Бар (Черна гора)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бар.
| Бар Бар |
|
|---|---|
| Герб | |
| Кмет: | Анка-Бечка Войводич |
| Площ на общината: | 598 км² |
| Население на общината: | 40 037 души |
| МПС код: | BR |
| Телефонен код: | +381 85 |
| Уебсайт: | http://www.bar.cg.yu/ |
| Карта | |
Бар (на сръбски: Бар или Bar) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Населението на града наброява 13 719 души. Бар е административен център на едноименната община, чието население през 2003 година е 40 037 души. Летището на град Бар е най-голямото на черногорското адриатическо крайбрежие и играе важна роля в туристическата индустрия на страната.
Съдържание |
История [редактиране]
Археологически разкопки разкриват, че района на град Бар е бил населяван още от времето на неолита. Навсякъде на територията на община Бар се откриват свидетелства и останки от древните илири. Като най-голяма забележителност от тази епоха може да бъде споменат реконструирания древноримски дворец "Антипагал", датиращ от 6 век. За първи път името "Антибар" или "Антивари" се споменава през 10 век.
През 9 век градът е превзет от славяните и Бар става център на Княжество Дукля. Много от владетелите на Дукля предпочитат да резидират в Бар — например Михайл I Воислав, първият крал на Дукля, чиято титла е потвърдена в Бар, както и Константин Бодин, който след падането на Дукля прави от Бар седалище на архиепископия. Поради засилващия се византийски натиск над Дукля, сина на Стефан Доброслав I Воислав - княз Михаил, след преговори с Рим се сдобива с кралска титла през 1077 година, което слага началото на отделянето на Дукля от византийската сфера на влияние. По-късно, следвайки примера на сина на Михаил — Бодин, през 1089 папата прави отново Бар седалище на архиепископия.
Византия отново управлява града в периода от 1166 до 1183, когато Стефан Неман прави внезапен военен пробив, който разрушава адриатическото крайбрежие, включително и "прочутия град Бар", и присъединява Княжество Зета към неговата държава – Рашка. От 1443 до 1571 региона на град Бар е под управлението на Венецианската република. През Средновековието Бар е център на Южното адриатическо крайбрежие и представлява град-държава, със собствен герб и право да сече собствени монети. Османците завладяват Бар през 1571 и градът остава в границите на Османската империя чак до 1878.
Италианският учен и пионер на безжичния телеграф Гилермо Маркони осъществява радиовръзка между черногорския град Бар и италианския Бари на 30 август 1904 г., а през 1908 в Бар започва строителството на първата железница в тази част на Балканите, която е пусната в експлоатация през 1913.
На 13 юли 1941 в Бар и околностите му започва въстание на югославските партизани срещу проиталианската фашистка власт, в резултат на което града, а също и Цетине, са опожарени.
Население [редактиране]
Бар е административен център на едноименната община, която включва град Сутоморе и още няколко малки градчета по адриатическото крайбрежие. Населението ѝ наброява 40 037 души (2003), а в града живеят 13 719 жители.
Изменение на населението на град Бар през годините:
Етнически групи (1991):
- черногорци (50,90%)
- мюсюлмани по националност (13,76%)
- албанци (12,38%)
- сърби (9,79%)
Етнически групи (2003):
- черногорци (44,14%)
- сърби (24,81%)
- албанци (12,05%)
- мюсюлмани по националност (6,31%)
- бошняци (2,27%)
Личности [редактиране]
- Родени в Бар
- Игор Лукшич (р. 1976), политик
Георги Петров (Петрович, 1874 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, живеещ в Плевен, 1 рота на 11 серска дружина[1]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.
| Общини в Черна гора | |
|---|---|
|
Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник |
|