Петър Петров (актьор, р. 1939)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.
| Петър Петров | |
| български актьор | |
| Роден | 20 септември 1939 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Уебсайт | |
Петър Василев Петров е български актьор, сценарист, преподавател, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.
След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.
Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).
По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).
От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).
От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ.[1][2]
Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.
Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми – над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.
Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките „Неповторимото“, поредицата „Приказки на щурчето“ и др. В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.
В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено – автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“
Почива на 12 август 2012 г. в София.[3]
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Златното Ключе“ (1964) – Пиеро
- „Когато куклите не спят“ (1968) – котаракът
- „Снежната кралица“ (1971) – разказвачът
- „Веселите музиканти“ (1972)- кучето
- „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
- „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
- „Варвари“ (Максим Горки) (1970) – Дробязгин
- „Човекът си е човек“ (Бертолд Брехт) (1975) – Ванг
- „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) (1978) – Скок
- „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) (1980) – Гремио
- „Любовта към трите портокала“ (Рада Москова) (1982) – Панталоне
- „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1985) – Дон Армадо
- „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) (1988) – кардиналът
- „Женитба“ (Николай Гогол) (1989) – Жевакин
- „Три сестри“ (Антон Чехов) (1993) – Чебутикин
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Притча за философа“ (1985) (Кирил Топалов)
- „Последният танц“ (1982) (Лозан Стрелков)
- „Съвършеният крадец“ (1980)
- „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов)
- „Дона Росита“ (1979) (Федерико Гарсия Лорка) – кандидат ерген
- „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – разказвачът / докторът / кочияшът
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
- „Неродена мома“ (1971) (Иванка Милева-Даковска)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
- „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2008 | Преследвачът (тв) | хорист пенсионер | ||
| 2007 | Вълшебните приказки на щурчето | (в „Кривото пате“) | ||
| 2004 | Филип (тв) | Бонев | ||
| 2000 | Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон | Грьоно | ||
| 1998 | Двама мъже извън града (тв) | |||
| 1993 | Бандитска приказка (тв) | отецът | ||
| 1990 | Немирната птица любов | тъстът | ||
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | другият баща (в V новела: „А сега към морето“) | |
| 1989 | Меги | Аньо | ||
| 1987 | Каменната гора (тв) | директорът на библиотеката | ||
| 1987 | Нощна тарифа | саксофонистът | ||
| 1985 | Грехът на Малтица | даскал Данчов | ||
| 1985 | Борис I | 2 | Ангеларий | |
| 1984 | Трите златни лъвчета (тв) | златарят | ||
| 1984 | За госпожицата и нейната мъжка компания | следователят | ||
| 1984 | Последната възможност | д-р Ангелов | ||
| 1984 | Последният езичник | Ангеларий | ||
| 1983 | Мярка за неотклонение | |||
| 1982 | Признавам всичко | 3 | ||
| 1982 | Тайната на дяволското оръжие | евреинът златар | ||
| 1981 | Ударът | Вранчев | ||
| 1980 | Приятели за вечеря | инж. Христо Радоев | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | (в 2 серии: I и VIII) | |
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | ||
| 1980 | Баш майсторът фермер | Цане | ||
| 1975 | Чичовци | 4 | г-н Фратю | |
| 1975 | Чичовци | 2 | г-н Фратю | |
| 1975 | При никого | Димитър, колега на Нели | ||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
| 1972 | Сърце човешко | д-р Мишо Антонов | ||
| 1967 | Привързаният балон | |||
| 1965 | Късче небе за трима |
Роли в озвучаването[редактиране | редактиране на кода]
Войсоувър дублаж[редактиране | редактиране на кода]
- „Великият диктатор“ (дублаж на БТ), 1976
- „Батман“ (дублаж на Брайт Айдиас), 1992
Нахсинхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]
- „Историята на Исус за деца“, 2006
- „Мулан“ – Императорът, 2000
- „Пинокио“ – Джепето, 2000
- „Клуб Маус“, 2003 – 2004
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003;
- „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004;
- „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006;
- „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на Петър Петров Архив на оригинала от 2012-08-16 в Wayback Machine., events.bg.
- ↑ Петър Петров на сайта на издателство „Дамян Яков“ // Архивиран от оригинала на 2015-07-22. Посетен на 2011-11-07.
- ↑ Почина актьорът Петър Петров // БТВ, 13.08.2012.
- Почина актьорът Петър Петров Архив на оригинала от 2015-11-26 в Wayback Machine., blitz.bg, 13 август 2012 г.
- „Почина големият български актьор Петър Петров“, в-к „Новинар“, 13 август 2012 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Петър Петров в
Internet Movie Database - ((ru)) Петър Петров в КиноПоиск
- ((ru)) Петър Петров в Кино-Театр
