Иван Маринов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Маринов.

Иван Маринов Маринов
български диригент и композитор
Роден: 17 октомври 1928 г.(1928-10-17)
София, Царство България
Починал: 26 февруари 2003 г. (на 74 г.)
София, Република България

Иван Маринов Маринов е български диригент и композитор.

Биография[редактиране | edit source]

Иван Маринов Маринов е роден на 17 октомври 1928 година в София в семейството на оперна певица и инженер. Учи дирижиране при Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев в Държавната музикална академия. Дипломира се през 1955 година.

Специализира в Берлин при големия диригент Франц Конвични (1957). В периода 1955–1956 г. е назначен за шеф на отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата и музикален директор на българското предприятие по кинематография.

1962–1966 година е назначен за главен диригент на Пловдивска филхармония, 1966-78 на Софийска и Русенска филхармонии, 1976-77 на Анкарска филхармония. Главен художествен ръководител и главен диригент на Варненска филхармония (1978­-88). Главен диригент на Софийската опера (1987-­91).

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка. Бил е член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ — Полша.

Носител е на Специалната награда от Младежки фестивал в Москва (1957), от национални фестивали и др. Има над 60 записа, 14 от които са интеграли на известни композитори.

Секретар на Съюза на българските композитори (1968–1972), зам.-министър на културата (1972-1975), председател на Център за музика и танци към Министерството на културата (2000-2003).

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби са глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфейт“ за детска музика (1963), от Софийски музикални седмици и др.

Ученик на проф. Маринов е Левон Манукян.

Умира на 26 февруари 2003 г.

Творчество[редактиране | edit source]

За симфоничен оркестър[редактиране | edit source]

  • Симфония „Едно момче брои звездите“ (1962);
  • Симф. поема „Илинден“ (1956);
  • Сюита върху четири български народни песни (1955);
  • Лирическа увертюра (1955);
  • Парафрази (1957);
  • Вариации за оркестър;
  • „Фантастични сцени“ (1959);
  • Дивертименто (1961);
  • Празнична сюита (1968).

Хорово-оркестрови[редактиране | edit source]

  • Кантати за см. хор и орк.:
    • „Родопи“ (1950);
    • Младежка кантата за мира (1951).

За глас и оркестър[редактиране | edit source]

  • Симфония №1 за бас и симф. орк., т. П. Пенев (1967);
  • Вокално-симфонична поема за тенор и симф. орк. „Двубой“ (1953);
  • „Пентаграма I“ за бас, пиано, тимпани и струнни (1966);
  • "Пентаграма II „Диалог“ за бас, сопран и голям орк.

Камерна музика[редактиране | edit source]

  • Сюита „Дядовата ръкавичка“ за духов квинтет (1951).

За струнен квартет[редактиране | edit source]

  • Тема с вариации (1951);
  • Струнен квартет №1 (1960);
  • „Скерцо“ за флейта и пиано (1952);
  • Концертен етюд за кларинет и пиано.

Вокална музика[редактиране | edit source]

  • Сборник солови песни „Лирически откровения“.

Музика към (игрални) филми[редактиране | edit source]

  • „Празник“, реж. Д. Петров (1955);
  • „Големанов“, реж. К. Илинчев (1958);
  • „Законът на морето“, реж. Я. Якимов (1958);
  • „Дом на две улици“, реж. К. Илинчев (1959);
  • „Вятърната мелница“, реж. С. Шивачев (1960);
  • „Анкета“, реж. К. Илинчев (1962).