Копривщенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България. Аврадалъ (на турски: Avradale) от старото име на Копривщица – Авреталан.[1]

Борис Пулеков. Герб на Копривщица
Георги Бенковски
Георги Тиханек
Яко Доросиев
Тодор Каблешков
Никола Беловеждов
Никола Караджов
Михаил Маджаров
Иванка Дерменджийска

Родени в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Догана (1765 – 1839) – благодетел[3]
  • Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврелиан (неизв. – 29 декември 1877) – руски унтер-офицер, казак, загинал за освобождението на Копривщица.

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

  • Живко Сталев (1912 – 2008) – юрист, живее в града, почетен граждани на Копривщица

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

BASA-104K-2-14-1- Любен Каравелов
Найден Геров
Ивана Хаджигерова
Михаил Герджиков
Димчо Дебелянов
Евлампия Векилова
Доротей Скопски
Нешо Тумангелов
Иван Говедаров
Пенчо Видин
Георги Гайтанеков
Добрин Иванов
Виргиния Матеева

Деятели на културата, родени в града[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Енчев (неизв. – 1893) – иконописец
  • Христо Кесяков (1868 – 1934) – военен лекар, кмет на Копривщица и Пловдив
  • Христо Попмарков (1819 – 1879) – учител и читалищен деятел в Свиленград, пръв кмет на Копривщица
  • Христо Пулеков (1817 – 1889) – учител, преводач и историограф, композитор и църковен псалт
  • Христо Пухов (1891 – 1954) – кинооператор, музикант и читалищен деятел

Деятели на културата, свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Етиен Леви (1957 – ) – музикант, живял в града
  • Екатерина Ослекова (1944 – ) – лекар, народен лечител, художник и поет, църковен настоятел и заслужил гражданин на Софийска област за 2018 г.[6]
  • Елена Сертова (1926 – 2017) – архитект, живее и твори в града

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Венков (1943 – ) – професор, преподавател в Музикална академия, живее и твори в града
  • Славимир Генчев (1953 – 2020) – поет, писател, журналист и музеен деятел в града

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Тошко Живков (1940 – 2022) – лекар, народен лечител работил в града
  • Теодора Теофилова (1974 –) – еколог

У[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

  • Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица

Копривщенци, участници в Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.

На 29 декември 1877 г. отрядът на полковник Дмитрий Комаровски освобождава Копривщица.[7]

Войводи и четници от Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)[20] в народоосвободителните войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.[8] Из Средна гора водят дружини Ангел, Матея Лудов, Добри Кескинеков и други.[21]

Бележити копривщенци по списъка на Борис Пулеков[редактиране | редактиране на кода]

Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.[8][42]

Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.

А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.

И днес – всичко това сякаш не е било.

Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички.

…И все пак не всичко е умряло. Цветан Минков, Вместо предговор.

Преди Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През следосвободителната епоха[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. {{cite book | title = Джелепи и бегликчии | last = Нейчев | first = Адам | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 256. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  3. Geni.com. Христо Петков Доганов. Посетен на 21 май 2022
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  5. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  6. Koprivshtitsa-bg.com. д-р Екатерина Ослекова – заслужил гражданин на Софийска област Посетен на 18 септември 2021
  7. Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Град Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  8. а б в г д е ж з и к л м н Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  9. Rooms.bg. Хотел Хаджиите. Посетен на 27 октомври 2021
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 148 – 188.
  11. Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
  12. Ненов, Нелко. Българската огнестрелна артилерия в борбите за национално Освобождение и обединение // Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2021. с. 86. Посетен на 20 септември 2023.
  13. а б в г Vreme2001.com. Духовници от четвърти панагюрски революционен окръг – участници в Априлското въстание. Посетен на 24 септември 2021
  14. Starasilistra.com. Велислав Райков. Евлампия Стоева. Посетен на 27 август 2021
  15. Voivodi.eu. Втора копривщенска чета. Посетен на 5 февруари 2022
  16. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 32 – 34.
  17. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив. с. 75 – 76 ISBN 978-619-7249-29-3
  18. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 89.
  19. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 53 – 55.
  20. а б Чудомир. Хайдути в Казанлъшко. Chitanka.info, (Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), X, бр. 557 от 15.XII.1954 г.) Посетен на 5 октомври 2021
  21. а б Освободителни борби. Direkciamuzei.com Посетен на 7 октомври 2021
  22. а б в г д Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 94, 95, 105, 149, 151
  23. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 12.
  24. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 84.
  25. Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
  26. Direkciamuzei.com. Освободителни борби. Посетен на 25 март 2022
  27. Николов, Филип. Национално-освободително движение. Filip Nikolov. com.
  28. а б Град Копривщица. Исторически бележки. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Посетен на 10 октомври 2021
  29. История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
  30. Цитира се паметен надпис на родната къща на Евлампия и Стефан Векилови
  31. Метев, Лалю. Хр. Ботевата чета – 1876 г. Атлас-Л, 2018. с. 29.
  32. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Димитър Векилов. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 138 – 139.
  33. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  34. Бележка на автора на Туристико-исторически водач за град Копривщица Б. Пулеков: М. Герджиков, след половин век тръгва по стъпките на другия копривщенин, легендарния Д. Ватаха.
  35. Promacedonia.org. Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, ОФ, София, 1983. Посетен на 15 май 2022
  36. Liternet.bg. Дончо войвода. Посетен на 4 февруари 2022
  37. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  38. Voivodi.eu. Първа българска легия в Белград. Посетен на 16 януари 2022
  39. Архимандрит Стефанов, Павел. Св. Иван Рилски и Рилският манастир // draganbachev.com, 10 юни 2021. Посетен на 5 декември 2022.
  40. Flatik.ru. Защитени територии в Средна гора. Архив на оригинала от 2021-12-31 в Wayback Machine. Посетен на 31 декември 2021
  41. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  42. Някои имена, включени в списъка на Борис Пулеков, но отразени в горните раздели, не са приложени и тук.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]