Орлин Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орлин Василев
български писател
Орлин Василев 

Снимка на Орлин Василев от транспортна карта за 1942 г. Източник: ДА "Архиви"
Роден: 20 ноември 1904
Враняк, България
Починал: 2 април 1977  (на 72 години)
София, България

Орлин Василев (истинско име: Христо Петков Василев) е български писател и функционер на Българската комунистическа партия. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година ръководи държавното радио и участва активно в установяването на тоталитарния режим в страната.[1]

Директор е на българската национална библиотека, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий “ в София.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в село Враняк през 1904 г. Баща му Петко е учител по български език и директор на гимназията в Бяла Слатина. Майка му се казва Мария. Има един брат Виктор.

Първите си публикации прави във вестникВедрина“ през 1927 г. През ранните години на кариерата си, Орлин Василев пише и за редица други издания, между които и вестник „Кормило“. Произведенията му от първите няколко години в голямата си част са посветени на Септемврийското въстание. Между тях са редица разкази, повесттаОгненият обръч 1923“ (1933) и романът му „Бялата пътека“ (1929).

В някои от произведенията на Орлин Василев той отделя значително място на различни реални събития от българската история. Такива са романите „Зъб за зъб“ (1944) и „Хайдутин майка не храни“ (1937). Някои от известните му произведения, които той пише след Деветосептемврийския преврат са драмите „Тревога“, „Любов“, „Щастие“ и др. Орлин Василев е автор на сценариите „Страхил войвода“ (1938) и „Калин Орелът“ (1950).

Орлин Василев е женен за Кунка от Кунино и има с нея две деца: Орлин и Мария. Синът му Орлин Орлинов е поет и сценарист.

Творчество[редактиране | edit source]

  • "Бялата пътека" - 1929 г.
  • "Огненият обръч" - 1933 г.
  • "Хайдутин майка не храни" - 1937 г.
  • "Тревога" - пиеса - 1948 г.
  • "Любов" - пиеса - 1952 г.
  • "Щастие" - пиеса - 1954 г.

Филмография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Советский фактор в Восточной Европе 1944-1953 гг. В 2-х тт. Документы / Т. I. 1944-1948 гг.. Москва, РОССПЭН, 1999. ISBN 5-8243-0009-7. с. 139-144.

Външни препратки[редактиране | edit source]