Бар (Черна гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бар.

Бар
Бар
    Герб
Бар (Черна гора)
Red pog.png
Бар
Страна Флаг на Черна гора Черна гора
Площ 598 km²
Население 40 037 души
67 души/km²
Бар в Общомедия

Поглед към руините на Стари Бар
Поглед от руините на Стари Бар

Бар (на сръбски: Бар или Bar) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Населението на града наброява 13 719 души. Бар е административен център на едноименната община, чието население през 2003 година е 40 037 души. Летището на град Бар е най-голямото на черногорското адриатическо крайбрежие и играе важна роля в туристическата индустрия на страната.

История[редактиране | edit source]

Археологически разкопки разкриват, че района на град Бар е бил населяван още от времето на неолита. Навсякъде на територията на община Бар се откриват свидетелства и останки от древните илири. Като най-голяма забележителност от тази епоха може да бъде споменат реконструирания древноримски дворец "Антипагал", датиращ от 6 век. За първи път името "Антибар" или "Антивари" се споменава през 10 век.

През 9 век градът е превзет от славяните и Бар става център на Княжество Дукля. Много от владетелите на Дукля предпочитат да резидират в Бар — например Михаил I Войслав, първият крал на Дукля, чиято титла е потвърдена в Бар, както и Константин Бодин, който след падането на Дукля прави от Бар седалище на Барска архиепархия. Поради засилващия се византийски натиск над Дукля, сина на Стефан I Войслав - княз Михаил, след преговори с Рим се сдобива с кралска титла през 1077 г., което слага началото на отделянето на Дукля от византийската сфера на влияние. По-късно, следвайки примера на сина на Михаил — Бодин, през 1089 г. Папата прави отново Бар седалище на архиепископия.

Византия отново управлява града в периода от 1166 до 1183, когато Стефан Неман прави внезапен военен пробив, който разрушава адриатическото крайбрежие, включително и "прочутия град Бар", и присъединява Княжество Зета към неговата държава – Рашка. От 1443 до 1571 региона на град Бар е под управлението на Венецианската република. През Средновековието Бар е център на Южното адриатическо крайбрежие и представлява град-държава, със собствен герб и право да сече собствени монети. Османците завладяват Бар през 1571 и градът остава в границите на Османската империя чак до 1878.

Италианският учен и пионер на безжичния телеграф Гилермо Маркони осъществява радиовръзка между черногорския град Бар и италианския Бари на 30 август 1904 г., а през 1908 в Бар започва строителството на първата железница в тази част на Балканите, която е пусната в експлоатация през 1913.

На 13 юли 1941 в Бар и околностите му започва въстание на югославските партизани срещу проиталианската фашистка власт, в резултат на което града, а също и Цетине, са опожарени.

Население[редактиране | edit source]

Бар е административен център на едноименната община, която включва град Сутоморе и още няколко малки градчета по адриатическото крайбрежие. Населението ѝ наброява 40 037 души (2003), а в града живеят 13 719 жители.

Изменение на населението на град Бар през годините:

Етнически групи (1991):

Етнически групи (2003):

Панорамен изглед към плажа и Барския залив

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бар

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.
Общини в Черна гора Coat of arms of Montenegro

Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник