Людмил Стайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Людмил Иванов Стайков
български театрален и кинорежисьор
Роден: 18 октомври 1937
София, България

Людмил Иванов Стайков е български театрален и кино режисьор.

Роден е през 1937 г. През 1960 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.

Още с първите си пиеси, поставени на сцената на Бургаския драматичен театър, Людмил Стайков получава награди на национални прегледи. Успехите му продължават със спектакли в Младежкия театър в София. Работи в Българската национална телевизия като режисьор на поредица документални филми и предавания.

Дебютира в киното с филма “Обич” през 1972 г., за който е награден със Златна награда на кинофестивала в Москва.

Сред най-известните филми на Людмил Стайков са “Хан Аспарух” и “Време разделно” (1988 г., по романа на Антон Дончев).

Професор е по филмова и телевизионна режисура, а от 2004 г. е академик в БАН.

През 2008 година официално е установена неговата принадлежност към службите на Държавна сигурност в периода 1985-87 година, в качеството му на агент.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - Р Е Ш Е Н И Е № 50/ 08.10.2008 г.