Антон (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.

Антон
Антон (България)
Red pog.png
Антон
42° с. ш. 24° и. д. / 42.75° с. ш. 24.283° и. д. (G)
Общи данни
Население 1 564 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 76.098 km²
Надм. височина 807.608м m
Пощ. код 2089
Тел. код 07186
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 00504
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Антон
Цонка Гешева
(БСП)
Община Антон
Map of Anton municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 76.1 km²
Население 1 564 души
Адм. център Антон
Управление
Кмет Цонка Гешева
(БСП)

Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в Община Антон, Софийска област.


Съдържание

[редактиране] География

Село Антон се намира в планински район. Антон е най-крайното населено място на Софийска област. Намира се на 79км. източно от София по подбалканския път.

Населението му през 2007 г. е 1990 жители,а през 2008 г. е сравнително по-малко - 1806 човека. Антон е с квадратура от 76,098 кв.км., то е с дължина 3км. Община Антон граничи със съседните Пирдоп, Тетевен, Клисура и Копривщица. Част от землището и е местността “Въртопа”, която влиза в границите на най-големия национален парк - “Централен Балкан”. В пределите на общината е и западната част на рида “Козница”, който за селото освен природо-географско има и известно историческо значение.

Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 по-малки или по-големи реки.

От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, един неголям, но много красив водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В границите на землището попада позабравената хижа “Планински извори”. В северната част на антонското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив минава главен път 1-6 София-Карлово-Бургас; освен него от тук преминава и Подбалканската железопътна линия.

[редактиране] История

Животът на едно селище започва и завършва с неговите жители. Има ли ги тях, има го и него. Кога и къде възниква днешното село Антон, старото Лъджене е трудно да се посочи.

За съществуването на селище в землището на днешното село Антон може да се говори още в дълбока древност. И определено трябва да се визира далечната тракийска епоха. В околността на селото са локализирани повечето от могилните некрополи. Случайна находка на златна монета от времето на император Лъв I (457-474 г.) говори, че живота тук е продължил и през ранновизантийската епоха. В края на същия този V-и век и през първата половина на VI-я, наблизо в западна посока се изгражда и развива чак до късното Средновековие като значителен духовен център известната Еленска базилика.

Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон

[редактиране] Личности

[редактиране] Стефан Минев

Селото е кръстено с партизанското име на Стефан Минев - Антон, който е патрон на селото. Възпят е в стихотворението на Веселин Андреев "Балада за комуниста".

[редактиране] Стойо Тетевенски

Стойо Тетевенски е роден тук през 1995 г.

[редактиране] Религии

[редактиране] Забележителности

Джеминският камък които е разположен северозападно на около 2,5 км от село Антон,тогавашното село Лъджене е свързан с много смела и трагична постъпка на една млада девойка на име Джемина, оттам идва и наименованието на самата местност.

Историята се предава от поколения още по време на турското робство. Девойката е преследвана от турските ага, за да стане турска кадъна; когато стига до ръба на скалата, няма друг избор, за да се спаси, и скача в пропастта. От тогава до днес скалата се нарича Джеминският камък.

Във връзка с тази история: през 2006 г. няколко момчета от селото съставиха рап група, наречена така но на английски - JEMINA Records, за да напомнят на антончани със своите песни за смелата постъпка на загиналата девоика.

Други забележителност е църквата "Свети Илия". Патрон на селото е Стефан Минев, на когото е кръстено, а най-важния празник - Свети Георги (6-ти май). По тази причина през 2007 г. на останки от манастирче е построен параклис „Свети Георги“, където се чества празникът. Селото има училище (ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" с. Антон), болница и детска градина (ЦДГ "Българче"). В салона на читалище "Христо Ботев" всяка година на 7-8 празника се изнасят концерти. ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” е създадено през 1885 г., в което и до днес расте и учи бъдещето на с. Антон.

Училището е важна институция в общината. Децата подготвят концерти, тържества и сбирки. Ежедневни са народните танци, курса за мажоретки и други. Но има и инициативи, подготвени от самите ученици или подкрепени и доразвити от тях. Тук има многобройни примери, но трябва да се споменат почистването на Подбалканската магистрала всяка година от ученици, концертите в читалището, провеждащи се ежегодно за Коледа, Националния празник на Република България и за Двадесет и четвърти май. На концертите по-голямата част от програмата се изпълнява от децата - народни танци, мажоретния състав, сценки, стихове и други.

Читалище “Хр. Ботев” - През 2000 г. към читалището е създадена Група за обработен фолклор с ръководител Владимир Ангелиев. Първото и участие на представителен форум е на Старопланински събор “Балкан фолк-2002” в гр. Велико Търново, откъдето се завръщат с грамота и почетен знак. През есента на същата година групата участва и във фолклорните празници в гр. Копривщица. Там групата е наградена с грамота и почетен знак.

Танцов Ансамбъл към читалище “Христо Ботев” - създаден е през 2006 г. с деца на възраст от 6 до 16 г. От 2007 г. хореограф на ансамбъла е Сабина Стефанова Илиева. В ансамбъла участват около 40 деца и играят предимно Диновски танци (северняшки). До сега са имали участие във Фестивали в Драгоман и Костандово.

Еленска базилика - разположена е на около 3 км от село Антон (IV-и век).

Народен парк „Централен Балкан“.

[редактиране] Икономика

Икономическите перспективи в селото са малко.

Селското стопанство в селото е ограничено заради планинския характер. В обработваемите площи доминират ливадите. Животновъдният сектор обхваща коневъдство, говедовъдство, козевъдство и овцевъдство. Свиневъдство се практикува обикновено в частните домакинства. В региона се отглеждат картофи и ръж. Язовир "Душанци" предлага възможности за риболов. В Козница е развито рибовъдството. Заради многото гори, лесовъдството също е от значение. Но като цяло селското стопанство е предимно за собствени нужди.

Индустрията е слаборазвита, съществуват предприятия за обработка на селскостопанските продукти - млекарница и мандра.

В село Антон се намира Петролна база.

Туризмът е слабо развит. Секторът на услугите дава възможност да се намали безработицата и днес съществуват бензиностанция, интернет клуб и библиотека. В Търговията се разкриват нови работни места. Всеки четвъртък в центъра има пазар, на който пристигат търговци.

Импорт и експорт. Импортът (вносът) се състои от готови хранителни продукти, машини и техника. Селото е особено зависимо от вноса на хранителни продукти. Експортът (износът) се отличава преди всичко със суровите хранителни продукти като ръж, картофи и животински продукти. Най-важната опора за износа са животинските продукти като кашкавал, масло, сирене, прясно и кисело мляко, получени след обработка в млекарницата и мандрата.

Транспортът се е развил добре в последните години. През територията преминават Подбалканската магистрала София - Карлово - Бургас, както и жп линията. Все повече улици се асфалтират, а тротоарите се разширяват. Сред транспортните средства преобладава моторизираният частен транспорт, но има и обществен, свързващ селото със съседните градове и села, и със столицата. На много места все още могат да се видят каруци, също широко разпространени в Антон. Влаковете са редовен и надежден, но не толкова използван транспорт.

[редактиране] Туризъм

В забулените и понякога непроходими гори се крият както тайнствени останки, така и впечатляващи природни местности - от ливади и слънчеви борови гори, до непроходими влажни дъбови и букови гори, криещи в себе си и водопади. Срещат се блата. Водното богатство на Антон е голямо - 7 реки минават през землището, общо 14 през територията - има над 10 по-големи водопада, а землището обхваща част и от язовир "Душанци". Туристически обекти: прелестният водопад на Подбалканския път; Джеминския камък; невероятните местности на Въртопа и Козница; Местността „Казаните“ - скални езера, образувани от водата на Еленската река, наподобяващи хърватските "Плитвишки езера"; Национален парк "Централен Балкан" Културните сдания в селото - читалище "Христо Ботев", училище "Св.Св. Кирил и Методий", църква "Свети Илия", параклис "Свети Георги" и др.


[редактиране] Външни препратки


[редактиране] Източници

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици