Реология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Реологията е дял от механиката, изучаващ пластичните деформации на непрекъснатите среди при приложено напрежение[1].

Терминът е въведен от Юджийн Бингам, по идея на известната мисъл на Хераклит „всичко тече“ (на гръцки: Τα πάντα ρει)[2].

На практика, главните задачи на реологията са разширяването на обхвата на класическите теории на еластичността и (нютоновата) хидродинамика за материали, чиито механични свойства не могат да бъдат описани със съществуващите механични теории. Тази дисциплина обединява теориите за привидно различни материали, като не-нютоновите флуиди и еластичните твърди тела[2]. Тяхното общо свойство, важно за реологията, е невъзможността им за запазят стабилно равновесие при приложено тангенциално напрежение[2]. В този смисъл, пластичните твърди тела (напр. стъклото) се разглеждат като флуиди[3].

Една от важните задачи на реологията е да установи зависимостта между приложените напрежения и последващите деформации, и съответно техните производни, чрез прецизни измервания. Този дял на реологията се нарича реометрия. Математическият апарат за тези теории не се различава съществено от математическият апарат на хидродинамиката.

Реологията има множество практически приложения. По-важните от тях са в:

  • стъкларската индустрия;
  • геологията: движение на земни маси; движението на лава и магма; конвекцията в земната мантия[2];
  • в земната механика: деформациите на основите на сградите с времето[4];
  • в хранително-вкусовата промишленост: деформации на хранителни стоки при поставяне в контейнери[5];
  • в медицината: изследване на физичните свойства на кръвта, хомеостазата[6].

При високи напрежения, телата, които при малко напрежение са твърди, могат да започнат да „текат“ при високи напрежения. Такива твърди тела се наричат „пластични“.

Критерий на Рейнолдс[редактиране | edit source]

Числото на Рейнолдс е една от най-важните безразмерни величини в хидродинамиката, равно на отношението на инерчните и визкозните сили. Впоследствие, тази величина дава количествен критерий за разграничаване на турбулентно от ламинарно течение[7].

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Extensional Rheology Experiment (ERE). Extensional Rheology Experiment (ERE). // MIT website. Посетен на 01.11.2007.
  2. а б в г Faith A. Morrison. What is rheology anyway. // The Industrial Physicist. Посетен на 01.11.2007.
  3. Eric Le Bourhis. Glass Mechanics and Technology. // Viley-VCH. Посетен на 01.11.2007.
  4. E. Dulácska et al.. SOIL SETTLEMENT EFFECTS ON BUILDINGS. // Developments in Geotechnical Engineering, 69. Посетен на 01.11.2007.
  5. Behic Mer. Monitoring the rheological properties and solid content of selected food materials contained in cylindrical cans using audio frequency sound waves. // Journal of Food Engineering, 4 April 2006.
  6. O.Baskurt. Pathophysiological Significance of Blood Rheology. // Turk J Med Sci 33 (2003) 347-355, 2003. Посетен на 01.11.2007.
  7. Eric Weisstein. Reynolds Number. // wolfram.com. Посетен на 01.11.2007.