Борис Старирадев
| Борис Старирадев | |
| български психиатър | |
 | |
| Роден |
1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 1963 г.
|
| Учил в | Медицински факултет (Софийски университет) |
| Работил | Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ |
Борис Владимиров Старирадев с псевдоним Старото е български лекар, роден в стария копривщенски род на Макарий Старирадев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Старирадев завършва гимназиалното си образование в град Пловдив, след което е изпратен във френския град Монпелие, където следва медицина. По сложни семейни причини се завръща в България и завършва образованието си в София в медицинския факултет, откъдето получава диплом като квалифициран лекар. След тези усилия Борис се завръща в Копривщица, за да напише докторска дисертация, за която по-късно получава висока оценка.[1]
През есента на 1941 г. бива назначен за участъков лекар в село Радилово. Като такъв лекува почти всичко: той е интернист, хирург и гинеколог. Лекува очи и уши, дори е и стоматолог. За да обслужва селата в района от селската община, му зачисляват пушка, за да има с какво да се брани през зимата от вълците по пътищата. Понеже по това време не е член на БКП, среща трудности и може да се усъвършенства само на място, тъй като този факт е отразен в служебното му досие. Въпреки това той се преборва и получава възможност да специализира неврология, а по-късно и психиатрия в София.[1]
След приключване на образователната си кариера доктор Старирадев е назначен за главен лекар на психиатричната клиника в град Бяла. Тук той успява да убеди ръководството на министерството да бъде открита болница за туберкулозно болни пациенти и щат за лекуващ лекар. На следващата година вече е главен лекар на болницата в Ловеч.[1]
След ловешката болница Борис Старирадев на 15 октомври 1955 г.[2] е назначен за главен лекар в новопостроената психиатрична клиника в град Раднево. В тази болница докторът въвежда за първи път в България трудотерапията като метод за лечение на психично болни хора. За тази цел в обширния двор на болницата са засадени плодни дръвчета и е организирана зеленчукова градина, за която се грижат пациентите. Част от продукцията е за консумация от болните, а друга е предназначена за пазара, с което болницата има собствени приходи. Освен трудотерапията доктор Старирадев въвежда комбинирането и със сънна терапия в добавка.[1]
Доктор Борис Старирадев почива през август 1963 г. след тежка автомобилна катастрофа.[2]
Произход на родовото име[редактиране | редактиране на кода]
В град Копривщица живеели двама братя с едно и също малко име – Рад. Поради по-голямата му възраст, родът на големия брат, негов родоначалник е наречен Старирадев род.[1]
Родът[редактиране | редактиране на кода]
Десьовата къща, известна и като Старирадева къща, се намира в Копривщица. Тя е представител на пловдивския тип къща от Българското възраждане. Построена е около 1855 г. за Теодораки Десьоолу (Теодор Десьов) – бегликчия, едър земевладелец и скотовъдец.[3] Неговите наследници през 1906 г. продават къщата на Владимир Макариев Старирадев (1872 – 1957). Същата година той се жени за дъщерята на Патьо Млъчков – Рада (Райна). Семейството има три деца и живее в къщата до 1956 година.[4] Майката на Борис дълги години е председател на Женското благотворително дружество „Благовещение“ в Копривщица.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Симелпрес, 2017. ISBN 978-619-183-005-3. с. 213 – 215.
- ↑ а б Д-р Георги Тенев Кисьов // vassilpeev.blog.bg. Посетен на 10 октомври 2023.
- ↑ Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов. Кратка история на българската архитектура. София, Издателство на Българската академия на науките, 1965. с. 315 – 317.
- ↑ Фитлеков, Иван. Спомени коментари. Копривщица, 2004. с. 90 – 91.
