Подгорица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за столицата на Черна гора. За българското село с това име вижте Подгорица (село).

Подгорица
Карта на Черна гора, градът е отбелязан
Данни
Население: 169 132
Надм. височина:  ? м
Геогр. положение: 42°47' сев. ш.

19°28' изт. д.

Площ: 1,441 km²
UTC: +1
Телефонен код: +382 81
МПС код: PG
Пощенски код: 81000
Кмет
Миомир Мигоша
Уеб адрес на града
http://www.podgorica.me
Кметството

Подгорица (на сръбски Подгорица или Podgorica) е столицата и най-големият град на Черна гора. Разположен е при сливането на реките Рибница и Морача. Населението му е около 140 000 души.

Наименование[редактиране | edit source]

Името буквално значи "Под Горица". Думата Гора е със значение "планина" в почти всички славянски езици [1], но при нас явно това е архаизъм, който не се употребява много в този смисъл (с изключение на някои географски топоними като например Средна гора). Подгорица може да се преведе буквално на български и като Подбалканица, Подпланиница.

Бившият град (сега в руини), именован Диоклеа, съществувал в предиримско и римско време, и е бил на около 3 км северозападно от Подгорица. Римският император Диоклециан произхождал от този регион. В по-късните векове поради по-простовато произношение "и"-то някъде се губи - "Дукля" е по-късната славянска версия на тази дума.

История[редактиране | edit source]

Когато Подгорица била основана преди единадесет века, се е казвала Бирзиминиум. През средните векове в околностите на града се заселват славянски племена, които дават ново име на града - Рибница. Днешното название Подгорица за първи път е записано през 1426 г.

От 1478 г. Подгорица е завзета от османлиите, които я владеят до 1878 г., когато Черна гора придобива независимост. Официално градът е включен в състава на Черна гора с Берлинския договор.

По време на Първата световна война от 1916 до 1918 г. Подгорица е под австрийско управление. След края на войната тук заседава така наречената "Подгоришка народна скупщина", която взема решение за присъединяването на Черна гора към Сърбия. Между двете световни войни населението на града наброява около 15 000 души, но в края на войната броят на жителите му спаднал до едва 5 000, тъй като градът преживява над 72 бомбардировки.

След решенията на АВНОЮ и конституирането на нова социалистическа Югославия, Черна гора придобива статут на федеративна (съюзна) република. През 1946 г. градът е преименуван на Титоград в чест на Йосип Броз Тито и е обявен за столица на СР Черна гора, заменила историческата престолнина град Цетине.

На референдум през 1992 г. градът си връща старото име. С процесите на преструктуриране на СРЮ и преминаване към независимост на страната, Подгорица се развива с ускорени темпове, превръщайки се във важен икономически, културен и политически център.

Транспорт[редактиране | edit source]

Подгорица е главният транспортен възел на Черна гора. През града минава магистралната железопътна линия Белград - Бар, а също и отклоненията Подгорица - Никшич, и единствената ж.п. линия, свързваща съседна Албания с останалия свят - линията Подгорица - Шкодра. Градът е важно звено от магистралния автомобилен път Белград - Адриатическото крайбрежие, както и от пътя Босна и Херцеговина - Албания.

Близо от града се намира неголямо летище, приемащо полети от Белград и някои западноевропейски градове.

Население[редактиране | edit source]

Население на Подгорица

Преброяване Население
1948 14 369
1953 19 868
1961 35 054
1971 61 727
1981 96 074
1991 117 875
2003 136 473

Общината

Преброяване Население
1948 48 599
1953 55 669
1961 72 319
1971 98 796
1981 132 290
1991 179 401
2003 169 132

Етнически през 2003

Етнос Брой Процент
черногорци 96 343 56,96%
сърби 44 423 26,26%
албанци 9 296 5,49%
мюсюлмани 4 399 2,60%
бошняци 2 307 1,36%
цигани 1 389 0,82%
хървати 709 0,42%
Не декларирали 6 978 4,12%
Други 1 834 1,08%
Без информация 1 233 0,73%
Общо 169 132 100%

Личности[редактиране | edit source]

Родени[редактиране | edit source]

Починали[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Общини в Черна гора Coat of arms of Montenegro

Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник