Фридрих Дюренмат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Дюренмат
Friedrich duerrenmatt 19890427.jpg
Фридрих Дюренмат през 1989 г.
Роден 5 януари 1921
Конолфинген, Швейцария
Починал 14 декември 1990
(на 69 години)
Нойенбург, Швейцария
Националност швейцарец
Фридрих Дюренмат в Общомедия

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt) е швейцарски драматург, белетрист и есеист, а също поет и художник. Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

Живот и творческо дело[редактиране | edit source]

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Цюрихският драматичен театър

Драматургия[редактиране | edit source]

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му "Писано е" (1947), но успех му донася комедията "Бракът на господин Мисисипи" (1952). Най-често поставяните му драми са "Посещението на старата дама" (1956), "Франк V" (1959), и особено "Физиците" (1962).

Проза[редактиране | edit source]

Но литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът "Градът" и първият му роман "Съдията и неговият палач". Следват романът "Подозрението" (1951), прозаичната комедия "Един грък търси гъркиня" (1955), новелата "Авария" (1956) и романът "Обещанието" (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата "Тунелът" (1964) и повестта "Сгромолясването" (1971). Накрая идва и книгата "Зимната война в Тибет" (1981) - зловеща "антиутопия", в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

Поезия[редактиране | edit source]

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува и книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението "Швейцарски псалм I" [1]). Посмъртно излиза и "Възможното е страшно. Избрани стихотворения" (1993).

Влияние[редактиране | edit source]

Център "Дюренмат" в Ньошател, Швейцария, 2004 г.

За творчеството си писателят получава много отличия, сред които културната награда "Шилер" на град Манхайм (1959), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1960), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1983), наградата "Жан Паул" на провинция Бавария (1985), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1986). През 1969 г. писателят става почетен доктор на университета "Темпъл" във Филаделфия, САЩ.

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1945: Der Alte
  • 1947: Es steht geschrieben. Eine Komödie
  • 1947: Der Blinde. Ein Drama
  • 1949: Romulus der Grosse. Eine Komödie
  • 1950: Der Richter und sein Henker. Kriminalroman
  • 1951: Der Verdacht. Kriminalroman (Подозрението)
  • 1952: Die Ehe des Herrn Mississippi
  • 1952: Der Tunnel. Kurzgeschichte
  • 1953: Ein Engel kommt nach Babylon
  • 1954: Herkules und der Stall des Augias. Hörspiel
  • 1955: Grieche sucht Griechin. Eine Prosakomödie
  • 1956: Der Besuch der alten Dame. Eine tragische Komödie
  • 1956: Abendstunde im Spätherbst. Utopische Komödie in einem Akt zur Phänomenologie des Schriftstellers
"Това се случи посред бял ден" (1958)
  • 1955–1957: Die Panne
  • 1958: Es geschah am hellichten Tag
  • 1958: Das Versprechen. Requiem auf den Kriminalroman (Обещанието)
  • 1959: Frank der Fünfte. Oper einer Privatbank
  • 1962: Die Physiker. Eine Komödie in 2 Akten
  • 1963: Die Heimat im Plakat. Ein Buch für Schweizer Kinder
  • 1966: Der Meteor. Eine Komödie in 2 Akten
  • 1967: Die Wiedertäufer. Eine Komödie in zwei Teilen
  • 1969: Play Strindberg. Totentanz nach August Strindberg
  • 1970: Sätze aus Amerika
  • 1971: Der Sturz. Erzählung
  • 1972: Der Mitmacher. Komödie
  • 1974: Zusammenhänge. Essay über Israel
  • 1974: Nachgedanken. Eine Konzeption / Unter anderem über Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit in Judentum, Christentum, Islam und Marxismus und über zwei alte Mythen
  • 1975: Die Frist. Eine Komödie
Църквата "Петър и Павел" в Берн
  • 1981: Labyrinth. Stoffe I-III
  • 1983: Achterloo. Eine Komödie
  • 1985: Minotaurus. Ballade
  • 1985: Justiz. Roman
  • 1986: Der Auftrag oder Vom Beobachten des Beobachters der Beobachter. Novelle in 24 Sätzen
  • 1986: Rollenspiele
  • 1988: Achterloo IV. Komödie
  • 1989: Durcheinandertal. Roman
  • 1990: Turmbau. Stoffe IV-IX.
Посмъртни издания
  • 1991: Midas oder Die Schwarze Leinwand
  • 1991: Kants Hoffnung. Zwei politische Reden. Zwei Gedichte
  • 1992: Gedankenfuge. Texte aus dem Nachlass
  • 1993: Das Mögliche ist ungeheuer. Ausgewählte Gedichte
  • 1994: Skizzenbuch. Engel, Teufel und so weiter
  • 1995: Der Pensionierte. Fragment eines Kriminalromans
  • 1996: Gespräche 1961–1990 in vier Bänden
  • 2001: Das Nashorn schreibt der Tigerin. Bild-Geschichten

На български[редактиране | edit source]

  • Фридрих Дюренмат, Физици, Комедия. Превод от немски Димитър Стоевски. София: Народна култура, 1966, 138 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новели. Превод от немски Георги Георгиев. София: Народна култура, 1968, 296 с.
  • Фридрих Дюренмат, Подозрението, Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1972, 123 с.
  • Фридрих Дюренмат, Обещанието. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 228 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1989, 160 с.
  • Фридрих Дюренмат, Правосъдие, Роман. Превод от немски Александър Андреев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новела. Превод от немски Георги Георгиев. София: Зодиак-ВН, 1991, 88 с.
  • Фридрих Дюренмат, Разговори 1961-1990, В 4 т., Превод от немски Генчо Дончев. София: ЛИК, 2002 (ISBN 954-607-545-0, ISBN 954-607-546-9, ISBN 954-607-547-7, ISBN 954-607-548-5)
  • Фридрих Дюренмат, Съучастникът: Един комплекс. Превод от немски Иво Милев. София: Захарий Стоянов, 2003, 349 с. (ISBN 9547393618)
  • Фридрих Дюренмат, Клетвата, Роман. Превод от немски Георги Георгиев. София: Унискорп, 2008, 160 с. (ISBN 9789543301324)
  • Фридрих Дюренмат, Избрани пиеси. Превод от немски София Тоцева. София: Рива, 2012, 336 с. (ISBN 9789543203970)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Швейцарски псалм I" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за