Операция „Багратион“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Операция „Багратион“
Конфликт: Част от Втората световна война
BagrationMap2.jpg
Операция Багратион
Период 22 юни - 29 август 1944
Място Белоруска ССР, Съветски съюз, Чехословакия, Полша и Унгария
Резултат Решаваща Съветска победа
Воюващи страни
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Hungary (1920–1946).svg Унгария
Flag of the Soviet Union.svg Съветски съюз
Командири
Flag of German Reich (1935–1945).svg Ернст Буш
(до 28 юни)
Flag of German Reich (1935–1945).svg Валтер Модел
(Група армии „Ц“)
Flag of German Reich (1935–1945).svg Ханс Йордан
(9-та армия)
Flag of German Reich (1935–1945).svg Георг-Ханс Райнхарт
(3-та танкова армия)
Flag of German Reich (1935–1945).svg Курт фон Типелскирх
(4-та армия)
Flag of German Reich (1935–1945).svg Валтер Вайс
(2-ра армия)
Flag of the Soviet Union.svg Георгий Жуков
Flag of the Soviet Union.svg Александър Василевски
Flag of the Soviet Union.svg Иван Баграмян
Flag of the Soviet Union.svg Иван Черняховски
Flag of the Soviet Union.svg Константин Рокосовски
Flag of the Soviet Union.svg Георги Захаров
Сили
486, 493 войника[1]
118 танка[2]
377 самоходни артилерийски установки[2]
2, 589 оръдия[2]
602 бомбардировача[2]
Общо: 2 862 000
1, 254, 3007 войника
2, 715 танка[2]
1, 355 самоходни артилерийски установки[2]
24, 363 оръдия[2]
5, 327 бомбардировача[3]
Жертви и загуби
Точни загуби неизвестни
Залога:150, 000 заловени
Общо: 300,000-350,000[4]
Фрисер:26, 397 убити
109, 776 ранени
262, 929 изчезнали или пленени
Общо: 399, 102}[5]
180, 040 убити, изчезнали или пленени
590, 848 ранени
Общо:770,888[6]

2, 957 танка и самоходни артилерийски установки[7]
2, 447 оръдия[8]
822 самолета[8]
Източният фронт, август 1943 - декември 1944 г.

Операция „Багратион“ e кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена от Червената армия в периода 22 юни - 19 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството. Наречена е в чест на руския принц и пълководец от Френско-руската война (1812 г.) генерал Пьотр Багратион, който е смъртно ранен в битката при Бородино.

В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии „Център“ и три от съставните й армии - Четвърта, Трета танкова и Девета армия. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение над СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Това са най-големите загуби на Германия в една операция за цялата Втора световна война и тя не успява да ги компенсира. [9] Към края на операцията германските войски са изтласкани напълно от довоенната съветска територия и Червената армия овладява плацдарми в Полша, Източна Прусия и Чехословакия.

Стратегическите цели на операцията, заедно със започналата малко по-късно в Украйна Лвовско-Сандомирска настъпателна операция, включват разгром на немските войски на централното направление, дълбок пробив в оперативната и стратегическата зона на отбраната на Вермахта и заемане на предмостия по река Висла в Полша, поставяйки по този начин Берлин в обсега на ударите на Червената армия при следващото голямо настъпление (Висло-Одерската операция).

Предистория[редактиране | edit source]

Групата армии "Център" завзема Белорусия и западните части на Русия в първите месеци на операция Барбароса. След като е изтласкана от околностите на Москва през зимата на 42-а, армейска група "Център" преминава към стратегическа отбрана, прекъсната само в началния етап на Курската битка. Германците изграждат силно укрепени и разгърнати в дълбочина отбранителни линии, простиращи се от север на юг в районите на Псков, Ржев, Вязма, Смоленск и Брянск. При операция Марс група армии "Център" се оказва костелив орех и Червената армия не успява да постигне дори частичен успех, въпреки дадените сериозни жертви. Едва в битката за Смоленск Вермахтът е принуден да отстъпи, но опитите за пробив на съветските войски по направлението към Минск са спрени през зимата на 43/44-а година. Но към юни 1944-а армейската група "Център" става доста уязвима, въпреки скъсяването на фронтовите линии и заемането на удобни за отбрана, предварително подготвени позиции. В резултат на тежките загуби на Вермахта в Украйна в битките при Курск, Донбас, Днепър, Киев и офанзивата в деснобрежна Украйна и Крим, Хитлер е принуден да прехвърли голяма част от тежкото въоръжение (артилерия, танкове, самолети) и мобилните си резерви на юг. Същевременно южното крило на съветско-германският фронт се измества далеч на запад и достига територията на Румъния и линията Яш-Ботошани-Черновци-Тернопол-Луцк-Ковел. По този начин южният фланг на група армии "Център" се оказва оголен и уязвим. Към юни 1944 година, в резултат на операциите от есента на 43-а и началото на 44-а по централното направление, Източния фронт достига линията Витебск — Орша — Могилев — Жлобин, образувайки голям клин, насочен навътре към СССР. Тук, на територията на Белорусия се намирала дълбоко ешелонираната отбрана на група армии "Център". На този участък Червената Армия не можела да продължи, обхождайки "клина" от север и юг - възниквала опасност за удари по фланговете на настъпващите части от съответните посоки. Поради това се налагало да се унищожи този клин и заемащата го група армии "Център" и да се пристъпи към освобождаването на Белорусия.

Съотношение на силите[редактиране | edit source]

Данните за съотношението на силите, участвали в този сблъсък е различно според различните източници. Според източника «Операции советских вооруженных сил в ВОВ» от страна на СССР взели участие 1 200 000 души, без да се брои личния състав на тиловите части, докато от немска страна вземат участие 900 000 души, от които около 400 000 души личен състав в тиловите части. Срещу четири фронта на Червената Армия противостояли четири армии на Вермахта:

  • 2-ра Армия от група армии "Център", удържаща района от Пинск до Припят, намираща се на 300 км източно от фронтовата линия
  • 9-та Армия от група армии "Център", отбраняваща района от двата края на р. Березина, югоизточно от Бобруйск.
  • 4-та Армия и 9-та танкова армия от група армии "Център", заемащи района на междуречието Березина-Днепър, както и плацдарм от Бюхов до район североизточно от Орша. Също така части на 3-та танкова армия заемат района на Витебск

Подготовка на операцията[редактиране | edit source]

Първоначално съветското командване разглеждало операция “Багратион” като повторение на Курск, нещо като нов “Кутузов” или “Румянцев”, с огромен разход на боеприпаси при последвалото настъпление и скромно придвижване напред от 150-200 км. Тъй като операции от този тип – без пробив в оперативна дълбочина, с дълги и упорити боеве в зоната на тактическа отбрана на изтощение – изисквало огромни количества боеприпаси и относително малки количества гориво за механизираните части и неголеми сили за възстановяване на ЖП транспорта, то фактическото развитие на операцията се оказало изненадващо за съветското командване. Съветското командване разглежда три варианта за лятно настъпление. Ставката отлага офанзивите в секторите Лвов и Яш-Кишинев поради струпването на мощни хитлеристки танкови групировки, както и в Прибалтика поради силната германска отбрана в района. Решено е да се предприеме офанзива в Белорусия, където да се разгромят главните германски сили и да се изтеглят немските мобилни резерви от останалите сектори, с което да се позволи по-нататъшното настъпление от Украйна в Полша и Румъния. Оперативният план за операция "Багратион" започва да се разработва от Генщаба през април. Общият замисъл се състоял в съкрушение на фланговете на армейската група "Център", обкръжаване и унищожаване на главните й сили източно от Минск. Планът е изключително амбициозен и мащабен - предвижда едновременното и пълно унищожаване на цяла група армии, нещо много рядко срещано във военната история.

Непосредствената подготовка по операцията се води от края на май. Проведено е щателно разузнаване на силите и позициите на противника, както и на тиловите комуникации и оперативните резерви на Вермахта. С цел маскировка и постигане на пълна изненада е наложено пълно радиомълчание на съветските фронтове, всички заповеди се отдават лично, а не по телефона, маневрите и съсредоточаването на войските се водят нощем. Същевременно съветските войски на други участъци на фронта водят привидно подготовка за активни настъпателни действия, с цел отвличане на вниманието на немското командване за посоката на главния удар. Хитлер се е опасявал от съветски удар от района на Ковел в Западна Украйна по общо направление към Балтийско море. По този начин цялата група армии "Център", както и група армии "Север" ще бъдат отрязани от останалите сили на Оста дълбоко в съветска територия. По тази причина Вермахтът разгръща основните си сили в Западна Украйна. Така в група армии "Северна Украйна" има седем танкови и две танково-гренадирски дивизии, а също така четири батальона тежки танкове "Тигър", а в група армии "Център" - една танкова и две танково-гренадирски дивизии и само един батальон "Тигри". Все пак, поради дългите позиционни действия в Белорусия, немците успяват да създадат развита в дълбочина система за отбрана - фронтът на отбраняващите се германски армии е силно укрепен и усилен. Витебск, Орша, Могилев и Бобруйск са обявени от Хитлер за "крепости" и укрепени с разчет за кръгова отбрана. Позициите на войските са усилени с полеви укрепления, снабдени с многочислени огневи точки, ДЗОТ-отове, блиндажи, телени заграждения и минни полета.

Ход на бойните действия[редактиране | edit source]

Обща схема на операция «Багратион». Червените стрелки обозначават главните направления на ударите на съветските войски до 4 юли.

Предварителния етап на операцията започва на третата година от атаката на Германия над СССР – 22.VI.1944 г. Както и в Отечествената война от 1812 г. едно от местата където се провели значителни сражения, се оказала р. Березина.

Типичен пейзаж от операция "Багратион": германска колона от 9-а армия, разгромена с удар от въздуха недалеч от Бобруйск

Тук, части на Червената Армия в състав 1-ви Прибалтийски, 3-ти, 2-ри и 1-ви Беларуски фронт (под командването на армейски генерал Иван Баграмян, генерал-полковник Иван Черняховски, армейски генерал Георги Захаров, армейски генерал Константин Рокосовски) при поддръжка на партизаните разкъсват на много участъци отбраната на немската Група армии “Център” (под командването на генерал-фелдмаршал Ернст Буш, заменен от Валтер Модел) обкръжават и ликвидират крупни групировки на противника в района на Витебск, Бобруйск, Вилнюс, Брест и източно от Минск, освобождават Белорусия и нейната столица Минск (3-ти юли), голяма част от Литва и нейната столица Вилнюс (13-ти юли), източната част на Полша и излизат на рубеж при реките Нарва и Висла и границата с Източна Прусия.

Операцията е проведена на два етапа. Първият етап (пробив в тактическата зона на отбраната) започва на 23 юни 1944 г., като се състои в следните фронтови настъпателни операции:


На север Първи Балтийски фронт изтласква Девети немски корпус по Двина и към 25 юни обкръжава 53-и корпус във Витебск. На юг Трети Беларуски фронт буквално прегазва 6-и корпус. Витебск е освободен на 27 юни и целият 53-и корпус от 30 000 войници е унищожен напълно. Трети Беларуски фронт едновременно започва и операция срещу Четвърта германска армия и 27-и корпус, отбраняващ Орша и главния път Москва - Минск. Въпреки упоритата германска съпротива, Орша е освободена на 26 юни, а механизираните части на Трети Беларуски фронт проникват дълбоко в тила на германските войски, достигайки река Березина към 28 юни.

Самоходна установка StuG, атакувана от штурмовик Ил-2 на река Бася при преминаване по мост.

Главната цел на Втори Беларуски фронт е да притиска по фронта главните сили на 4-а армия, докато развиващите се Витебско-Оршанска и Бобруйска операция ги обкръжат. Съветските войски атакуват на 23 юни, форсирайки Днепър срещу двата най-силни корпуса на група армии "Център" - 39-и танков корпус и 12-и корпус. 49 армия пресича Днепър на 27 юни и до края на следващи ден обкръжава и превзема Могилев. 39-и танков корпус и 12-и корпус започват да се оттеглят назад към река Березина подложени на тежки въздушни удари от съветските ВВС, но отстъпват към клопка.


улични боеве в Бобруйск(28.-29.Юни 1944)]]

thumb разрущени Панцер IV от 20. Панцер-Дивзия край Бобруйск (28.-29.Юни 1944)

Бобруйската операция е открита на 23 юни срещу Девета армия на южния фланг от Първи Беларуски фронт, но понася тежки загуби преди да пробие германската отбрана. Рокосовски заповядва допълнителна артилерийска подготовка и бомбардировки от авиацията, и започва нови атаки на следващия ден. 3-а армия извършва пробив на северния сектор, хващайки в капан германския 35-и корпус на брега на Березина. 65-а съветска армия пробива на юг през 41-и германски корпус и към 27 юни двата германски корпуса са напълно обкръжени източно от Бобруйск под постоянни въздушни бомбардировки. Някои елементи на Девета армия успяват да се изтеглят от чувала при Бобруйск, но около 70 000 германски войници са убити и пленени. Бобруйск е освободен към 29 юни след тежки улични боеве от Първи Беларуски фронт.

Главната цел на цялата Белоруска операция е освобождението на столицата Минск. Войските на 3-и и 1-и Беларуски фронт едновременно нанасят удари по противника от север и юг по сходящи направления към Минск. На 28 юни за развитие на пробивите са въведени главните сили на 3-и Беларуски фронт - 5-а гвардейска танкова армия, механизирана кавалерийска група, последвани от 11-а гвардейска армия, които форсират река Березина. От юг 1-и Беларуски фронт затваря клещите около 4-а германска армия. Вермахтът спешно прехвърля в Белорусия 5-а танкова дивизия, за да прикрие подстъпите към Минск, докато частите на 4-а армия започват да се оттеглят през река Березина, където са подложени на тежки въздушни удари. Съветските войски форсират Березина и се приближават към Минск. Втори гвардейски танков корпус първи влиза в града в ранните часове на 3-и юли, в центъра избухват тежки сражения. Градът е окончателно очистен от последните германски части до вечерта на следващия ден. 5-а гвардейска танкова армия и 65-а армия затварят обкръжението западно от Минск и хващат в капан цялата 4-а германска армия и голяма част от останките на разбитата 9-а армия. През следващите няколко дена чувалът източно от Минск се свива, само малка част от намиращата се в него 105-хилядна германска армия успява да се спаси. Към 12 юли цялата хитлеристката групировка "Център" е напълно унищожена - може би най-голямата загуба, понесена от Вермахта за цялата война. Между 22 юни и 4 юли 1944 група армии "Център" губи 25 дивизии и 300 000 войници. В следващите няколко дни немците губят още 100 000 души.


Вторият етап на операция “Багратион” - стратегически пробив започнал на 5 юли 1944 г. и продължил до 19 август 1944 г. Той се състоя от следните настъпателни операции:

Резултати от операция Багратион[редактиране | edit source]

Операция “Багратион” е триумф в теорията на съветското военно изкуство, благодарение на добрата координция на настъпателното движение по всички фронтове и проведените операции по дезинформация на противника за мястото на главното настъпление, започнало в началото на лятото на 1944 година.

За да демонстрира на съюзниците значимостта на успеха, 57 600 немски военнопленници, заловени край Минск, били прекарани през Москва – около три часа колоната от военнопленници била превеждана по улиците на Москва, а след марша улиците били символично измити и почистени основно.

Големи били загубите и на Германия в командния състав: 9 генерали убити, 22 попаднали в плен, 1 изчезнал безследно и двама се самоубили.

Американският изследовател Стивън Залога през 1995 година обобщил загубите на немските войски в горе-долу следните рамки: 300 000 убити, 250 000 ранени, 120 000 взети в плен (основен пункт за задържане на пленените немци станал град Бобруйск). Общи загуби: около 670 000 човека.

Според съветски данни в периода 23 юни – 23 юли немците понесли 381 000 убити, 158 480 пленени, 2 735 танкове и самоходки унищожени, 631 самолета и 57 152 автомашини. Тоест месец след началото на операцията били убити или пленени общо 540 000 немски войници, като за тях споменал Сталин в речта си от 7.XI.1944 г.:

”В историческото сражение на белоруската земя Червената Армия напълно разби група армии “Център” в състав три армии, унищожи или плени 540 000 немски войници и офицери. В битката на юг Червената Армия обкръжила и унищожила немски войски в състав две армии. При тези сражения съветските войски избили или взели в плен над 250 000 немски войници и офицери.”

Загубите на СССР след завършека на операцията: 2956 танкове и 2446 единици артилерия, 822 самолета. Човешки загуби – 178 507 човека (7.6% от личния състав на взелите участие в операцията части) убити и изчезнали безследно, 587 308 ранени. Настъплението на съветските войски било съпроводено с тежки боеве. При щурма на Брест били убити около 10 000 немци и около 5 000 още били взети в плен. Съветските войски на практика влезли в пуст град. Успехът на настъплението бил гарантиран от героизма на войниците и армейски генерал Рокосовски, разработил Люблинско-Брестката операция. При навлизането в Прибалтика на съветските части силно оредели, се наложило да отстъпят, като войската по целият фронт преминала в отбрана.

Последвали събития[редактиране | edit source]

В огромната празнина широка около 900 км, получила се след разгрома на група армии “Център” открило в немската отбрана линия между група армии “Юг” и група армии “Север” и навлезлите съветски войски за половин месец достигнали до Източна Прусия - предния пост на Третия Райх. Група армии “Север” се оказала отрязана от всички свързващи я пътища и линии и останала така в т. нар. Курландски Котел до капитулацията на Германия през 1945 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Frieser p. 531
  2. а б в г д е ж Frieser p. 534
  3. Glantz & House 1995, p. 201
  4. Zaloga 1996, p. 71
  5. Frieser p. 593–594
  6. Glantz & House 1995, p. 298
  7. Krivosheev p. 371
  8. а б Krivosheev p. 203
  9. Zaloga, Bagration 1944: The Destruction of Army Group Centre, 7.