Драгомир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за владетеля. За селото със същото име вижте Драгомир (село).

Драгомир или Драгимир е владетел на приморските средновековни сръбски земи Травуния и Захумлието, т.е. днес това е сръбска Източна Херцеговина с т.нар. Стара Херцеговина в периода от около 1000 г. до 1018 г.

Той е син на травунския княз Хвалимир, първия познат владетел от династията Войславлевичи. Влиза в династичен брачен съюз с рашкия жупан Лютомир, вземайки дъщеря му за жена. От този брак се ражда наследника му Стефан Войслав. [1]

Сведенията за Драгомир се черпят от Дуклянската летопис - глави 34-37. По време на големия Самуилов поход срещу сръбските земи в годините 998-1000, Драгомир е подчинен на царската власт, признавайки се за български васал. Самуил му поверява управлението на Травуния и Захумлието.

Драгомир е убит от местните в Котор през 1018 г. Те го подмамват с обещание, че ще му се подчинят след падането на България под византийска власт, но го убиват. Наследява го сина му Стефан Войслав, който овладява и съседната област Дукля, днес т.нар. Бърда. Стефан Войслав остава верен на съюза с България, скрепен и династично с брак, а след неуспеха на въстанието на Петър Делян, успява да удържи независимостта си посредством победата в битката при Бар. По този начин се слага началото на известния зетски клон на Комитопулите, който е в основата на възникналото с папска логистика през 1077 г. - кралство Зета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Živković 2006, „Стефан Војислав“.