Николай Гогол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Гогол
(Николай Васильевич Гоголь)
Ivanov gogol.jpg
Портрет от Александър Иванов
Националност: украинец
Роден: 1 април 1809 г.
Сорочинци, Украйна
Починал: 4 март 1852 г.
(на 42 г.)
Москва, Русия
Професия: драматург, новелист, писател на къси разкази
Подпис:
Nikolai Gogol Signature.svg

Писател:

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Роден е в имението на баща си, което се намира край град Полтава, в днешна Украйна. Разгледано от този аспект, може да се твърди, че Гогол е и yкраински писател. Най-известната му творба е романът Мъртви души, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, отива да живее в Санкт Петербург.

Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и Литературная газета, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.

Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: " Ще се смея през сълзи".

Литературни произведения[редактиране | edit source]

Гробът на Гогол
  • Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
  • Вий. (Миргород) 1833–1842
  • Женитба. 1833–1841
  • Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1830
  • Записки на един луд. 1834
  • Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
  • Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1831
  • Мъртви души. 1835–1841
  • Невски проспект. 1833–1834
  • Нос. 1835
  • Шинел
  • Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
  • Повест за това, как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
  • Портрет. 1833–1834, 1842
  • Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
  • Ревизор. 1836
  • Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1831
  • Старосветски помещици. (Миргород) 1832
  • Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
  • Тарас Булба. (Миргород) 1833–1842
  • Каляска. 1836

Открийте още информация за Николай Гогол в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. FT.com "Small Talk: José Saramago". "Всичко, което съм чел ми оказва влияние по някакъв начин. Мога да кажа, че Кафка, Борхес, Гогол, Сервантес са мои постоянни спътници."

Външни препратки[редактиране | edit source]