Атентат срещу Борис III в Арабаконак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атентат срещу Борис III в Арабаконак
Мястопроход Арабаконак
Дата14 април 1925 г.
Целцар Борис III
Смъртни случаи2
Жертви2
Извършителигрупа анархисти
Брой участници5
Пушката на цар Борис III, която е носел по време на Атентата при Арабаконак, 14 април 1925 г. Национален исторически музей, София.

Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г. от група анархо-комунисти (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог Делчо Илчев и главен ловджия Петър Котев. С царя пътуват още адютантът му Неделчо Стаматов и шофьорът на колата.

Има две версии за подготовката на атентата. Според едната[1], отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата[2], четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение фактът, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит.

Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата[2]. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и „редови“ поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за „избавлението“ му. В кореспонденция на английския вестник „Таймс“ от София, на 15 април четем: „Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма „Св. Александър Невски“ от благодарност за спасяването на царя.“

На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият терористичен акт в историята на България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]