Черен щъркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черен щъркел
Cap cerny.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Ciconiidae Щъркелови
род: Ciconia Щъркели
вид: C. nigra Черен щъркел
Научно наименование
Уикивидове Ciconia nigra
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Ciconia nigra distr.png
     Гнездене      Зимуване      Целогодишно
Яйце на черен щъркел

Черният щъркел (Ciconia nigra) е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.

Общи сведения[редактиране | edit source]

  • Дължина на тялото: 95-100 cm
  • Размах на криле: 185-205 cm
  • Тегло: около 3 кг

Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.

При малките горните части са кафяво-черникави. Човката и краката са отначало жълти (когато са в гнездо), но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна.

Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.

Разпространение[редактиране | edit source]

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години[2]За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Двойките са изолирани една от друга на няколко километра, като най-голямата гъстота е в Източна Европа (8 двойки/100 кв.км.;). У нас черен щъркел може се наблюдава в Никополското плато, в покрайнините на Ловеч, в покрайнините на село Сенник Севлиевско, в покрайнините над гр. Асеновград в с. Табачка (Русенско), в югозападната част на Витоша, както и в с. Бисер (Хасковско), и край с. Г. Белотинци (Монтанско).

Размножават се през пролетта в по-топлите страни в Европа и най-вече в централните и източни европейски райони, както и в Русия и Китай. Отлитат през септември и зимуват в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връщат се в края на март и началото на април. Иберийската популация обаче е непрелетна.

Численост[редактиране | edit source]

Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската — 500-2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Менюто е съставено основно от риби,бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.

Размножаване[редактиране | edit source]

Черните щъркели са моногамни птици, които изглежда остават верни една на друга. Винаги един от родителите стои в гнездото или около него, поне докато малките не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото и територията близо до него. Ловните територии се простират на радиус 5-10 км от гнездото. Размножителният период започва през май.

Гнездото им е голямо, като може да достигне диаметър 1,5 м и ширина 1 м. Възрастните го строят върху голям и здрав клон на голямо дърво (дъб или бук), като гнездото се намира на 12-25 м от земята. Друго възможно разположение на гнездото е някоя скала. Гнездото се строи от двамата родители, като понякога те използват изоставено гнездо на някоя граблива птица. Ако мястото е тихо и спокойно, двойката може да използва едно и също гнездо години наред.

Женската може да снесе от 2 до 6 яйца, но обикновено те са 3-5. Тя ги снася през интервал от 2 дена. Отглежда едно люпило на година. Мътенето продължава 35-38 дни и с него се заемат и двамата родители, като яйцата биват мътени в хронологичен ред на тяхното снасяне.

Малките остават в гнездото 63-71 дни. След този период родителите продължават да се грижат за малките около 1-2 седмици, когато малките са още край гнездото. Те достигат полова зрялост на 3-годишна възраст.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Опазване[редактиране | edit source]

Черният щъркел е вид, за чието опазване би следвало да се проведат следните мерки:

  • контрол върху безпокойството, т.е. трябва да се запази спокойствието в района около гнездото (март-юли);
  • неизползване на дърветата, на които са построени гнездата, или отлагане на отсичането им;
  • привличане на общественото внимание, най-вече на горския и рибния сектор, върху важността и екологичното значение видовете да се завърнат;
  • опазване на отделните елементи от естествената среда на вида

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Черен щъркел. Посетен на 26 март 2012
  2. Боев, Н., М. Паспалева-Антонова 1964. Принос към проучването на черния щъркел (Ciconia nigra L.) в България. - Изв. на зоол. инст. на БАН, 16: 5-16.