Дезинформация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дезинформация е грешна или неточна информация, която е разпространена умишлено. Понякога се нарича „черна пропаганда“. Може да включва разпространението на подправени документи, ръкописи и фотографии, или разпространяване на злонамерени слухове. Наред с това дезинформацията включва и изкривяване на вярна информация по такъв начин, че да я направи безполезна.

В шпионажa или военното разузнаване, дезинформация е умишлено разпространяване на невярна информация, за да се заблудят враговете за заетата позиция или начина на действие. В областта на политиката, дезинформация е преднамерен опит да се отклони подкрепа на гласоподавателите към противника чрез разпространение на неверни твърдения и инсинуации въз основа на уязвимостта на опонентите. Техники на дезинформация се ползват и в сферата на търговията.

За разлика от традиционната пропаганда, чиято цел е да ангажира емоционална подкрепа, дезинформацията е предназначена да манипулира публиката на рационално ниво чрез оповестяване на противоречива информация или такава в подкрепа на неверни заключения.

Най-общо, техниката на дезинформация е да се смесят известна доза истина с неверни изводи и лъжи, или да разкрие само част от истината, претендирайки, че се представя цялата истина. Друга техника на дезинформирането е прикриване на фактите, или налагане на цензура, ако заинтересованата група е в състояние да приложи такава форма на контрол. Когато информационните канали не могат да бъдат напълно затворени, те могат да бъдат интерпретирани като негодни, като се напълнят с дезинформация, ефективно се намали сигналът и се дискредитира опозицията.

Примери за дезинформация[редактиране | edit source]

През Втората световна война

Един класически пример за дезинформация е известната Операция Фортитюд от Втората световна война, при която британското разузнаване успява да заблуди немската армия, че се готви инвазия над Скандинавия и във Франция откъм Па дю Кале, с което се отклонява вниманието от подготвяния Десант в Нормандия.

Друг акт на дезинформация е Операция Минсмийт, чиято цел е да се заблуди германското командване относно плановете на съюзниците да нахлуят в Сицилия и да се пренасочи вниманието и силите им към Балканите. Операцията включва инсценировка с мъртъв майор от Кралската морска пехота, изхвърлен от морските течения на испанския бряг и открит „по случайност“.[1]

Дезинформация от ЦРУ

През 1957 г. в ЦРУ са знаели за инцидента в съветския комплекс Маяк, но информацията не излиза публично заради „(…) нежеланието на ЦРУ да подчертае ядрена авария в СССР, която може да предизвика загриженост сред хората, които живеят близо до ядрените съоръжения в САЩ. (…)“.

През 1986 г. съветникът по Националната сигурност Джон Пойндекстър пише за президента Роналд Рейгън „програма за дезинформация“, насочена към дестабилизиране на либийския полковник Муамар Кадафи чрез разпространяване на доклади в чуждестранната преса за предстоящ конфликт между двете страни.

Дезинформация от КГБ

Според старши офицер на Службата за външно разузнаване на Русия, Сергей Третяков, „КГБ е бил отговорен за създаването на цялата ядрена зимна история за да спре ракетите Пършинг.“ Третяков казва, че от 1979 г. КГБ искал да предотврати разполагането от САЩ на ракети в Западна Европа и че, режисирани от Юрий Андропов, те разпространявали дезинформация, въз основа на фалшивия доклад „Денят на страшния съд“ от Съветската академия на науките за ефекта от ядрена война върху климата, мирните групи и на екологичното движение. Вестник „Амбио“ публикува важна статия по темата през 1982 г.

Следните примери на съветските дезинформации срещу Съединените щати, са описани от Кристофър Андрю и Василий Митрохин:

  • Лансиране на неверни теории за убийството на Джон Кенеди от писателя Марк Лейн, който е имал някоко срещи със съветски агенти, включително Генрих Боровик. Лейн отрича тези твърдения.
  • Дискредитация на ЦРУ, използвайки историка Филип Аджи (с кодово име PONT). Аджи отрича.
  • Опити да се дискредитира Мартин Лутър Кинг чрез поставяне на публикации, които го обрисуват като „Чичо Том“, който тайно получавал държавни субсидии.
  • Подклаждане на расово напрежение в САЩ с фалшиви пощенски писма на Ку Клукс Клан, пускането на пакет с експлозив в „негърската част на Ню Йорк“ (операция на Пандора) и разпространението на конспиративни теории, че убийството на Мартин Лутър Кинг е било планирано от правителството на САЩ.
  • Лансиране на историята, че вирусът на СПИН е бил произведен от учени от САЩ във Форт Детрик; историята е била разпространявана от родения в Русия биолог Якоб Сегал.
Други

Бившият работник по случая МОСАД Виктор Островски твърди, че израелските тайни служби са използвали успешно дезинформационни техники, за да предизвикат САЩ да обвини Либия за атентата от 1986 в дискотека „La Belle“ в Западен Берлин.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Статия „Минсмийт“ от сайта znam.bg
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Disinformation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.