Петър Петров (актьор, р. 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.

Петър Петров
български актьор
Роден
Починал
12 август 2012 г. (72 г.)
Уебсайт

Петър Василев Петров е български актьор, сценарист, преподавател, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).

От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).

От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ.[1][2]

Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми – над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките „Неповторимото“, поредицата „Приказки на щурчето“ и др.  В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.

В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено – автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“

Почива на 12 август 2012 г. в София.[3]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златното Ключе“ (1964) – Пиеро
  • „Когато куклите не спят“ (1968) – котаракът
  • „Снежната кралица“ (1971) – разказвачът
  • „Веселите музиканти“ (1972)- кучето
  • „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
  • „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
  • „Варвари“ (Максим Горки) (1970) – Дробязгин
  • „Човекът си е човек“ (Бертолд Брехт) (1975) – Ванг
  • „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) (1978) – Скок
  • „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) (1980) – Гремио
  • „Любовта към трите портокала“ (Рада Москова) (1982) – Панталоне
  • „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1985) – Дон Армадо
  • „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) (1988) – кардиналът
  • „Женитба“ (Николай Гогол) (1989) – Жевакин
  • „Три сестри“ (Антон Чехов) (1993) – Чебутикин

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2008 Преследвачът (тв) хорист пенсионер
2007 Вълшебните приказки на щурчето (в „Кривото пате“)
2004 Филип (тв) Бонев
2000 Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон Грьоно
1998 Двама мъже извън града (тв)
1993 Бандитска приказка (тв) отецът
1990 Немирната птица любов тъстът
1989 Разводи, разводи... 6 нов. другият баща (в V новела: „А сега към морето“)
1989 Меги Аньо
1987 Каменната гора (тв) директорът на библиотеката
1987 Нощна тарифа саксофонистът
1985 Грехът на Малтица даскал Данчов
1985 Борис I 2 Ангеларий
1984 Трите златни лъвчета (тв) златарят
1984 За госпожицата и нейната мъжка компания следователят
1984 Последната възможност д-р Ангелов
1984 Последният езичник Ангеларий
1983 Мярка за неотклонение
1982 Признавам всичко 3
1982 Тайната на дяволското оръжие евреинът златар
1981 Ударът Вранчев
1980 Приятели за вечеря инж. Христо Радоев
1980 Спилитим и Рашо 20 (в 2 серии: I и VIII)
1980 Приключенията на Авакум Захов 6
1980 Баш майсторът фермер Цане
1975 Чичовци 4 г-н Фратю
1975 Чичовци 2 г-н Фратю
1975 При никого Димитър, колега на Нели
1974 Иван Кондарев 2
1972 Сърце човешко д-р Мишо Антонов
1967 Привързаният балон
1965 Късче небе за трима

Роли в озвучаването[редактиране | редактиране на кода]

Войсоувър дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Нахсинхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003;
  • „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004;
  • „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006;
  • „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]