Бар (Черна гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бар.

Бар
Бар
Coat of Arms of Bar.png
Герб
Кмет: Анка-Бечка Войводич
Площ на общината: 598 км²
Население на общината: 40 037 души
МПС код: BR
Телефонен код: +381 85
Уебсайт: http://www.bar.cg.yu/
Карта
Montenegro Bar BG.png
Поглед към руините на Стари Бар
Поглед от руините на Стари Бар

Бар (на сръбски: Бар или Bar) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Населението на града наброява 13 719 души. Бар е административен център на едноименната община, чието население през 2003 година е 40 037 души. Летището на град Бар е най-голямото на черногорското адриатическо крайбрежие и играе важна роля в туристическата индустрия на страната.

История[редактиране | edit source]

Археологически разкопки разкриват, че района на град Бар е бил населяван още от времето на неолита. Навсякъде на територията на община Бар се откриват свидетелства и останки от древните илири. Като най-голяма забележителност от тази епоха може да бъде споменат реконструирания древноримски дворец "Антипагал", датиращ от 6 век. За първи път името "Антибар" или "Антивари" се споменава през 10 век.

През 9 век градът е превзет от славяните и Бар става център на Княжество Дукля. Много от владетелите на Дукля предпочитат да резидират в Бар — например Михайл I Воислав, първият крал на Дукля, чиято титла е потвърдена в Бар, както и Константин Бодин, който след падането на Дукля прави от Бар седалище на архиепископия. Поради засилващия се византийски натиск над Дукля, сина на Стефан Доброслав I Воислав - княз Михаил, след преговори с Рим се сдобива с кралска титла през 1077 година, което слага началото на отделянето на Дукля от византийската сфера на влияние. По-късно, следвайки примера на сина на Михаил — Бодин, през 1089 папата прави отново Бар седалище на архиепископия.

Византия отново управлява града в периода от 1166 до 1183, когато Стефан Неман прави внезапен военен пробив, който разрушава адриатическото крайбрежие, включително и "прочутия град Бар", и присъединява Княжество Зета към неговата държава – Рашка. От 1443 до 1571 региона на град Бар е под управлението на Венецианската република. През Средновековието Бар е център на Южното адриатическо крайбрежие и представлява град-държава, със собствен герб и право да сече собствени монети. Османците завладяват Бар през 1571 и градът остава в границите на Османската империя чак до 1878.

Италианският учен и пионер на безжичния телеграф Гилермо Маркони осъществява радиовръзка между черногорския град Бар и италианския Бари на 30 август 1904 г., а през 1908 в Бар започва строителството на първата железница в тази част на Балканите, която е пусната в експлоатация през 1913.

На 13 юли 1941 в Бар и околностите му започва въстание на югославските партизани срещу проиталианската фашистка власт, в резултат на което града, а също и Цетине, са опожарени.

Население[редактиране | edit source]

Бар е административен център на едноименната община, която включва град Сутоморе и още няколко малки градчета по адриатическото крайбрежие. Населението ѝ наброява 40 037 души (2003), а в града живеят 13 719 жители.

Изменение на населението на град Бар през годините:

Етнически групи (1991):

Етнически групи (2003):

Панорамен изглед към плажа и Барския залив

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бар

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.
Общини в Черна гора Coat of arms of Montenegro

Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник