Николай Гогол
| Николай Гогол | |
| (Николай Васильевич Гоголь) | |
| Портрет от Александър Иванов | |
| Националност: руснак | |
| Роден: | 1 април 1809 г. |
| Сорочинци, Украйна | |
| Починал: | 4 март 1852 г. (на 42 г.) |
| Москва, Русия | |
| Професия: | драматург, новелист, писател на къси разкази |
| Подпис: | |
|
Писател: |
|
| Повлиян от: | Мигел де Сервантес, Александър Пушкин |
| Повлиял: | Шолом Алейхем, Достоевски, Владимир Набоков, Сарамагу[1], Константин Станиславски, Лев Толстой, Тургенев |
Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е yкраински писател. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, отива да живее в Санкт Петербург.
Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Умира на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир.
[редактиране] Литературни произведения
- Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Вий. (Миргород) 1833–1842
- Женитба. 1833–1841
- Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1830
- Записки на един луд. 1834
- Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1831
- Мъртви души. 1835–1841
- Невски проспект. 1833–1834
- Нос. 1835
- Шинел
- Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Повест за това, как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
- Портрет. 1833–1834, 1842
- Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Ревизор. 1835
- Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829–1831
- Старосветски помещици. (Миргород) 1832
- Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
- Тарас Булба. (Миргород) 1833–1842
- Каляска. 1836
[редактиране] Бележки
- ↑ FT.com "Small Talk: José Saramago". "Всичко, което съм чел ми оказва влияние по някакъв начин. Мога да кажа, че Кафка, Борхес, Гогол, Сервантес са мои постоянни спътници."
[редактиране] Външни препратки
- Подробна биобиблиография, (на английски език)
- Произведения на Гогол със свободен достъп от сайта Ebooksgratuits (на френски език)