Група на Световната банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Група на Световна банка
World Bank building at Washington.jpg
Управление на Световната банка, Вашингтон.
Информация
Тип Международна организация
Правно положение договор
Цел/фокус Кредитиране, Икономическо развитие
Членство 187 страни
Президент Робърт Зелик (до 1 юли 2012)
Джим Йонг Ким (след 1 юли 2012)
Основен орган Борд на директорите[1]
Сайт www.worldbankgroup.org

Група на Световната банка (на английски: The World Bank Group, WBG) e семейство от пет международни организации, които предоставят заеми, основно на бедните страни. Банката се създава формално на 27 декември 1945 след международна ратификация на споразуменията от Бретън Уудс, които възникват след Монетарната и финансова конференция на ООН (1–22 юли 1944).

Нейните пет агенции са:

  • Международна банка за реконструкция и развитие (International Bank for Reconstruction and Development, IBRD)
  • Международна асоциация за развитие (International Development Association, IDA)
  • Международна финансова корпорация (International Finance Corporation, IFC)
  • Многостранна агенция за гарантиране на инвестициите (Multilateral Investment Guarantee Agency, MIGA)
  • Международен център за регулиране на инвестиционните спорове – МЦРИС (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID)

Терминът " Световната банка "обикновено се отнася към МБВР и МАГ, като имат предвид, че Групата на Световната банка се използва за обозначаване на институциите като цяло. Дейностите на Световната банка (т.е. на МБВР и на МАГ) са фокусирани върху развиващите се страни в области като човешкото развитие (образование, здравеопазване), селско стопанство и развитие на селските райони (напояване, селски услуги), защита на околната среда (намаляване на замърсяване, за създаването и прилагането на регламенти), инфраструктура (пътища, обновяване на градската среда, електричество) и управление (анти-корупцията, правни институции за развитие) .МБВР и МАГ предоставят заеми при преференциални условия на страните-членки, както и безвъзмездна помощ за най-бедните страни. Заеми или субсидии за конкретни проекти, често са свързани с по-широки промени в сектора на политиката или икономиката. Например, заем за подобряване на крайбрежното управление на околната среда може да бъде свързан с развитието на нови екологични институции на национално и местно ниво и прилагането на нови разпоредби за ограничаване на замърсяването.

Дейностите на IFC и MIGA включват инвестиции в частния сектор и осигуряване съответните застраховки.

Институтът на Световната банка е клон за развитие на капацитета на Световната банка, предоставяне на обучение и други програми за изграждане на капацитет на страните членки. Венецуела и Еквадор са двете страни които наскоро се оттеглят от Световната банка.

Членство[редактиране | edit source]

Група на Световната Банка:   държави членки на всички пет организации на ГСБ   държави членки на четири ГСБ организации   държави членки на три ГСБ организации   държави членки на две ГСБ организации   държави членки само на МБВР

Всички от 193-те члена на ООН и Косово , които са членове на ЗБГ, участват минимум в МБВР, като повечето от тях са члеки или участват в останалите 4 организации: IDA, IFC, MIGA, ICSID.

ЗБГ членове по брой на организациите, в които те участват, са следните:

  1. Само в МБВР: Сан Марино
  2. МБВР и една друга организация: Суринам , Тувалу , Бруней
  3. МБВР и две други организации: Антигуа и Барбуда , Сао Томе и Принсипи , Намибия , Бутан , Мианмар , Катар , Маршалови острови , Кирибати
  4. МБВР и три други организации: Канада , Мексико , Белиз , Ямайка , Доминиканската република , Венецуела , Бразилия , Боливия , Уругвай , Еквадор , Доминика , Сейнт Винсент и Гренадини , Кабо Верде , Гвинея-Бисау , Нигер , Екваториална Гвинея , Ангола
  5. Всичките пет ЗБГ организации: останалата част от 127-ЗБГ членове

Нечленуващи са:

Организационна структура[редактиране | edit source]

Зградата на Групата на Световната Банка във Вашингтон (окръг Колумбия)
The World Bank Group.jpg

Заедно с четири дъщерни агенции, създадени между 1957 и 1988 г. МБВР е част от групата на Световната банка. Седалището на Групата е във Вашингтон. Технически Световната банка е част от системата на Организацията на обединените нации , но структурата на нейното управление е различна, всяка държава в групата на Световната банка притежава собственост пропорционална на акционерското си участие в организацията. Членството дава определени права на глас, които са еднакви за всички страни, но има и допълнителни гласове, които зависят от финансовите вноски към организацията. Председателят на Световната банка е номиниран от президента на Съединените щати и избран от управителния съвет на банката. На 15 ноември 2009 г. Съединените щати получават 16.4% от всички гласове, Япония 7.9%, Германия 4.5% , 4.3% за Обединеното кралство и Франция 4,3%. Тъй като промените в закона на банката изискват 85% супер-мнозинство, САЩ може да блокира всяка основна промяна в управленската структура на банката.

Институции[редактиране | edit source]

Групата на Световната Банка се състой от:

  • Международна Банка за Възтановяване и Развитие (МБВР), съзададена през 1945 г., която осигурява дългово финансиране въз основа на държавни гаранции;
  • Международната Финансова Корпорация (МФК), която предоставя различни форми на финансиране без държавни гаранции, предимно в частния сектор;
  • Международната Асоциация за Развитие, създадена през 1960 г., осигуряваща привилегировано финансиране (безлихвени заеми или безвъзмездни средства), обикновено с държавни гаранции;
*Международен Център по Регулиране на Инвестиционни Спорове, създаден през 1966 г., работещ с правителствата за намаляване на инвестиционния риск;
  • Многостранна Агенция за Гарантиране на Инвестициите, създадена през 1988 г., предвиждаща застраховка срещу различни рискове, включително политически риск, като основен към частния сектор.

МБВР има 185 правителства членки и другите институции имат между 140 и 176 членове. Институциите на Световната Банка се оправляват от Борд на директорите, които се срещат веднъж годишно. Всяка страна членка назначава представител, като обикновенно е финансовия министър. През останалото време Групата на Световната Банка се управлява от 24 изпълнителни директори, делегирани определени правомощия от Борда. Всеки директор представлява една страна (за по-големите страни), или група страни. Изпълнителните директори се назначават от съответните им правителства. Банката също така служи като една от няколкото Изпълнителни агенции за Глобалния фонд за околна среда на ООН.

Председателство[редактиране | edit source]

Традиционно, управителят на банката винаги е бил гражданин на САЩ, номиниран от президента на САЩ, най-големият акционер в банката. Кандидатът трябва да бъде одобрен от Борда на директорите, след което започва 5 годишния му мандат.

Настоящ президент[редактиране | edit source]

На 16 април 2012 г., президентът Барак Обама обяви, че Джим Йонг Ким ще бъде следващият президент на групата на Световната банка. Ким встъпи в длъжност на 1 юли 2012.

Група за независима оценка (ГНО)[редактиране | edit source]

Групата за независима оценка (по-рано известна като Отдел за оценка на опрециите (OED)) играе важна роля в регулацията на Световната Банка. ГНО е самостоятелно звено на Световната Банка, и се отчита директо към борда на изпълнителните директори на банката. Каролин Хайдер е нейт генерален директор.

Достъп до информация[редактиране | edit source]

Политиката на Световната Банка за достъп до информация внася безпрецедентна промяна в начина, по който банките правят информацията достъпна за обществеността. Благодарение именно на тази промяна хората могат да получат повече информация от всякога - информация за проекти в процес на подготовка, проекти които се изпълняват в момента, аналитични и консултантски дейности, както и информация протеклите срещи на борда.

През последните 15 години, политиката на Световната Банка се развива постепенно. До момента подхода и се свежда единствено до оповестяването на документи. Новата политика на Световната Банка за достъп до информация, в сила от 1 юли 2010 г., слага начало на промяната в подхода, и съгласно нея, Световната Банка ще разкрива цялата информация, с малки изключения. Тези промени позиционират институцията като пример за прозрачност и отчетност сред международните институции.

Списък на президентите[редактиране | edit source]

  • Юджийн Майер (юни 1946 г.-декември 1946 г.)
  • Джон Дж. МакКлой (март 1947-юни 1949 г.)
  • Юджийн Р. Блек, старши (1949-1963)
  • Джордж Д. Уудс (януари 1963 г.-март 1968 г.)
  • Робърт Макнамара (април 1968-юни 1981 г.)
  • Алден Клаусен (юли 1981 г.-юни 1986 г.)
  • Барбър Конабъл (юли 1986 г.-август 1991 г.)
  • Люис Т. Престън (септември 1991-май 1995 г.)
  • Джеймс Улфенсън (май 1995-юни 2005 г.)
  • Пол Улфовиц (1 юни 2005-юни 2007 г.)
  • Робърт Зелик (1 юли 2007 г.-1 юли 2012 г.)

Списък на главните икономисти[редактиране | edit source]

  • Холис Б. Ченери (1972-1982)
  • Ан Осбърн Крюгер (1982-1986 г.)
  • Стенли Фишер (1988-1990 г.)
  • Лорънс Съмърс (1991-1993 г.)
  • Майкъл Бруно (1993-1996 г.)
  • Джоузеф Е. Стиглиц (1997-2000 г.)
  • Никълъс Стърн (2000-2003 г.)
  • Франсоа Бургиньон (2003-2007 г.)
  • Джъстин Уифло Лин (юни 2008 г. -)

Критики[редактиране | edit source]

Групата на Световната банка е критикувана отдавна от неправителствени организации, като групата за права на местни - Survival International, както и членове на академията, включително нейният бивш Главен икономист Джоузеф Стиглиц, който е еднакво критичен и към Международния валутен фонд, Министерство на финансите на САЩ, търговските преговарящи на САЩ и други развити страни.[2] Критиците твърдят, че политиките на реформите на така наречения свободен пазар, които Банката поддържа са често във вреда за икономическото развитие, ако бъдат приложени неправилно или твърде бързо ("шокова терапия"), в погрешна последователност или в слаби, конкурентоспособности икономики.[2][3]

Една от най-силните критики към Световната банка е заради начина, по който тя е управлявана. Докато Банката представя 186 страни, то тя в действителност е ръководена от малка група нейни членове на икономически силни и с власт страни. Тези страни избират ръководството и старшия мениджмънт на Световната банка и по този начин техните интереси я доминират.[4]

През 1990-те, Световната банка и МВФ изковават Вашингтонския консенсус, политики, които включват дерегулация и либерализация на пазарите, приватизация и редуциране на отбрана и военни сили. Макар, че Вашингтонския консенсус е постигнат като политика, която най-добре ще предложи развитие, той е критикуван за игнориране на труда и работните места, и как реформите като приватизация са проведени. Според мнозина Вашингтонския консенсус е наблегнал твърде много на растежа на БВП, и не достатъчно на постоянството в растежа или дали този растеж е в крайна сметка по-добър за стандартите на живот.[5]

Някои анализатори показват, че Световната банка увеличава бедността и е била във вреда за околната среда, здравните системи на държави и културното разнообразие.[6] Някои критици твърдят, също така, че Световната банка непрестанно поддържа свой неолиберален дневен ред, налагайки политики на развиващите се страни, които са били вредни, деструктивни и насочени срещу развитието.[7][8]

Борба със СПИН[редактиране | edit source]

Световната банка е основен източник на финансиране за борба срещу СПИН в бедните страни. През последните шест години са изразходвани около $ 2 млрд. евро чрез дарения, заеми и кредити за програми за борба с ХИВ / СПИН. Неговите критици обаче твърдят, че тези средства са недостатъчни.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „World Bank Group“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Board of Directors. Who we are. // worldbank.org. Посетен на 2010-05-31.
  2. а б Вж Joseph Stiglitz, The Roaring Nineties, Globalization and Its Discontents, и Making Globalization Work.
  3. MacClancy, Jeremy. Exotic No More: Anthropology on the Front Lines. University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226500136.
  4. ((en)) Woods, Ngaire. The Globalizers: The IMF, the World Bank, and Their Borrowers. Ithica and London: Cornell University Press, 2006, стр.190
  5. ((en)) Stiglitz, Joseph E. Making Globalization Work. New York and London: W.W. Norton & Company, 2006, стр. 17
  6. Criticism of World Trade Organization, World Bank and International Monetary Fund — редакторска статия. // Икономист (оригинал), по-късно препубликувана в BNET Business Network, 2000-09. Архив на оригинала от 2012-07-09. Посетен на 2007-10-07.
  7. ((en)) Uvin, P. (2002) On High Moral Ground: The Incorporation of Human Rights by the Development Enterprise. В: PRAXIS The Fletcher Journal of Development Studies, том XVII стр. 1-11. Medford MA: Tufts University. онлайн: http://fletcher.tufts.edu/praxis/archives/xvii/Uvin.pdf
  8. ((en)) Hertz, N. (2004) I.O.U.: The Debt Threat and Why We Must Defuse It. London: Harper Perennial.