Иван Кривиралчев
| Иван Кривиралчев | |
| партизански ятак, член на РМС | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Псевдоним | Малкият патриот |
Иван Динчов Кривиралчев, наричан впоследствие „Малкият патриот“, е шестнадесетгодишно момче, член на РМС[1], подложено на зверски изтезания заедно с Христо Тороманов, двамата разстреляни на 31 март 1944 година.[2]
Иван Кривиралчев и Христо Тороманов заедно с неколцина други са ятаци и осведомители[1] на партизански чети в района на град Копривщица във въоръжената борба против режима преди 1944 г. След полицейската акция, последвала краткото превземане на Копривщица от партизаните на 24 март 1944 г. двамата заедно с други четиридесет заподозрени са арестувани, бити и изтезавани. Полицаите при разпитите режат на няколко пъти езика на момчето, като накрая го режат изцяло и изтръгват сърцето му.[3][1] По време на инквизициите му се заявява, че отрязаните части ще бъдат използвани за мезе.[4]
По време на тези събития двамата се държат мъжествено, героично и с достойнство посрещат мъченията, без да издадат, това което знаят. На 31 март палачите конвоират двамата на около седем километра от града в местността Голям поп, където ги ликвидират. Роднините им ги намират надупчени с ножове и посинели от удари с приклади тела. Земята наоколо била почервеняла от кръвта на жертвите.[5]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Иван Кривиралчев и Христо Тороманов е направен в памет на двамата ятака на партизанския отряд „Георги Бенковски“. Намира се на малка могила на лобното им място в местността „Голям поп“, Ревова ливада – открита седловина западно от върха,[6] на около 7 километра от града по пътя за хижа „Павел Делирадев“. Направен е от гранит с размери 120/90/30 см от копривщенския каменоделец Атанас Юруков, със средства на Найден Кривиралчев през 1954 г.[7]
В родният град на момчето има улица, наречена на неговото име, и паметен барелеф пред родния му дом.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Теофилов 1968, с. 22 – 23.
- ↑ Vestnikregion.com. Във възрожденска Копривщица призоваха 9 септември да получи обективнсата оценка на историците. Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine. Посетен на 18 декември 2021
- ↑ Literaturensviat.com. Градина от „безсмърничета“. Посетен на 18 декември 2021
- ↑ Zemianews.info. Фашизмът избиваше децата на България. Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine. Посетен на 18 декември 2021
- ↑ Теофилов 1968, с. 48.
- ↑ Гара Копривщица // bgconv.com. Архивиран от оригинала на 2019-03-08. Посетен на 4 февруари 2024.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]
- Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968.
