Подгорица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за столицата на Черна гора. За българското село с това име вижте Подгорица (село).

Подгорица
Подгорица
— град —
Знаме
      
Герб
42.4414° с. ш. 19.2628° и. д.
Подгорица
Страна Черна гора
Площ108 km²
Надм. височина40 m
Население199 715 души (2018)
1849 души/km²
Пощенски код81 000 – 81 124
Телефонен код+382 20
МПС кодPG
Официален сайтwww.podgorica.me
Подгорица в Общомедия

Подгорица (на сръбски: Подгорица или Podgorica) е столицата на Черна гора. Разположен е при сливането на реките Рибница и Морача. Населението му е около 200 000 души.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името буквално значи „Под Горица“. Думата Гора е със значение „планина“ в почти всички славянски езици [1], но при нас явно това е архаизъм, който не се употребява много в този смисъл (с изключение на някои географски топоними като например Средна гора). Подгорица може да се преведе буквално на български и като Подбалканица, Подпланиница.

Бившият град (сега в руини), именован Диоклеа, съществувал в предиримско и римско време, и е бил на около 3 км северозападно от Подгорица. Римският император Диоклециан произхождал от този регион. В по-късните векове поради по-простовато произношение „и“-то някъде се губи – „Дукля“ е по-късната славянска версия на тази дума. От 1946г. до 1992г. градът носи името Титоград по името на Йосип Броз Тито.

История[редактиране | редактиране на кода]

В начлото на историята на Черна гора, столица е Цветине, а не Подгорица. Когато Подгорица била основана преди единадесет века, се е казвала Бирзиминиум. Днешното название Подгорица за първи път е записано през 1326 г. в Которския архив, откъдето и в османското му наименование значещо „под Хълма“.

От 1474 г. Подгорица е завзета от османлиите, които я владеят до 1878 г., когато Черна гора придобива независимост. Официално градът е включен в състава на Черна гора с Берлинския договор.

По време на Първата световна война от 1916 до 1918 г. Подгорица е под австрийско управление. След края на войната тук заседава така наречената „Подгоришка народна скупщина“, която взема решение за присъединяването на Черна гора към Сърбия. Между двете световни войни населението на града наброява около 15 000 души, но в края на войната броят на жителите му спаднал до едва 5000, тъй като градът преживява над 72 бомбардировки.

След решенията на АВНОЮ и конституирането на нова социалистическа Югославия, Черна гора придобива статут на федеративна (съюзна) република. През 1946 г. градът е преименуван на Титоград в чест на Йосип Броз Тито и е обявен за столица на СР Черна гора, заменила историческата престолнина град Цетине.

На референдум през 1992 г. градът си връща старото име. С процесите на преструктуриране на СРЮ и преминаване към независимост на страната, Подгорица се развива с ускорени темпове, превръщайки се във важен икономически, културен и политически център.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Подгорица е главният транспортен възел на Черна гора. През града минава магистралната железопътна линия Белград – Бар, а също и отклоненията Подгорица – Никшич, и единствената жп линия, свързваща съседна Албания с останалия свят – линията Подгорица – Шкодра. Градът е важно звено от магистралния автомобилен път Белград – Адриатическото крайбрежие, както и от пътя Босна и Херцеговина – Албания.

Близо от града се намира неголямо летище, приемащо полети от Белград и някои западноевропейски градове.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на Подгорица

Преброяване Население
1948 14 369
1953 19 868
1961 35 054
1971 61 727
1981 96 074
1991 117 875
2003 136 473

Общината

Преброяване Население
1948 48 599
1953 55 669
1961 72 319
1971 98 796
1981 132 290
1991 179 401
2003 169 132

Етнически през 2003

Етнос Брой Процент
черногорци 96 343 56,96%
сърби 44 423 26,26%
албанци 9296 5,49%
мюсюлмани 4399 2,60%
бошняци 2307 1,36%
цигани 1389 0,82%
хървати 709 0,42%
Не декларирали 6978 4,12%
Други 1834 1,08%
Без информация 1233 0,73%
Общо 169 132 100%

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]