Георги Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Станишев
български общественик
Роден
1816 г.
Починал
1891 г. (75 г.)
Семейство
БащаСтаниш Хаджихристов
Други родниниКонстантин Станишев
Александър Станишев

Георги (Гоце) Станишев или Станишов е български общественик, участник в църковните борби в Кукуш през XIX век, лечител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1816 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), второ дете в семейството на Бина и Станиш Хаджихристов. [1]

Той е от градските първенци, които под водачеството на Нако Стоянов Станишев изгонват гръцкия владика Мелетий Византийски от Кукуш.[1]

От баща си наследява лечителски умения, като се изявява като познавач на гърлените болести; по семейна традиция винаги лекува безплатно. Сред неговите внуци са д-р Константин Станишев и проф. Александър Станишев.[1]

Поради хубавия си глас е и псалт в църквата „Света Богородица“.[1]

Женен е за Дона Тютюнджиева (1817 – 1906), сестра на сподвижника му в народните борби Ичо Тютюнджиев, много будна и любознателна жена, макар и неграмотна, по чието настояване всичките им деца, включително момичетата, стават грамотни.[1] Дъщеря му Мария (Марушка, Рушка) се жени за Димитър Наков Станишев и така свързва двата кукушки рода Станишеви.

Георги Станишев умира през 1891 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
Бина
(1784 - 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 - 1906)
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 - 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 - 1899)
 
Иван Шишков
(1806 -  ?)
 
 
 
Костадин Станишев - Лянте
(1831 - 1870)
 
Вина Станишева
(1830 - 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 - ?)
 
Иван Янов
(1853 - 1927)
 
София Влахова
(1845 - 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 - 1923)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 - 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 - 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 - 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 - 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 - 1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895 - 1980)
 
Григор Василев
(1883 - 1942)
 
Никола Станишев
(1886 - 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 - 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919 - 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 - 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 - 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 - 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.