Система Бретън Удс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хотел „Маунт Уошингтън“, където се е провела Бретън-Удската конференция

Бретънудската система (на английски: Bretton Woods system) е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция (Бретон-Удската конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944 г.) Името си получава по името на курорта Бретън Удс (на английски: Bretton Woods) в щат Ню Хампшър, САЩ.

На конференцията участват 45 държави[1] и нейната цел е организация на международните парични отношения по нов начин след Втората световна война. Обменните курсове на валутите трябвало да бъдат по-гъвкави от използвания дотогава златен стандарт и съотношението им трябвало периодично да се пригажда към стопанската производителност на съответните държави чрез ревалвация или девалвация. По този начин се целяло да се предотврати дефлационното въздействие на дефицитите в платежните баланси, възникнали преди Втората световна война и да се възстанови валутната конвертируемост в името на безпрепятственото движение на стоки. На страните бил даден петгодишен преходен период за премахване на валутния контрол и търговските ограничения[2].

Две основни фигури на тази конференция са Джон Мейнард Кейнс (начело на британската делегация) и Хари Декстър Уайт (сътрудник секретар в американското министерство на финансите). Планът на Кейнс предлага световна валутна система, основана върху не съществуваща вече валута, така нареченият „банкор“. Американците от друга страна изтъкват основната роля на американския долар и предлагат създаването на фондове за стабилизация, с помощта на влогове от страна на страните-членки, както и създаването на банка за преустройство и възстановяване след войната. В крайна сметка надделява предложението на Уайт, което организира световната валутна система около американския долар, но той от своя страна е свързан с фиксирана цена на златото от 35 долара за тройунция. Така щатският долар става световна валута, наред със златото.

Друга цел на конференцията е да сведе до минимум опасността от спекулативно движение на капитали като създаде ефикасни мерки за контрол. Затова тя поставя началото на такива организации като Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международният валутен фонд (МВФ), които отпускат кредити за страните-членки за преодоляване на краткосрочни дефицити в платежния им баланс, без да се налага незабавно обезценяване на валутата[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Факти за МВФ
  2. а б Норт, Михаел. Парите и тяхната история. ЛИК, 2003. ISBN 954-607-601-5. с. 220.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бреттон-Вудская система“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.