Сесар Милстейн (на испански: César Milstein) е аржентински биохимик известен с приносите си към изследването и производството на антитела. Заедно с Георг Кьолер и Нилс Йерне е удостоен с нобелова награда за физиология или медицина през 1984.
Сесар Милстейн е роден в Баия Бланка, Аржентина в еврейско семейство. Дипломира се в Университета в Буенос Айрес и започва доктурантура при професор Стопани специализирайки върху ензимната кинетика на алкохолдехидрогеназата. През 1958 година, финансиран от Британския консул, Милстейн се премества в департамента по биохимия в Кеймбриджкия университет, където като част от доктурантирата си работи върху механизма на метал-активирането на ензима фосфоглюкомутаза. Работата на Милстейн е под ръководството на Малкъм Диксон, а за кратко време сътрудничи с Фредерик Сангер.
По-голямата част от научната кариера на Милстейн е посветена на изучаването на антителата и на механизма по който се създава разнообразието на антитела в организмите. Във връзка с това, през 1975 година съвместно с Георг Кьолер, Милстейн разработва хибридомна техника с помощта на която създава моноклонални антитела. За откритието на начин за получаването на моноклонални антитела през 1984 година Сесар Милстейн и Георг Кьолер са удостоени с нобелова награда за физиология или медицина, заедно с Нилс Йерне. Това откритие води до мащабно развитие на имунологията и други части на науката и медицината.
Сесар Милстейн става сътрудник на Британското кралско научно дружество през 1975 година, сътрудник на Дарвиновия колеж в Кеймбридж от 1980 до 2002, награден е с наградата Луиза Грос Хорвитс на Колумбийския университет през 1980 година, получава Коплиев медал през 1989 година и Орден на почетния легион през 1995 година.
Сесар Милстейн умира на 24 май 2002 година в Кеймбридж, Англия на 74 годишна възраст в резултат на сърдечно заболяване от което е страдал с години.
Нобелова награда за физиология или медицина  Лауреати на наградата през годините |
|
1901: Фон Беринг 02: Рос 03: Финсен 04: Павлов 05: Кох 06: Голджи, Рамон и Кахал 07: Лаверан 08: Ерлих, Мечников 09: Кохер 10: Косел 11: Гулстранд 12: Карел 13: Рише 14: Барани 19: Борде 20: Крог 22: Хил, Майерхоф 23: Бантинг, Маклауд 24: Ейнтховен 26: Фибигер 27: Вагнер-Яурег 28: Никол 29: Ейкман, Хопкинс 30: Ландщайнер 31: Варбург 32: Шерингтън, Ейдриън 33: Морган 34: Уипъл, Мърфи, Майнът 35: Шпеман 36: Дейл, Льови 37: Сент-Дьорди 38: Хейманс 39: Домак 43: Дойзи, Дам 44: Ърленгър, Гасер 45: Флеминг, Чейн, Флори 46: Мълър 47: Г. Кори, К. Кори, Усай 48: Мюлер 49: Мониш, Хес 50: Хенч, Кендъл, Райхщайн 51: Тейлър 52: Ваксман 53: Х. Кребс, Липман 54: Ендърс, Уелър, Робинс 55: Теорел 56: Курнан, Форсман, Ричардс 57: Бове 58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг 59: Очоа, Корнбърг 60: Бърнет, Медауар 61: фон Бекеши 62: Крик, Уотсън, Уилкинс 63: Екълс, Ходжкин, Хъксли 64: Блох, Линен 65: Жакоб, Лвоф, Моно 66: Раус, Хъгинс 67: Гранит, Хартлайн, Уолд 68: Холи, Корана, Ниренбърг 69: Делбрюк, Хърши, Лурия 70: Кац, фон Ойлер, Акселрод 71: Съдърланд 72: Еделман, Портър 73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген 74: Клод, Дьо Дюв, Паладе 75: Балтимор, Дулбеко, Темин 76: Блумбърг, Гайдушек 77: Гиймен, Шали, Ялоу 78: Арбер, Нейтънс, Смит 79: Кормак, Хаунсфийлд 80: Бенасераф, Досе, Снел 81: Хюбъл, Спери, Висел 82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн 83: Макклинтък 84: Йерне, Кьолер, Милстейн 85: Браун, Голдстайн 86: Коен, Леви-Монталчини 87: Тонегава 88: Блек, Елион, Хичингс 89: Бишоп, Вармъс 90: Мъри, Томас 91: Неер, Закман 92: Фишър, Е. Кребс 93: Робъртс, Шарп 94: Гилмън, Родбел 95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус 96: Дохърти, Цинкернагел 97: Прусинър 98: Фърчгот, Игнаро, Мурад 99: Блобел 2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел 01: Хартуел, Хънт, Нърс 02: Бренър, Хорвиц, Сълстън 03: Лотърбър, Мансфийлд 04: Бък, Аксел 05: Маршъл, Уорън 06: Файър, Мело 07: Капеки, Евънс, Смитис 08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание 09: Блекбърн, Грейдър, Шостак 10: Едуардс 11: Бойтлер, Хофман, Стайнман 12: Гърдън, Яманака
|
|
| Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
