Подгорица
Тази статия е за столицата на Черна гора. За българското село с това име вижте Подгорица (село).
| Подгорица | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни | |||
| Население: | 169 132 | ||
| Надм. височина: | ? м | ||
| Геогр. положение: | 42°47' сев. ш. 19°28' изт. д. |
||
| Площ: | 1,441 km² | ||
| UTC: | +1 | ||
| Телефонен код: | +382 81 | ||
| МПС код: | PG | ||
| Пощенски код: | 81000 | ||
| Кмет | |||
| Миомир Мигоша | |||
| Уеб адрес на града | |||
| http://www.podgorica.cg.yu/ | |||
Подгорица (на сръбски Подгорица или Podgorica) е столицата и най-големият град на Черна гора. Разположен е при сливането на реките Рибница и Морача. Населението му е около 140 000 души.
Съдържание |
Наименование [редактиране]
Името буквално значи "Под Горица". Думата Гора е със значение "планина" в почти всички славянски езици [1], но при нас явно това е архаизъм, който не се употребява много в този смисъл (има места с подобно име и значение все още тука примерно Средна гора). Подгорица може да се преведе буквално на български и като Подбалканица, Подпланиница.
Бившият град (сега в руини) именован Диоклеа съществувал в предиримско и римско време, и е бил на около 3 км. северозападно от Подгорица. Римският император Диоклециан произхождал от този регион. В по-късните векове поради по простовато произношение "и"-то някъде се губи. "Дукля" е по-късната славянска версия на тази дума.
История [редактиране]
Когато Подгорица била основана преди единадесет века се е казвала Бирзиминиум. През средните векове в околностите на града се заселват славянски племена, които дават ново име на града - Рибница. Днешното название Подгорица за първи път е записано през 1426 г.
От 1478 г. Подгорица е завзета от османлиите до 1878 г., когато Черна гора придобива независимост. Официално градът е включен в състава на Черна гора с Берлинския договор.
По време на Първата световна война от 1916 до 1918 г. Подгорица е под австрийско управление. След края на войната тук заседава така наречената "Подгоришка народна скупщина", която взема решение за присъединяването на Черна гора към Сърбия. Между двете световни войни населението на града наброява около 15 000 души, но в края на войната броят на жителите му е спаднал до едва 5 000, тъй като градът преживява над 72 бомбардировки.
След решенията на АВНОЮ и конституирането на нова социалистическа Югославия Черна гора придобива статут на (федеративна (съюзна) република. През 1946 г. градът е преименуван на Титоград в чест на Йосип Броз Тито и е обявен за столица на СР Черна гора, заменила историческата престолнина град Цетине.
На референдум през 1992 г. градът си връща старото име. С процесите на преструктуриране на СРЮ и преминаване към независимост на страната, Подгорица се развива с ускорени темпове, като се превръща във важен икономически, културен и политически център.
Транспорт [редактиране]
Подгорица е главния транспортен възел на Черна гора. През града минава магистралната железопътна линия Белград - Бар, а също и отклоненията Подгорица - Никшич и единствената ж.п. линия, свързваща съседна Албания с останалия свят - линията Подгорица - Шкодра. Градът е важно звено от магистралния автомобилен път Белград - Адриатическото крайбрежие, както и от пътя Босна и Херцеговина - Албания.
Близо от града се намира неголямо летище, приемащо полети от Белград и някои западноевропейски градове.
Население [редактиране]
Население на Подгорица
| Преброяване | Население |
|---|---|
| 1948 | 14,369 |
| 1953 | 19,868 |
| 1961 | 35,054 |
| 1971 | 61,727 |
| 1981 | 96,074 |
| 1991 | 117,875 |
| 2003 | 136,473 |
Общината
| Преброяване | Население |
|---|---|
| 1948 | 48,599 |
| 1953 | 55,669 |
| 1961 | 72,319 |
| 1971 | 98,796 |
| 1981 | 132,290 |
| 1991 | 179,401 |
| 2003 | 169,132 |
Етнически през 2003
| Етнически | Брой | Процент |
|---|---|---|
| черногорци | 96,343 | 56.96% |
| Сърби | 44,423 | 26.26% |
| Албанци | 9,296 | 5.49% |
| мюсюлмани | 4,399 | 2.60% |
| бошняци | 2,307 | 1.36% |
| цигани | 1,389 | 0.82% |
| хървати | 709 | 0.42% |
| Не декларирали | 6,978 | 4.12% |
| Други | 1,834 | 1.08% |
| Без информация | 1,233 | 0.73% |
| Общо | 169,132 | 100% |
Личности [редактиране]
Родени [редактиране]
- Весна Змиянац, певица
Починали [редактиране]
Христо Куслев (1877-1943), български революционер и просветен деец
Побратимени градове [редактиране]
Белград, Сърбия (2006)
Ереван, Армения (2006)
Загреб, Хърватия (2006)
Тирана, Албания
Москва, Русия (2007)
Външни препратки [редактиране]
| Общини в Черна гора | |
|---|---|
|
Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник |
|