Вера Мутафчиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вера Мутафчиева
Родена 28 март 1929 г.(1929-03-28)
София, България
Починала 9 юни 2009 г. (на 80 г.)
София, България
Професия историк, писател
Националност българка
Жанр историческа белетристика, историография
Тема история на България по време на Османската империя

Вера Петрова Мутафчиева (р. 28 март 1929 — п. 9 юни 2009) е българска историчка, специалистка по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Авторка е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носителка e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Биография[редактиране | edit source]

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството акад. Петър Мутафчиев (1883-1943) - историк медиевист и византолог. Брат ѝ е проф. Боян Мутафчиевфизикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950-1955), аспирант по османска история в Института за история към БАН (1955-1958). През 1958 г. защитатава дисертация „Феодалната рента в Османската империя, XV–XVI век“ за научна степен кандидат на историческите науки[1]. От 1978 г. Мутафчиева е доктор на историческите науки[2] след защита на дисертацията „Кърджалийско време“.

Младши научен сътрудник в Института по история при БАН (1958-1964), младши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН от основаването му (1964-1965), старши научен сътрудник II степен в Института по балканистика (1965-1979) и в Института за литература при БАН (1979-1980), старши научен сътрудник I степен в Института за литература (1980-1991), в Института по демография (1991-1992) и в Института по история при БАН (1992-1993). Основателка и директорка на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978-1980). Директорка на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982). Вера Мутафчиева е заместник-председателка на БАН (1993-1996), председателка на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998), създателка и председателка на Издателския съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" (1998-2009) и членка на Управителния съвет на Фонда (1997-2005).

Член е на Съюза на българските писатели (януари 1968-1994) и секретар на секцията по белетристика (1982-1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

На 1 август 1969 г. е вербувана, а на 23 септември 1969 г. е регистрирана като агент на І отдел на VІ управление на Комитета за държавна сигурност с псевдоним „Атанас“. Личното и работните ѝ дела към 24 януари 1990 г. възлизат на 4 тома.[3]

Умира след кратко, но тежко боледуване на 9 юни 2009 г. в София. Прахът ѝ е разпилян в Егейско море на 13 юли 2009 г.[4]

Творчество и научна дейност[редактиране | edit source]

Нейни са фразите:

Българи няма, има разни българи.

Българите сме имали гражданско общество само по турско време.

Човекът разбира само от бой, от беди всякакви, а не от уроци. [5]

Творческият път на Вера Мутафчиева започва от 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Сред по-известните ѝ художествени произведения са:

  • „Летопис на смутното време“ (1965-1966)
  • „Случаят Джем“ (1967)
  • „Последните Шишмановци“ (1969)
  • „Процесът 1873“ (1972)
  • „Рицарят“ (1970)
  • „Белот на две ръце“ (1973)
  • „Повест с двойно дъно“ (1974)
  • „Книга за Софроний“ (1978)
  • дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)
  • „Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)
  • „Предречено от Пагане“ (1980)
  • „Бомбите“ (1985)
  • „Съединението прави силата“ (1985)
  • „Аз, Анна Комнина“ (1991)

Сборници с есета:

  • „И Клио е муза“ (1969)
  • „Белия свят“ (1987)
  • „Реакции“ (1995)
  • „И страшно е, майко, и весело“ (1997)
  • „Навиканите Балкани“ (2001)
  • „Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)

През 2008 е издаден сборникът с интервюта „Засега“ (2008).

Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“ (1997), „Семейна сага“ (2000), трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година. Авторка е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски „Процесът“, която не е била поставяна. Сценаристка е на най-гледания филм в българската история — суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“.

Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите „Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (преведена в САЩ и Гърция), „Към статута на тимарите през XVII–XVIII в.“ — в съавторство (издадена на френски: "Sur l'état des timars des XVIle- XVIIIe "), „Вакъфът — един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV–XVII в.“ (издадена на френски: „Le vakif — un aspect de la structure socio-économique de l'Empire ottoman, XVe-XVIIе s.)“, „Кърджалийско време“ (издадена на френски в Турция), „Османска социално-икономическа история“, и пр. С частта „България под османска власт“ Мутафчиева допълва известната „История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)“ на Петър Мутафчиев. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на стари европейски пътеписи за България на български (XV в. — Ханс Шилтбергер и Бертрандон де ла Брокиер; XVI в. — Ханс Дерншвам); първият етнологичен подбор на документи „Румелийски делници и празници през XVIII в.“; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след 9.9.1944 г. — „Съдът над историците. Българската историческа наука — документи и дискусии (1944 -1950)“. Авторка е на главите, посветени на османското владичество в „История на България (681-1944)“ (останалите автори са Иван Божилов, Константин Косев, Андрей Пантев и Стойчо Грънчаров) и в учебници по история за 5-и и за 11-и клас.

Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Да се знае…“, „Повест за доброто и злото“ и „Голямата борба“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.

Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева и участието ѝ в ръководения от доц. Веселин Методиев изследователски и образователен проект „Българското общество през втората половина на ХХ век“, включен в програмата на департамент „История“ на НБУ. Тя ръководи интервюиращ екип от журналисти и учени, като през 2005 и 2006 г. издава два тома „Историята населена с хора“ [6] с общо 110 интервюта на наши съвременници.

Награди[редактиране | edit source]

Вера Мутафчиева получава редица награди, сред които:

Почетни степени и звания[редактиране | edit source]

Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999) и на Нов български университет[7] (2000). Почетен член на БАН (1999). На 5 юли 2004 г. е избрана за член от събранието на академиците на Българската академия на науките.

Филмография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 - до 05.02.2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 21 юни 2011 г. <http://phd-center.bvu-bg.eu/nsramki1/Image232.jpg>
  2. Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 - до 05.02.2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 21 юни 2011 г. <http://phd-center.bvu-bg.eu/nsramki1/Image8123.jpg>
  3. Решение № 37/10.06.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, стр. 11, посетен на 21 юни 2011 г.<http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/37-Архиви-ДАБЧ-ДАЗД-ДКСБТ-ДАМС.doc>
  4. Маркова, Генка. Прахът на Вера Мутафчиева бе пръснат в Егейско море. // 24chasa.bg, публикуван на: 24 юли 2009 г., посетен на 21 юни 2011 г. <http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=186511>
  5. Вера Мутафчиева: Българи няма, има разни българи, Интервю на Милена Димова, Сега,12 Ноември 2005
  6. Историята, населена с хора. // news.netinfo.bg, публикуван на: 30 януари 2006 г., посетен на: 21 юни 2011 г. <http://www.nbu.bg/webs/oldpress/20060131/nbu_09.htm>
  7. Проф. Вера Мутафчиева. // Почетни доктори, Нов български университет, nbu.bg, посетен на 21 юни 2011 г. http://nbu.bg/index.php?l=831

Външни препратки[редактиране | edit source]