Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Средно училище „Любен Каравелов“.
Средно училище „Любен Каравелов“
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Информация
СедалищеКопривщица,  България
Основаване1822 г.
ПатронЛюбен Каравелов
Навигация
Карта България Копривщица
Адресбулевард хаджи Ненчо Палавеев 77
СайтОфициален сайт
Средно училище „Любен Каравелов“ в Общомедия
Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“
Карта Местоположение в Копривщица
МестоположениеКопривщица,  България
ИзпълнителОбщина Копривщица
Изграждане1956 г.
18 октомври 1995 г.
Статутбул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108[1]
Състояниедействаща
СайтФейсбук страница
vekilova.gradina@abv.bg
Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ в Общомедия
Копривщенското училище в началото на ХХ век

Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в град Копривщица, приемственик на Първото класно училище в България „Св. св. Кирил и Методий“. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“.

Преди модерното образование[редактиране | редактиране на кода]

Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под Османско владичество в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените „килийни“ училища. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.[2] В града, в църквата „Успение на Пресвета Богородица“, обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или дюкяните на много просветени копривщенци. Хаджи Геро, бащата на Найден Геров, още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в къщата му училище, което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.[3] Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.[4]

Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден Музей на просветното дело с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха.

История на образователното дело в града[редактиране | редактиране на кода]

През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков. Това била наричащата се Буюклийска къща, намираща се в района под моста на хаджи Найден Калъчев. Буюклийската къща след години е била съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи Геро Добрович - Мушек, баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река Тополница. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашии (главни майстори) Симон и Генчо Топалът.[5]

Гимназия „Любен Каравелов“
Паметник на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев
Парадният вход
Духовият оркестър

С предплата от 6000 гроша Вълко склонява Неофит Рилски да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от Христо Пулеков. Учители в училището са Йоаким Груев и Найден Геров, чиято сестра – Ивана Хаджигерова е първата жена – учителка в града.[6] Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от Захари Круша през учебната 1835 – 1836 година[7]) след оттеглянето на Неофит Рилски в Рилската обител. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.[8]

През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал Веселин Груев, е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през Възраждането. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи Геро Мушек. Три години по-късно Тодор Каблешков основава ученическо дружество „Зора“.[9]

Възпитаници на копривщенското училище са Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – Найден Попстоянов е делегат в Оборище, а Евлампия Векилова ушива главното знаме на въстаниците.[10] Копривщенските учители Нешо Попбрайков, Никола Беловеждов, Генчо Белчев и Петър Жилков са заточени след потушаването на въстанието на Родос. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.[11]

След Освобождението по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.[3] Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и женското благотворително дружество „Благовещение“, нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.[12] Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.[13] През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.[14]През 1920-те години в града има и обособено Дърводелско училище.[15] Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар Борис III се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в Карлово, Радомир и Копривщица, и смесените педагогически училища в Берковица, Горна Оряховица, Луковит, Неврокоп, Орхание, Панагюрище и Севлиево“. Министърът на просвещението Александър Цанков съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при Министерството на народното просвещение. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.[2]

През 50-те години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.[16] Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на ученическия духов оркестър. С хонорара на децата от участието в снимките на „Свирачът“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят Дамян Брайков (1894 – 1970),[17] Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.[18]След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.[19]

През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект Юрдан Юрданов.[20]

През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „Любен Каравелов“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г.

До средата на 80-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя Кирил и Методий.

В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,[2] на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е Жив музей – паметник на просветното дело в България.

Климатичната гимназия
Централен орнамент от тавана

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).[21]
  • Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).[22]

Предучилищно образование в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Целодневната детска градина с общинско финансиране[23] носи името на учителката Евлампия Векилова, ушила знамето на копривщенските въстаници от Априлското въстание през 1876 година.[24] От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.[25]

Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на детската градина са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. Стефан Беязов.[26][27]

В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с Община Копривщица, Народното читалище,[28] Дирекция на музеите, Живия музей, училище „Любен Каравелов“[29] и църковното настоятелство на „Храм Успение на пресветая Богородица“.[30] Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно.

В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – Пирдоп и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.[31]

От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години.

Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“, заедно с Община Копривщица, Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“, Дирекция на музеите и „Храм Успение на пресветая Богородица.[32]

Детски клубове по интереси[редактиране | редактиране на кода]

  • клуб приложни изкуства;[1]
  • английски език;[1]
  • театрален клуб;[1]
  • народни танци.[1]

ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,[1] административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.[24]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица // obrazovatelen-register.bg. Посетен на 13 септември 2022.
  2. ↑ а б в Желязкова, Донка. Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. // anamnesis.info, 5 януари 2022. Посетен на 9 юни 2023.
  3. ↑ а б Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 273 – 420. Посетен на 9 ноември 2022.
  4. ↑ Sulkaravelov.com. История. Посетен на 22 август 2021
  5. ↑ Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 521. Т. I.
  6. ↑ Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.
  7. ↑ История на СУ „Любен Каравелов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Официален уебсайт на училището.
  8. ↑ livingmuseum.info Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.
  9. ↑ Тодор Каблешков Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., koprivshtica.eu.
  10. ↑ Танчо Шабанов. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.
  11. ↑ livingmuseum.info Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.
  12. ↑ Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.
  13. ↑ Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.
  14. ↑ Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0
  15. ↑ Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42
  16. ↑ Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.
  17. ↑ Стоянов, Никола. Копривщица събужда българското в Пловдив // bnr.bg, 19 юли 2022. Посетен на 9 ноември 2022.
  18. ↑ Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.
  19. ↑ Sulkaravelov.com. Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите. Посетен на 14 август 2021
  20. ↑ Daritelite.bg. „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации. Посетен на 14 август 2021
  21. ↑ Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ // Посетен на 18 декенври 2023.
  22. ↑ Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ // sulkaravelov.com. Посетен на 18 декември 2023.
  23. ↑ Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ // uchilishta.guide-bulgaria.com. Посетен на 13 септември 2022.
  24. ↑ а б Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ // koprivshtitsa-bg.com. Посетен на 13 септември 2022.
  25. ↑ Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. // lex.bg. Посетен на 18 октомври 2022.
  26. ↑ ЦДГ „Евлампия Векилова“ // m.mirela.bg. Посетен на 13 септември 2022.
  27. ↑ Камара на архитектите в България // kab-sofia.bg. Посетен на 3 октомври 2022.
  28. ↑ Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа // srednogorie.eu. Посетен на 13 септември 2022.
  29. ↑ Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица // vestnikregion.com. Архивиран от оригинала на 2022-10-21. Посетен на 13 септември 2022.
  30. ↑ Жив музей – Living museum – Официален уебсайт Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
  31. ↑ Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение // mvr.bg. Архивиран от оригинала на 2022-02-16. Посетен на 16 февруари 2022.
  32. ↑ Бедерева, Кремена. С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници // inews.bg, 9 август 2011. Посетен на 19 септември 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Средно_училище_„Любен_Каравелов“_(Копривщица)&oldid=12214989“.