Червен кръст
Червеният кръст е международно хуманитарно движение, създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи. То обединява няколко международни и множество национални организации с приблизително 97 милиона членове и доброволни сътрудници.[1]
Дейността Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнения, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряването и други.
Основните части на движението на Червения кръст са:
- Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) – частна институция, основана през 1863 година в Женева от Анри Дюнан. Според международното хуманитарно право комитетът има специални права за защитата на живота и достойнството на жертвите на международни и вътрешни въоръжени конфликти. Той е трикратно награждаван с Нобелова награда за мир – през 1917, 1944 и 1963 година.[2]
- Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧКЧП) – обединение на националните червенокръстки дружества, основано през 1919 година и включващо днес 186 организации. Федерацията координира дейността на националните организации, особено при събития от голям мащаб. Седалището на нейния секретариат е в Женева. Организацията получава Нобелова награда за мир през 1963 година.[2]
- Червенокръстки дружества – национални организации в почти всяка страна по света. В зависимост от обстоятелствата и възможностите си, националните дружества могат да поемат и задачи, които не ся пряко дефинирани в международното хуманитарно право. В много страни те са тясно свързани с местното здравеопазване като част от системата за бърза медицинска помощ.
Съдържание |
[редактиране] Неизменни принципи
- Хуманност - опазване на здравето и на човешкото достойнство;
- Безпристрастност - оказване на помощ на всяка от страните на конфликта;
- Неутралитет - липса на ангажиране в конфликта;
- Доброволност - включването към организацията е доброволно;
- Единност - във всяка страна може да съществува само една национална организация към Червения кръст;
- Универсалност - дейността на Червения кръст се простира във всички държави на планетата;
- Независимост - Червеният кръст не е под егидата на никоя друга организация.
[редактиране] История
[редактиране] МКЧК
[редактиране] 19 век и началото на 20 век
Червеният кръст възниква по идея на швейцарския предприемач Анри Дюнан, който случайно става свидетел на голямата битка при Солферино между армиите на Австрия и Италия (1859). Тогава на бойното поле остават около 40 000 жертви - убити, ранени и изчезнали. Силно впечатлен от изоставените на произвола ранени, Дюнан се опитва да им окаже помощ с участие на местните хора. При завръщането си в Женева Дюнан описва впечатленията си в книга, издадена през 1862 година. В нея той се обявява за създаването на национални доброволчески организации, които да помагат при грижите за ранените по време на война, както и за международноправни норми, които да защитават неутралните медици и полевите болници.
На 9 февруари 1863 година Дюнан основава в Женева Комитет на петимата, заедно с други четирима представители на видни семейства от града. Неговата цел е да проучи осъществимостта на идеите на Дюнан и да организира международна конференция, която евентуално да доведе то тяхната реализация. Наред с Дюнан, членове на комитета са юристът Гюстав Моание, лекарите Луи Апиа и Теодор Моноар и генерал Гийом-Анри Дюфур. На 17 февруари организацията е преименувана на Международен комитет за подпомагане на ранените. През октомври в Женева е проведена международна конференция, в която взимат участие 18 официални делегати на национални правителства (от Австрия, Бавария, Баден, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия, Прусия, Русия, Саксония, Франция, Хановер, Хесен-Касел и Швеция-Норвегия), 6 представители на неправителствени организации, 7 неофициални правителствени делегати и петимата членове на Международния комитет.
Година по-късно швейцарското правителство кани представители на всички европейски държави, както и на Съединените щати, Бразилия и Мексико на международна конференция в Женева. На 22 август 1864 година представители на 12 държави (Баден, Белгия, Вюртемберг, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Прусия, Франция, Хесен, Швейцария) подписват първата Женевска конвенция, чиято цел е подобряване на положението на ранените по време на война. Конвенцията дава официален статут на Международния комитет и установява реда за приемане и работа на националните организации.
Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества в Белгия, Вюртемберг, Дания, Испания, Олденбург, Прусия и Франция. През същата 1864 година Луи Апиа и Шарл ван де Велде, капитан от нидерландската армия, стават първите неутрални представители, работили под знака на Червения кръст във въоръжен конфликт.
За първи път Червеният кръст е правно признат като неутрална организация от воюващи страни по време на Руско-турската война от 1877-1878 година.
[редактиране] През Първата световна война
[редактиране] През Втората световна война
[редактиране] След Втората световна война
[редактиране] МФЧКЧП
[редактиране] Емблеми
Още при създаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 година, основателите му си поставят за цел да въведат прост, лесно разпознаваем и използван от различните воюващи страни символ, с който да се обозначава медицинския персонал по време на военни действия. Те избират за тази цел червен кръст на бял фон, подобен на швейцарското знаме, но с разменени цветове.[3]
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година османската страна, макар да зачита Червения кръст, смята че той има религиозно значение и използва вместо него подобен Червен полумесец на бял фон. Този символ е временно признат за периода на войната. През 1929 година на Турция и Египет е признато правото да използват Червения полумесец, а на Иран – Червен лъв и слънце. Въпреки че Червеният кръст се стреми да ограничи използването на разнообразни символи, днес над 30 страни използват Червения полумесец.[3]
През 1949 година Израел предлага Червената звезда на Давид, използвана от неговите военни медицински служби, също да бъде признат за официална емблема. Предложението на Нидерландия е да бъде намерен един културно неутрален символ, който да бъде използван от всички страни, но в крайна сметка е запазено дотогавашното положение. През 1980 година, след Ислямската революция, Иран спира да използва Червения лъв и слънце и преминава към употреба на Червения полумесец.[3]
През 2005 година е взето решение, влязло в сила две години по-късно, според което е призната нова официална емблема – Червен кристал. Освен че е религиозно неутрална, тя дава възможност за вписване в нея на допълнителни символи.[3]
- Официално признати емблеми
-
Червен кръст
-
Червен полумесец
-
Червен лъв и слънце
(не се използва) -
Червен кристал
[редактиране] Бележки
- ↑ The American National Red Cross 2010.
- ↑ а б Nobel Foundation 2009.
- ↑ а б в г International Committee of the Red Cross 2010.
[редактиране] Източници
- The history of the emblems. // International Committee of the Red Cross, 2010. Посетен на 14 юни 2010.
- Nobel Laureates Facts - Organizations. // Nobel Foundation, 2010. Посетен на 13 октомври 2009.
- Understanding the Movement. // The American National Red Cross, 2010. Посетен на 14 юни 2010.
[редактиране] Вижте също
