Вера Мутафчиева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993)
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
На 10 юни 2008 година официално е установено, че Вера Мутафчиева е сътрудник на 6-то управление на Комитета за държавна сигурност от 1969 година.[1]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - Р Е Ш Е Н И Е № 37/ 10.06.2008 г.
