Парашкев Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парашкев Хаджиев
български композитор
Роден: 14 април 1912 г.(1912-04-14)
София, Царство България
Починал: 28 април 1992 г. (на 80 г.)
София, Република България

Парашкев Тодоров Хаджиев е изтъкнат български композитор от ХХ век и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория (днес Национална музикална академия). Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Парашкев Хаджиев завършва софийска Консерватория (1936 г.) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937 г.), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938­-40 .), след което учи и в Прага.

След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали покления български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.

Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990­-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982 г.).

Почетен гражданин e на София, Пловдив, Варна и Русе.

Умира на 28 април 1992 г.

Творчество[редактиране | edit source]

Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки забавни песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.

За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.

Опери[редактиране | edit source]

  • „Имало едно време, или През девет села в десето“ (1957) – либрето Павел Спасов,
  • „Луд гидия“ (1959) – либрето Иван Генов (по стихотворението на Пенчо Славейков „Луд гидия“),
  • „Албена“ (1962) – либрето Петър Филчев (по драмата на Йордан Йовков),
  • „Юлска нощ“ (1964) – либрето Иван Генов (по драмата на Иван Генов „Септемврийска балада“),
  • „Милионерът“ (1965) – либрето Павел Спасов и Светозар Донев (по комедията на Йордан Йовков),
  • „Майстори“ (1966) – либрето Парашкев Хаджиев (по едноименната драма на Рачо Стоянов),
  • „Рицарят“ (1969) – либрето Павел Спасов,
  • „Златната ябълка“ ¬(1972) – либрето Иван Генов,
  • „Лето 893“ (1973) – либрето Банчо Банов,
  • „Цар Мидас има магарешки уши“ – либрето Иван Генов,
  • „Мария Десислава“ (1978) – либрето Камен Зидаров (по драмата му „Иван Шишман“),
  • „Йоанис Рекс“ (1981) – либрето Радко Радков (по пиесата му „Балдуин Фландърски“),
  • „Парадокси“ (1982) – три едноактни опери, либрето Петко Райков (по разказите на О’Хенри „Развод“, „Крадецът“ и „Подаръците“),
  • „Аз, Клавдий“ (1984) – либрето Петко Райков,
  • „Звезда без име“ (1985) – либрето Огнян Стамболиев (по пиесата на М. Себастиан),
  • „Мнимият болен“ (1987) – либрето Банчо Банов (по комедията на Молиер),
  • „Бабината питка“ (1989) – либрето Васил Мирчовски (по едноименната му пиеса-приказка),
  • „Ревизор“ (1990) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Гогол),
  • „Любовта на Йоан Кукузел“ (1992) – либрето Васил Мирчовски (по пиесата му „Певецът с белег на окото)

Балет[редактиране | edit source]

„Сребърните пантофки“(1962) – либрето Банчо Банов

Оперети[редактиране | edit source]

  • „Деляна“ (1952) – либрето Верда (Вера Дамянова),
  • „Айка“ (1955) – либрето Коста Райнов, Иван Чаракчиев, Иван Генов,
  • „Мадам Сан-Жен“ (1958) – либрето Павел Спасов (по пиесата на Викториен Сарду и Ежезип Моро).

Мюзикъли[редактиране | edit source]

  • „Службогонци“ (1972) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Иван Вазов),
  • „Сирано дьо Бержерак“ (1974) – либрето Банчо Банов (по едноименната пиеса на Едмон Ростан),
  • „Шумла полка“ (1979) – либрето Иван Генов

Детски оперети[редактиране | edit source]

  • „Добро сърце“ (1951) – либрето Емил Видлички,
  • „Истински вълшебник“ – либрето Николай Зидаров и Цветан Ангелов,
  • „Счупената чаша“ (1952) – либрето Кл. Герасимова,
  • „Росица и вълкът“ (1958) – либрето Н. Стойчева,
  • „Златната колесница“ (1978) – либрето Ат. Цанков

Филмова музика[редактиране | edit source]

Ученици[редактиране | edit source]