Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Копривщица)
Направо към: навигация, търсене
Копривщица
Копривщица (България)
Red pog.png
Копривщица
42° с. ш. 24° и. д. / 42.633° с. ш. 24.35° и. д. (G)
Общи данни
Население 2 486 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 2 410 (НСИ)
Землище 139,165 km²
Надм. височина 1030 m
Пощ. код 2077
Тел. код 07184
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 38558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет		 Копривщица
Иван Кесяков
(ПБСД)
Копривщица
Map of Koprivshtitsa municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 139.16 km²
Население 2 486 души
Адм. център Копривщица
Управление
Кмет Иван Кесяков
(ПБСД)

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица.Химн на града е „Хубава си, моя горо" , тест Любен Каравелов, музика Георги Горанов .

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Местоположение

Изглед от Копривщица

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

[редактиране] Климат

Разположен на 1060 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

[редактиране] Почви и релеф

Преобладават кафявите горски почви.

[редактиране] Флора и фауна

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, лисици, орли и др.В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици. В самият град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от билки .

[редактиране] История

[редактиране] Име

Полемичен е въпросът за произхода на името на града — от "коприва" или от "куп речици".Вторият вариант се ползува с предимство,тъй като и до днес местните жители го произнасят без "в"-то - Коприщица.

[редактиране] Легенди за Коприщица

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.[1]

[редактиране] Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.[1]

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор — Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.[1]

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската(Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.[1]

[редактиране] Болярката от Рила

Друга легенда[1] разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.[1]

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.[1]

[редактиране] Град, създаден от бежанци

Съществуват предположения[1], че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и прилежащите до албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на XVIII век жителите на Копривщица, водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[2]

[редактиране] Легенда за Сополивите камъни

През 18-19-ти век,когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители,управлението на селото(тогава тя е била село)е имало формата на матриархат.[1] Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание,мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътя към Пазарджик и Пловдив водещ гурбетчиите до Цариград и Близкият изток преди да се спусне надолу към Стрелча лъкатуши през местност,осеяна с каменни морени.До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие.Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там.Години наред.Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.[1]

[редактиране] История на града

[редактиране] Античност и среновековие

[редактиране] Под Османска власт

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турско иго. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., като от първото поселище е останала единствено "Павликянската къща" . Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

[редактиране] Българско Въжраждане и Априлско въстание

[редактиране] След Освобождението

През 70-те години на двадесети век е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи , паметници на културата , както и на улиците в града , който е обявен и за етнографски и културен резерват .

[редактиране] Копривщица днес

[редактиране] Население

Според преброяването през 2001[3] година 99.3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство.

[редактиране] Политика

[редактиране] Кмет

[редактиране] Общински съвет

[редактиране] Икономика и инфраструктура

[редактиране] Култура и забележителности

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват със зимно работно време - 10:00-17:00 ч. без почивен ден; лятно работно време – 9:00-18:00 ч. без почивен ден. Печати има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

[редактиране] Музеи

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музей.

[редактиране] Архитектурни и исторически забележителности

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“
  • Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
  • Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
  • Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“ - второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров
  • Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
  • Занаятчийската чаршия
  • Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

[редактиране] Стари възрожденски къщи

Ослековата къща

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

[редактиране] Чешми

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата - 1751 г, Мирчовата - 1857 г, Моровеновата - 1843 г и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

[редактиране] Природни забелижителности

  • в.Голям Богдан - природен резерват
  • в.Свети Илия
  • Сополивите Камъни — защитени морени
  • Въртопа — природен резерват Централен Балкан
  • в.Барикади — исторически резерват

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

Паметник на Георги Бенковски
Родени в Копривщица
Свързани с града

[редактиране] Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к История на град Копривщица, koprivshtitza.com
  2. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  3. ↑ [1]

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Копривщица.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0&oldid=4650666“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици