Гъркова къща
| Гъркова къща | |
 Гъркова къща стенопис | |
| Вид | паметник на културата |
|---|---|
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Архитект | Уста Гавраил |
| Стил | възрожденски |
| Конструкция | плет, дърво, камък |
| Изграждане | 1842 г. |
| Статут | паметник на културата с „Национално значение“[1] |
| Състояние | реставрирана |
| Адрес | ул. Любен Каравелов“ № 11 |
Гърковата къща се намира в Копривщица и една от най-хубавите къщи в града. Къщата е построена от одринския майстор Уста Гавраил през 1842 г. за копривщенския джелепин Геро Гърков, [2]откъдето идва и името и. Нейната хубост е сравнима с красотата на прочутите Ослекова и Лютова къща.
Изписване на къщата[редактиране | редактиране на кода]
Гърковата къща е изписана през 1855 година от неизвестен майстор. Датата на зографисването 1855 г. е отбелязана в медальон върху челната фасада в средата на портика всред красива орнаментално решена композиция.[3]
Стените на фасадата са тонирани с ултрамарин, с изключение на източната, която в ярко индиговосин цвят. Външноста е разделена от линеарна изписана бяла украса разделяща стените на части и съчетаваща ги с паната на еркерите и подпрозоречните пространства. Три дъбови колони стъпили върху мраморни бази, които в горният си край завършват с богато профилирани капители образуват арките на портика. Украсата му има и флорални елементи от виещи се в сложен ритъм бледосини листа. Двете странични решения завършват с охравозлатисти кошници с алени и златисти цветя в тях.[3]
Отводът на приземният етаж е оцветен в кафяв цвят, разделен на бели и тъмнокафяви орнаментални ивици, разделящи стените на пана.[3]
Предната стая до него е оловнозелена, а украсата и – двуредна. Отдолу майсторът е изписал фигури имитиращи керамична облицовка, а над този цокъл стената в по-високата си част е разделена на правоъгълни пана. Централно място заема алафранга с богат, стилизиран пейзаж, чийто преден план е оформен като портал с орнаментална релефна украса. В дъното на пейзажа има представителна сграда увенчана с купол, а входът и е оформен като стълба с парапети. Върху шпила на купола са изписани две птици гледащи една към друга, а в небето над тях се рее още една. Небето аленее и прелива в прозрачносив цвят.[3]
Украсен със стенописи е и вторият етаж на къщата. Стените отново са разделени на пана, очертани от рисувани колони с богати акантови капители и бази поставени оформени като шестоъгълни призми.[3]
Стените на предната стая са яркосини, в ниската част има рисуван, деркоративен цокъл на квадрати с колонада над него. В голямата ниша на алафрангата се дипли алена завеса извезана с бели маргарити и дантела, разделена на две от шнур с три черни пискюла. На пъстър плочник под нея има маса с вити крака с разположена върху нея синя ваза с бледо сиви рози и алени лилии. Около вазата се реят пет гълъба, а в дъното на рисунъка се вижда град от къщи с еркери, джамии с високи минарета и много кипариси.[3]
В северната част на етажа има още една стая оцветена в интензивен, но мек теменужен цвят. И тази стая е разделена на пана, очертани от колони с бяло и тъмнокафяво по цялата височина на стените. В тази стая две нарисувани колони носят украсена арка, която съвпада по височина с края на нишата на алафрангата. В дъното и е изписана пирамидална конструкция от виещи се цветя и цъфнали стръкове, която във височина завършва с букет от алени рози поставен в синя база. Самата ниша е заобиколена от гирлянд от сини и алени рози.[3]
Гърковата, Кулаксъзовата[4] и Рашко Ценовата къща, придружени от ресторант „Средна гора“, Братската могила и Моравеновия мост оформят ансамбъла на „Бит пазар“.
Гърковата къща се намира на улица „Любен Каравелов“ № 11, но не музей и не е отворена за посещение.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
- ↑ Wikimapia.org. Гърковата къща (Копривщица) Посетен на 27 септември 2021
- ↑ а б в г д е ж Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 305 – 307.
- ↑ От кулаксъз: човек без едно ухо.