Добрин Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добрин Иванов
български диригент
27 март 2015 г.
Роден
Починал
16 август 2020 г. (89 г.)

Учил вНационална музикална академия
НаградиПочетен граждани на Копривщица
Музикална кариера
ПсевдонимБинчо
Активностот 1941 г.

Маестро Добрин Петров Иванов, с псевдоним Бинчо, е български музикален педагог, общественик и диригент на множество духови оркестри в цялата страна.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добрин Иванов е роден на 15 април 1931 г. в Разград. Още от ученическа възраст е привлечен от обаянието на музиката. Главява се като разсилен на обществени начала в читалище „Развитие“ в родния си град, за да е близо до добрия читалищен симфоничен оркестър – „Железни звуци“, днес Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“. Набързо се научава да свири на туба, баритон, тенорхорн и тромпет. Като гимназист усвоява и свиренето на цугтромбон, като със своята универсалност започва да „запълва всякакви дупки“ в оркестъра.[2]

Тази му дарба през 1950 – 1954 г. го отвежда в Софийската музикална академия, където усъвършенства своите изпълнителски умения при майстора Григор (Гичо) Стоянов Топалов и при проф. Георги Тодоров. По същото време (1951) след труден конкурс е приет в Синфоничния оркестър на Българското национално радио. Пак тогава свири и в други оркестри – „Окестъра на юристите“ с диригент Христо Вучков, „Ансамбъла на железничарите“ с диригент Янко Тунтев, ансамбъл „Родна песен“ с музикален ръководител Лазар Максимов и ансамбъла „Георги Кирков“ с диригент Емил Янев. На конкурс през 1952 г. за инструменталисти и певци, въпреки младостта си печели втора награда. Дипломира се през 1954 г., като на дипломния концерт в зала „България“ свири в съпровод на симфоничен оркестър, с което става първият български тромбонист солирал на такъв оркестър. Качествата му на изпълнител и ансамбалист го правят помощник концертмайстор на радиооркестъра. От 1952 е ръководител на духовите оркестри на СОУ „проф. Асен Златаров“, сетне последователно на Английската и Френската гимназии, техникума по автотранспорт и техникума по жп транспорт „Никола Корчев“.[2]

В периода 1967 – 1971 е концертмайстор на филхармонията в Кайро и преподава в Египетската национална консерватория за класическа музика.[2]

След завръщането си у дома през 1971 г. става съосновател на Средно сержантско военно-музикално училище „Маестро Георги Атанасов“, където преподава до закриването на училището (1991). През 1984 – 1989 г. преподава и в музикалната школа при Двореца на пионерите в София, води курсове в Добринище, Правец и Ботевград.[2]

Във времето от 1989 до 1999 г. е диригент на духовия оркестър в гр. Елин Пелин, а от 2009 г. поема ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица.[2]

Музикални иадания[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карафезлиев, Атанас. Почит към Добрин Иванов: за тромбона и духовите оркестри – с любов // brass.bg, 26 юни 2022. Посетен на 26 декември 2022.
  2. а б в г д Акад. проф. Янев, Е. Магията, която излъчва Бинчо. Копривщица, в. „Копривщенци“, Дирекция на музеите, юбилеен брой април-май 2014.
  3. ІХ Национален преглед на ученическите духови оркестри и мажоретни състави „Димитър Пеев“ – Вършец 2016 // varshets.bg, 9 Май 2016. Посетен на 1 август 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]