Европейска банка за възстановяване и развитие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Европейската банка за възстановяване и развитие (съкратено ЕБВР) е финансова институция, която използва инвестиции като инструмент за развиване на пазарна икономика в 27 страни от Централна Европа до Централна Азия.

Създаването на ЕБВР първоначално е предложено от Франция през 1989 г. след разпадането на социалистическата система, за да подпомогне бившите социалистически страни в прехода им към пазарна икономика. На 7-та среща представители от 40 държави и 2 европейски институции достигат до споразумение по отношение на устава, неговия първоначален обем и разпределението на власт между акционерите. Споразумението за създаване на банката е подписано на 29 май 1990 г. в Париж, а самата банка започва да функционира през следващата 1991 г. със седалище в Лондон.

Банката предоставя финансиране за банки, индустрии и бизнеси на нови и съществуващи проекти. Тя работи и с компании от публичния сектор с цел подпомагане на приватизацията, преструктуриране на държавни фирми и подобряване на комуналните услуги.

ЕБВР е собственост на 60 страни и 2 междуправителствени институции (Европейска общност и Европейска инвестиционна банка). Акционери в банката могат да бъдат всички европейски страни, както и неевропейски страни, които са членове на Международния валутен фонд, Европейската общност и Европейската инвестиционна банка. Въпреки че нейните акционери са от публичния сектор, банката инвестира главно в частни начинания, обикновено заедно с търговски партньори. ЕБВР финансира работата си, като от своя страна взима изгодни заеми, използвайки перфектната си кредитна репутация.

Страните, в които банката инвестира, са: Азърбайджан, Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Република Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия.

Страните, които само финансират, са: Австралийски съюз, Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Египет, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Люксембург, Малта, Мароко, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство, Португалия, САЩ, Турция, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Южна Корея и Япония.

През 2006 г. банката заявява, че ще преустанови финансирането на прибалтийските и централноевропейските държави най-късно през 2010 г. и че капиталовложенията ще се изместят в посока към Русия, Украйна, Армения, Казахстан и Узбекистан. Поради финансовата криза обаче този процес е отложен за 2015 г.

Сред бившите социалистически държави само Чехия успешно преминава от статус на заемаща държава в държава акционер. Това се случва през 2007 г. Тя е единствената бивша социалистическа държава, която вече не заема пари от банката, а участва в нея само с финансиране.

Уставът на ЕБВР постановява, че банката трябва да работи само в демократични страни и да съдейства за „екологически благоразумно и устойчиво развитие“. Въпреки това някои от най-големите критици на банката са еколозите, които твърдят, че банката не винаги изпълнява собствените си указания и финансира неблагоприятни за околната среда проекти.

Функции на ЕБВР[редактиране | edit source]

За да изпълнява поставените си дългосрочни цели свързани с насърчаване на икономиката на страните в преход от Централна и Източна Европа към отворени пазарна икономика и икономически разтеж, банката прилага различни мерки насочени към цялостната икономическа интеграция на тези страни, като тези мерки в най-пълна степен описват и функциите на банката, които са: - насърчаване, чрез частни и други заинтересовани инвеститори, създаването, подобряването и разширяването на продуктивен, конкурентен и частен сектор, и по-специално малки и средни предприятия; - насърчаване на производствени инвестиции, включително във финансовия сектор и сектора на услугите, и съотвентата инфраструктура, когато е необходимо за поддържане на частната и предприемаческа инициатива, като по този начин подпомагат за създаването на конкурентна среда и подобряващи се производителност, стандарт на живот и условия на работа; - предоставяне на техническа помощ за подготовката, финансирането и прилагането на важни проекти, независимо дали са индивидуални или в контекста на специфични инвестиционни програми; - стимулиране и насърчаване развитието на капиталовите пазари; - Подкрепа на добре обосновани и икономически приложими проекти, които обхващат повече от една страна бенефициентка; - Насърчававане на природосъобразно и устойчиво развити и предприемане на други подобни дейности, които предоставят други подобни услуги, които могат да насърчават тези функции.

Изисквания за финансиране[редактиране | edit source]

По-малките проекти се финансират както от ЕБВР, така и от други финансови посредници. Подпомагайки местни търговски банки, микро-бизнес банки, капиталови фондове и лизингови компании, ЕБВР е допринесла за финансирането на над 1 милион малки проекти. Банката предоставя заеми, финансиране с капитали, гаранции, лизинг и търговско финансиране.

По-малките проекти могат да бъдат финансирани чрез посредници или чрез специални програми за малки, преки инвестиции в не толкова напредналите държави.

За да можеи даден проект да се финансира от ЕБВР, той трябва да отговаря на следните изисквания:

  • да се намира в държава, в която ЕБВР функционира;
  • да има сериозни търговски перспективи;
  • да включва значително капиталово съдействие от страна на спонсора на проекта под формата на ликвидни средства или друг вид активи;
  • да подпомогне местната икономика и развитието на частния сектор;
  • да удовлетвори критериите за банкиране и да има високи екологични стандарти.

Чрез своята дейност и инвестиционна политика ЕБВР подпомага и съдейства за осъществяване на структурни и секторни реформи в страните, в които има дейност. Също така работи активно за развитието на конкуренцията, стимулирането на приватизацията и частната инициатива и развитието на инфраструктурата, необходима за подкрепата на частния сектор. ЕБВР инвестира основно в частни предприятия, обикновено съвместно с други търговски партньори. 87% от проектите на ЕБВР са в частния сектор. В обществения сектор ЕБВР отпуска финансиране за значими инфраструктурни проекти. Банката също така работи с предприятия от обществения сектор с цел подкрепа на приватизацията, преструктуриране на предприятията, които са държавна собственост и за подобряването на общинските услуги. Заемите се предоставят във всяка валута широко търгувана на основните световни финансови пазари или понякога в местна валута на заемополучателя с фиксирана или плаваща лихва при подчертано благоприятни условия. Високият кредитен рейтинг на Банката (ААА от Standard&Poor's, Aaa от Moody's и ААА от Fitch) й дава възможност, чрез осигуряване на финанси при най-конкурентни условия на международните пазари, да предоставя заеми, които най-добре да отговарят на изискванията на нейните клиенти. ЕБВР отпуска заеми на минимална стойност 5 млн. евро със срок за изплащане между 1 и 15 години, с гратисен период, когато е необходимо. Обикновено Банката финансира до 35% от общата стойност на проектите.

Структура на проектите[редактиране | edit source]

ЕБВР адаптира всеки проект към нуждите на клиента и към специфичната ситуация в държавата, региона или сектора. ЕБВР обикновено финансира до 35 % от цялата стойност на гринфилд проект или 35 % от дългосрочната капитализация на компанията. Банката изисква значителен финансов принос от спонсорите, който трябва да е равен или по-голям от инвестицията на ЕБВР.

Изисква се и допълнително финансиране от спонсори, други инвеститори или такова, което е генерирано чрез някоя от синдикалните програми на ЕБВР.

Финансирането от ЕБВР предимно на проекти на частния сектор обикновено варира от 5 млн. до 250 млн. евро. Средният размер на инвестициите е 25 милиона евро. Малки проекти могат да бъдат финансирани чрез финансови посредници или чрез специални програми за по-малките преки инвестиции в по-изостаналите страни.

Сектори, подпомагани от ЕБВР[редактиране | edit source]

ЕБВР финансира проекти в повечето сфери. Те включват:

  • земеделски бизнес
  • енергийна ефективност
  • финансови институции
  • производство
  • общинска и екологична инфраструктура
  • природни ресурси
  • енергия
  • имущество и туризъм
  • телекомуникации, информационни технологии и медии
  • транспорт

При подготовка на проектното предложение бенефициентите е важно да познават и секторите, за които банката не отпуска финансиране. Това са дейностите свързани с отбраната, тютюневата промишленост и отделни алкохолни продукти. Също така не допуска финансирането на дейности свързани с вещества, забранени от международното право, както и хазартна дейност.

Показатели за дейността[редактиране | edit source]

През 2004 г. банката е финансирала 129 проекта на обща сума от 4,1 млрд. евро, от които 1,24 млрд. евро е получила Русия. За периода 1991-2008 г. банката е отпуснала на страните от Източна Европа 33 млрд. евро.

Капиталът на банката към 2008 г. е 11,8 млрд. евро.

Структура на банката[редактиране | edit source]

Пълномощията на ЕБВР са прерогатив на Съвета на управляващите. Това е състав, в който правителството на всяка една от държавите-акционери назначава свой управляващ, който обикновено е министърът на финансите. Съветът на управляващите делегира голяма част от правомощията на Съвета на директорите, който отговаря за стратегическото направление на ЕБВР.

Съветът на директорите се състои от 23 дущи и е оглавяван от президент. Всеки директор представлява 1 или повече акционери. Под ръководството на Съвета на управляващите Съветът на директорите отговаря за управляването на цялостната дейност и политиката на банката.

Президентът се избира от Съвета на управляващите с мнозинство за период от 4 години и може да бъде избиран за втори мандат.

Вицепрезидентът се назначава от Съвета на директорите, с препоръка на президента за срок от 4 години. В случай на отсъствие или недееспособност на президента вицепрезидентът поема правомощията и функциите на президента.

Изпълнителен комитет контролира всички ключови аспекти, ефективността и финансовата устойчивост на банката. Той се състои от президента (който го оглавява), вицепрезидента и други членове на висшето ръководство на банката. Банката има Съвет на гуверньорите, Борд на директорите, председател, един или двама заместник-председатели и други подобни служители и персонал, каквито се считат за необходими. Съвет на гуверньорите: състав Всеки член се представлява в Съвета на гуверньорите и назначава един гуверньор и един заместник. По време на всяко от годишните си събрания, бордът избира един от гуверньорите за председател, който поема поста до избора на следващия председател. Гуверньорите и техните заместници работят като такива без възнаграждение от Банката. Съвет на гуверньорите: правомощия 1. Всички правомощия на Банката се прехвърлят на Съвета на гуверньорите. 2. Съветът на гуверньорите може да делегира на Борда на директорите всяко или всички свои правомощия, с изключение на правото да: - приема нови държави-членки и определя условията на тяхното приемане; - увеличава или намалява допустимия основен капитал на Банката; - суспендира на държава-членка; - взема решения по апелативни молби за интерпретации или приложения на настоящото споразумение, направени от Борда на директорите; - упълномощава сключването на общи споразумения за сътрудничество с други международни организации; - избира директорите и председателя на Банката; - определя възнагражденията на директорите и заместник директорите и заплатата и другите условия на договора за работа на председателя; - добрява след преглед на одиторския доклад, общия баланс и отчета за приходите и разходите на Банката; - определя резервите и разпределянето и изплащането на нетните печалби на Банката; - и др. Съветът на гуверньорите провежда годишно заседание и други такива заседания, които могат да се уговарят от борда или да се свикат от Борда на директорите. Срещи на Съвета на гуверньорите се свикват от Борда на директорите, когато това става по молба на не по-малко от пет членове на Банката или членове, притежаващи не по-малко от една четвърт от общия брой на гласовете на членовете. Борд на директорите: състав Бордът на директорите е съставен от двадесет и три члена, които не са членове на Съвета на гуверньорите, и от които: единадесет се избират от гуверньорите представляващи Белгия, Дания, Франция, Федерална Република Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Обединеното Кралство, Европейската икономическа общност и Европейската инвестиционна банка; и дванадесет се избират от гуверньорите, представляващи другите членове, които са от другите европейски държави, неевропейски държави и от Централна и Източна Европа. Съветът на гуверньорите може да увеличи или намали размера, или да преразгледа състава на Борда на директорите, за да се вземат предвид промените в броя на членовете на Банката, с положителен вот от не по-малко от две трети от гуверньорите, представялващи не по-малко от три четвърти от общия брой на гласовете на членовете. Всеки директор назначава заместник с пълното право да действа от негово/нейно име, когато той/тя отсъства. Директорите и заместниците са граждани на държавите-членки. Нито една държава-членка не може да се представлява от повече от един директор. Всеки заместник може да участва в заседания на борда, но може да гласува само когато той/тя действат на мястото на наговия/нейния титуляр. Директорите се избират за срок от три години и могат да бъдат преизбирани, при условие че Първият борд на директорите е избран от Съвета на гуверньорите при неговото тържествено първо заседание, и остават на поста си до непосредствено следващото годишно заседание на Съвета на гуверньорите, или ако този борд вземе такова решение на годишното заседание, до неговото следващо годишно заседание. Те продължават да изпълняват задълженията си до избирането на техните наследници и поемане на задълженията от тях. Бордът на директорите има следните правамощия: - подготвя работата на Съвета на гуверньорите; - в съответствие с общите насоки на Съвета на гуверньорите, изготвя политики и взема решения относно заеми, гаранции, инвестиции в собствен капитал, заеми вземани от Банката, предоставянето на техническа помощ и други операции на Банката; - представя одитираните баланси за всяка финансова година за одобрение от Съвета на гуверньорите на всяко годишно заседание; - одобрява бюджета на Банката. Председател (Президент) на банката Съветът на гуверньорите, чрез гласуване с мнозинство от общия брой на гуверньорите, представляващи не по-малко от мнозинството на общия брой на гласовете на членовете избират председател на Банката. Председателят, докато е на поста си, не е гуверньор или директор или заместник на единия или другия. Председателят на банката има мандат от четири години, като съответно има право да бъде преизбиран. Председател (Президент) на банката – правомощия Председателят на банката е законен представител на банката и я представлява пред останалитте институции и органи. Също така председателят е и ръководител на персонала на Банката. Той или тя отговаря за организацията, назначаването и освобождаването от работа на служители и персонал съгласно регламенти, които се приемат от Борда на директорите. Председателят на банката не гласува, освен в случайте когато може да даде решителен глас, в случай на равно разделяне на гласовете, както и може да участва в заседания на Съвета на гуверньорите и председателства заседанията на Борда на директорите. Заместник председател (вице президент) Бордът на директорите назначава един или повече заместник-председатели по препоръка на председателя. Всеки заместник-председател заема поста си за мандат, упражнява права и изпълнява функции в администрацията на Банката, каквито могат да се определят от Борда на директорите. При отсъствие или невъзможност на председателя да изпълнява задълженията си, определен заместник-председател упражнява правото и изпълнява функциите на председателя. Заместник-председателят може да участва в заседанията на Борда на директорите, но няма право на глас при тези заседания. Председател (Президент) на банката: От юли 2012 г. до сега президент на банката е Сума Чакрабарти.

Президенти[редактиране | edit source]

  • Жак Атали: април 1991 – юли 1993 (фр. Jacques Attali)
  • Рон Фриман: юли 1993 – септември 1993 (англ. Ron Freeman)
  • Жак де Ларозиер: септември 1993 - януари 1998 (фр. Jacques de Larosière)
  • Чарлс Франк: януари 1998 – септември 1998 (англ. Charles Frank)
  • Хорст Кьолер: септември 1998 - април 2000 (нем. Horst Köhler)
  • Чарлс Франк: април 2000 – юли 2000 (англ. Charles Frank)
  • Жан Лемиер: юли 2000 - юли 2008 (фр. Jean Lemierre)
  • Томас Миров: от юли 2008 (нем. Thomas Mirow)

ЕБВР в България[редактиране | edit source]

България е член на ЕБВР от 1990 г. От началото на дейността си в България през 1993 г. до 31 декември 2011 г. ЕБВР е инвестирала 2,5 млрд. евро в различни сектори на икономиката на страната (корпоративен, финансов, инфраструктура, енергетика и енергийна ефективност), като същевременно е мобилизирала над 5,5 млрд. евро от други източници на финансиране. епублика България участва в капитала на ЕБВР със 165,98 млн. евро, представляващи 16 598 акции, всяка от които с номинал 10 000 евро. В Стратегията за България на ЕБВР за периода 2012-2015 г. Банката е заложила като ключови приоритети на дейността си в страната финансирането на следните сектори: преструктуриране на енергийния сектор и повишаване на енергийната ефективност, корпоративен сектор за увеличаване на експортния потенциал и конкурентноспособността на българските производители, инфраструктура, особено общинска инфраструктура, финансов сектор чрез отпускане на кредитни линии за енергийна ефективност, МСП и лизингови услуги.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European Bank for Reconstruction and Development“ и страницата „Европейский банк реконструкции и развития“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.