7][8][9], което е ключов елемент към терапевтичната употреба на иРНК. [10] Заедно с Вайсман, тя е автор на патент в САЩ за приложението на имуногенна, нуклеозидно модифицирана РНК. Лицензи за тази технология притежават BioNTech и Moderna, която е приложена в техните ваксини срещу КОВИД-19.[11] Тя и Вайсман на носители на множество награди, включително наградата „Ласкер-Дебейки“ за Клинични медицински изследвания. За тази си разработка, Карико и Вайсман получават Нобелова награда през 2023 г., в категория физиология или медицина.

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Карико отраства в Кишуйсалаш, Унгария, в малък дом без течаща вода, хладилник, или телевизия. [12] Баща ѝ е месар, а майка ѝ счетоводителка.[12][13] В началното си образование е показава изключителни способности в областта на точните и природни науки.[12] Завършва Реформираната гимназия „Жигмонд Мориц“.

Защитава докторат в Сегедския университет. След това продължава научната си работа в Научния център по биология на Унгарската академия на науките. През 1985 г., финансирането на лабораторията ѝ е спряно, и тя емигрира в САЩ със съпруга си и двегодишното си дете.[12] За да финансират пристигането си в САЩ, семейството продава колата си и обръща получените пари на черния пазар на валута и скрива получените 900 британски лири в плюшена играчка.[14][15].

Между 1985 г. и 1988 г., докато работи като пост-док в университета Темпъл във Филаделфия, и Uniformed Services University of the Health Sciences в Бетседа, Мериленд, (1988 – 89 гг.) Карико участва в провеждането на клинични изследвания на пациенти със СПИН, хематологични заболявания, и хронична умора, на които са дава двойноверижна РНК (dsRNA). По това време, това се е смятало за повратен метод в науката, тъй като молекулярните механизми на индуциране на производство на интерферони от dsRNA не са били познати, макар антивирусните и антинеопластични свойства на интерфероните да са били добре документирани. [16]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г., Карико започва работа в Пенсилванския университет, където работи с Елиът Барнатан върху информационната РНК. [12] През 1990 г., в качеството си на доцент в Школата по медицина Перелман на Пенсилванския университегт, Карико подава молба за финансиране на проект за генна терапия базирана на иРНК.[6] Оттогава, терапиите, базирани на иРНК са неин главен научен интерес. Започва процедура по получаване на пълна професорска титла, но неуспехите на молбите ѝ за финансиране не ѝ позволяват да се издигне в кариерата.[11] Тя остава на позицията си и запазва научния си интерес към иРНК. През 1997 г., тя се среща с Дрю Вайсман, професор по имунология в Пенсилванския университет. [17] Отстоява с изключително постоянство научната си работа, въпреки неблагоприятните условия на академичната среда. [18]

Най-важният принос на Карико идва след като изследва въпроса защо транспортната РНК, използвана в контролната група на клинично проучване, не предизвиква същата имунна реакция като информационната РНК.[13] В серия от статии от 2005 г. и следващите години, Карико и Вайсман описват как специфични нуклеозидни модификации на иРНК водят до потискане на имунните реакции.[17][7] Те основават малка компания, и през 2006 г. и 2013 г., стават автори на патенти за приложението на модифицирани нуклеозиди за потискане на имунната реакция към иРНК. Малко след това, университетът продава интелектуалната собственост на Гари Дал, собственик на фирма за лабораторно оборудване, която по-късно става известна като Cellscript. Няколко седмици по-късно, Flagship Pioneering, фонд за рисков капитал зад компанията Moderna, се свързва с Карико за да получи лиценз за патента. Тя отговаря „Нямаме го“. В началото на 2013 г., на Карико става известен договор за 240 млн. долара на Moderna с АстраЗенека за разработването на препарати с иРНК. Карико разбира, че няма да има възможност да приложи опита си с иРНК в Пенсилванския университет, затова поема функцията вице-президент на BioNTech RNA Pharmaceuticals, където през 2019 г. израства до старши вицепрезидент.[6]

Научната работа на Карико и специализациите ѝ включват основани на иРНК генни терапии, индуцирани от РНК имунни реакции, молекулярни основи на исхемичната толерантност, и лечение на исхемична болест на мозъка.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Научната работа на Карико е в основата на разработените от BioNTech и Moderna методи за създаване на терапевтична иРНК, която не предизвиква имунна реакция.[6] През 2020 г., технологията на Карико и Вайсман е използвана в създаването на ваксини срещу COVID-19, произвеждани от Пфайзер (и разработена от BioNTech)[10][17] и Moderna.

Британският етнолог Ричард Доукинс, и канадският клетъчен биолог Дерик Роси, който е сред основоположниците на Moderna, отправят апел Карико и Вайсман да получат Нобелова награда.[19][20][21] Това се случва през 2023 година[22].

Патенти[редактиране | редактиране на кода]

Карико е съавтор на патентите US8278036B2[23] и US8748089B2[24].

Награди и почести[редактиране | редактиране на кода]

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Anderson, Bart R. и др. Incorporation of pseudouridine into mRNA enhances translation by diminishing PKR activation // Nucleic Acids Research 38 (17). September 2010. DOI:10.1093/nar/gkq347. с. 5884 – 92.
  • Karikó, Katalin и др. Incorporation of pseudouridine into mRNA yields superior nonimmunogenic vector with increased translational capacity and biological stability // Molecular Therapy 16 (11). November 2008. DOI:10.1038/mt.2008.200. с. 1833 – 40.
  • Karikó, Katalin и др. Suppression of RNA recognition by Toll-like receptors: the impact of nucleoside modification and the evolutionary origin of RNA // Immunity 23 (2). August 2005. DOI:10.1016/j.immuni.2005.06.008. с. 165 – 75.
  • Karikó, Katalin и др. Inhibition of toll-like receptor and cytokine signaling – a unifying theme in ischemic tolerance // Journal of Cerebral Blood Flow and Metabolism 24 (11). November 2004. DOI:10.1097/01.WCB.0000145666.68576.71. с. 1288 – 304.
  • Karikó, Katalin и др. mRNA is an endogenous ligand for Toll-like receptor 3 // The Journal of Biological Chemistry 279 (13). March 2004. DOI:10.1074/jbc.M310175200. с. 12542 – 50.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Карико е омъжена за Бела Франсиа. Двамата са родители на двукратната олимпийска златна медалистка Сюзън Франсиа.[10][19]

Присъствие в медиите[редактиране | редактиране на кода]

През април 2021 г. The New York Times публикува обширна статия за пандемията от COVID-19.[13] На 10 юни 2021 г. подкастът The Daily на The New York Times прави обширен репортаж за кариерата на Карико, като подчертава множеството трудности, които тя е преодоляла, за да получи признание.[48]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.theguardian.com
  2. ↑ www.pennmedicine.org
  3. ↑ www.med.upenn.edu
  4. ↑ Ian Sample. Scientists’ egos are key barrier to progress, says Covid vaccine pioneer // 10 септември 2021 г. Посетен на 2 октомври 2023 г. (на английски)
  5. ↑ а б Katalin Karikó // Посетен на 10 January 2021.
  6. ↑ а б в г Just the messenger // Nature Medicine 24 (9). September 2018. DOI:10.1038/s41591-018-0183-7. с. 1297 – 1300.
  7. ↑ а б Karikó, Katalin и др. Suppression of RNA Recognition by Toll-like Receptors: The Impact of Nucleoside Modification and the Evolutionary Origin of RNA // Immunity 23 (2). 1 August 2005. DOI:10.1016/j.immuni.2005.06.008. с. 165 – 175.
  8. ↑ Incorporation of pseudouridine into mRNA enhances translation by diminishing PKR activation // Nucleic Acids Research 38 (17). September 2010. DOI:10.1093/nar/gkq347. с. 5884 – 92.
  9. ↑ Incorporation of pseudouridine into mRNA yields superior nonimmunogenic vector with increased translational capacity and biological stability // Molecular Therapy 16 (11). November 2008. DOI:10.1038/mt.2008.200. с. 1833 – 40.
  10. ↑ а б в Covid vaccine technology pioneer: 'I never doubted it would work' // The Guardian. 21 November 2020. Посетен на 22 November 2020.
  11. ↑ а б The story of mRNA: From a loose idea to a tool that may help curb Covid // 10 November 2020. Посетен на 10 January 2021.
  12. ↑ а б в г д A one-way ticket. A cash-stuffed teddy bear. A dream decades in the making. // The Washington Post. October 1, 2021. Посетен на 3 October 2021.
  13. ↑ а б в Kolata, Gina. Kati Kariko Helped Shield the World From the Coronavirus // The New York Times. 8 April 2021. Посетен на 8 April 2021.
  14. ↑ Katalin Kariko, the scientist behind the Pfizer Covid-19 vaccine // 18 December 2020. Посетен на 22 September 2021.
  15. ↑ Covid vaccine technology pioneer: 'I never doubted it would work' // 11 November 2020. Посетен на 22 September 2021.
  16. ↑ Schwarz-Romond, Thomas. Transforming RNA research into future treatments: Q&A with 2 biotech leaders // 7 November 2016. Посетен на 27 April 2020.
  17. ↑ а б в How mRNA went from a scientific backwater to a pandemic crusher // Wired, 2 December 2020. Посетен на 26 December 2020.
  18. ↑ Scales, David. How Our Brutal Science System Almost Cost Us A Pioneer Of mRNA Vaccines // February 12, 2021. Посетен на 2021-04-27.
  19. ↑ а б Katalin Karikó and Drew Weissman. A shared Nobel-prize for mRNA? // 19 December 2020. Посетен на 29 January 2021.
  20. ↑ Rosza, Matthew. The hero biochemist who pioneered COVID vaccine tech was professionally spurned for years prior // 25 January 2021. Посетен на 2 February 2021.
  21. ↑ Corbly, Andy. She was Demoted, Doubted and Rejected But Now Her Work is the Basis of the Covid-19 Vaccine // 1 February 2021. Посетен на 2 February 2021.
  22. ↑ а б Katalin Karikó - Facts
  23. ↑ US 8278036, Kariko K, Weissman D, "RNA containing modified nucleosides and methods of use thereof", issued 21 August 2006, assigned to University of Pennsylvania 
  24. ↑ US 8748089, Kariko K, Weissman D, "RNA containing modified nucleosides and methods of use thereof", issued 15 March 2013, assigned to University of Pennsylvania 
  25. ↑ Önkormányzati kitüntetettek // kisujszallas.hu. Посетен на 27 May 2021.
  26. ↑ Karikó Katalin biokémikus kapta az első Közmédia Év Embere Díjat // Duna Médiaszolgáltató. 2021-01-05. Посетен на 23 April 2021.
  27. ↑ Lewis S. Rosenstiel Award for Distinguished Work in Basic Medical Research // Brandeis University. Посетен на 14 April 2021.
  28. ↑ Újabb tengeren túli elismerésben részesült Karikó Katalin // ripost.hu, February 4, 2021. Посетен на 27 May 2021.
  29. ↑ Szabó, Viktor. Karikó Katalin lett Csongrád-Csanád megye díszpolgára // promenad.hu. 12 March 2021. Посетен на 14 April 2021.
  30. ↑ BioNTech's Karikó to Receive Honorary Citizenship of Szeged // hungarytoday.hu. 20 January 2021. Архивиран от оригинала на 2021-01-25. Посетен на 14 April 2021.
  31. ↑ BioNTech's Karikó to be awarded honorary doctorate by University of Szeged // dailynewshungary.com. 27 January 2021. Посетен на 14 April 2021.
  32. ↑ Rangos elismerést kap Magyarországon Karikó Katalin // Magyar Nemzet, 12 February 2021. Посетен на 14 April 2021.
  33. ↑ Balogh, Krisztina. Karikó Katalin és Merkely Béla is Széchenyi-díjat kapott // index.hu. March 15, 2021. Посетен на 21 March 2021.
  34. ↑ Auszeichnung: Biontech-Forschungsleiterin Katalin Karikó erhält Exner-Medaille // Wiener Zeitung, March 18, 2021. Посетен на 21 March 2021.
  35. ↑ Wilhelm Exner Medaillen 2021 an Katalin Karikó und Luisa Torsi // 18 March 2021. Посетен на 21 March 2021.
  36. ↑ Karikó Katalin megkapta a legrangosabb magyar orvosi díjat // hvg.hu, May 25, 2021. Посетен на 26 May 2021.
  37. ↑ The New Golden Age // Forbes. 2021-06-02. Посетен на 2021-06-02.
  38. ↑ Katalin Karikó – Hohe Schweizer Auszeichnung für Erfinderin des mRNA-Impfstoffs // 2021-06-17. Посетен на 2021-06-21.
  39. ↑ Princess of Asturias Award 2021
  40. ↑ Building the Foundation Award 2021 // Архивиран от оригинала на 2021-09-28. Посетен на 2021-10-03.
  41. ↑ Katalin Karikó and Drew Weissman Awarded Horwitz Prize for Pioneering Research on COVID-19 Vaccines // 2021-08-12. Посетен на 2021-08-21.
  42. ↑ Press Release // Посетен на 2021-08-27.
  43. ↑ Lasker~DeBakey Clinical Medical Research Award
  44. ↑ L'Oréal-UNESCO Awards for Women in Science recognize five women researchers for pioneering work in environmental and life sciences // 30 September 2021. Посетен на 30 September 2021.
  45. ↑ Dr. Katalin Karikó receives 2022 Vilcek Prize for Excellence for pioneering vaccine research // Посетен на 2021-06-08.
  46. ↑ Press Release // Посетен на 2021-09-09.
  47. ↑ Paul Ehrlich and Ludwig Darmstaedter Prize
  48. ↑ Barbaro, Michael. The Unlikely Pioneer Behind mRNA Vaccines // The Daily. The New York Times, 10 June 2021. Посетен на 18 June 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Каталин Карико.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каталин_Карико&oldid=12148722“.