Николай Бошнаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Бошнаков
български военен летец
Роден 3 април 1911 г.(1911-04-03)
Плевен, България
Починал 16 август 1948 г. (на 37 г.)
неизвестно място при нелегално преминаване на границата

Николай Стоянов Бошнаков е български летец, един от легендарните защитници на българското небе от нападенията на англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Николай Бошнаков е роден на 3 април 1911 г. в Плевен. Завършва Военно училище и служи в пехотата. Кандидатства и завършва Аеропланното училище в Казанлък за подготовка на авиатори и се дипломира като навигатор и летец. По-късно, изявил се като добър военен летец-изтребител е назначен през 1941 год. за командир на 2/6 изтребителен орляк. Орлякът лети с чехословашки изтребители Авиа Б 534 "Доган" и се превъоръжава с по-модерния Девоатин 520. През 1943 год. орляк 2/6 се премества на летище "Враждебна", където директно трябва да осъществява отбраната на София. Капитан Бошнаков като командир и военен пилот изтребител участва в 7 въздушни сражения. Регистрирани са негови 4 въздушни победи. Във сражение е свален самолета му и тежко ранен се спасява с парашут. След 09.09.1944 г. продължава военната си служба като през 1945 г. е назначен в щаба на Въздушни войски. Произведен е в чин майор през 1946 г.

Несправедливи обвинения[редактиране | edit source]

На 25 май 1946 г. двама доскорешни негови подчинени поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов избягват с два самолета Як-9 на Въздушни войски в Италия. Майор Бошнаков е обвинен в съучастие за бягството и е арестуван. В РО-2 и в гарнизонния затвор прекарва 11 месеца. Подлаган е на мъчения и на симулиран „разстрел“, за да признае съучастието и вината си. На съдебния процес се доказва че е невинен и напълно е оправдан и освободен на 03.05.1947 г. от съда. Въпреки това е освободен от армията.

Към този трагичен епизод в житейския му път се намесва и една журналистическа грешка, която без да бъде проверена и опровергана се тиражира и украсява в пресата. Във вестник „Отечествен фронт“ от 04.07.1948 г. се съобщава за отвличането на пътническия самолет на Дирекция Въздушни съобщения, летящ по линията София-Бургас на 30.06.1948 г. и за застрелването на пилотите му от летеца полк. Михалакиев. В списъка на похитителите вместо Николай Кирилов Бушанов - търговец, в пресата се публикува Никола Карлов Бошнаков, някой добавя "уволнен офицер от ВВС" и в онези години на репресии, никой не е в състояние да забележи явното различие в имената и да промени очевидната грешка. Той е обявен за „народен враг“ за убиец и пират. Психически натоварен и страхувайки се за живота си след преживяното 11 месеца в РО-2, изселването му в Плевен и последващото вестникарско обвинение, майор Бошнаков взема решение да напусне България. През нощта на 15 срещу 16 август 1948 г. при опит да премине нелегално границата е ранен тежко в стомаха и умира от кръвозагуба. Гробното му място е неизвестно.

Награди[редактиране | edit source]

Въздушният ас Николай Стоянов Бошнаков от Въздушните на Негово Величество войски е кавалер на ордените „За храброст“ и „Свети Александър“. Значително по-късно посмъртно е повишен в чин полковник.

Семейство[редактиране | edit source]

Женен е и от брака си има две дъщери - Юлия и Марина. Съпругата му Катя дълги години е водила безрезултатна борба за изчистване на името на доблестния офицер от авиацията. Нейната съдба и тази на дъщерите ѝ е белязана с обвинението отправено към Н. Бошнаков - семейство на народен враг, убиец, въздушен пират.

Външни препратки[редактиране | edit source]